Д-р Нурфет Алиоски: Махаме бързо тромб, запушил артерия

Нов, най-съвременен метод възстановява запушени артерии при мозъчно-съдови заболявания. Става дума за т.нар. механична тромбектомия, т.е. премахване на тромба, който запушва кръвоносния съд. Това обясни за в. „Доктор” неврохирургът д-р Нурфет Алиоски – специалист в Университетска болница „Св. Анна” в София. В болницата работи Център за лечение на инсулт, който е част от новото спешно отделение. Професионалните интереси на д-р Алиоски са в областта на ендоваскуларната неврохирургия, в която той трупа опит от 2009 г., когато участва в първата ендоваскуларна неврохирургична интервенция в „Токуда болница” под ръководството на проф. Бриганти и д-р Славомир Кондов. Вижте какво още каза по темата в кратко интервю д-р Алиоски.

- Д-р Алиоски, каква е същността на новото лечение на запушени коронарни съдове, в какво се изразява то?
- Става дума за т.нар. механична тромбектомия и означава премахване на тромба, който запушва кръвоносния съд. Всъщност, това е допълнение към прилаганата през последните няколко години и в България интравенозна тромболиза при пациенти с остър исхемичен инсулт. Механична тромбектомия от няколко години се извършва в Европа при големи кръвоносни съдове. Механизмът е следният – чрез феморален достъп се стига до проблемния кръвоносен съд в мозъка, след което се прави т.нар. тромбоспирация, като единият начин е само с катетър, другият – със стент. Ето това е новото, за което говорим, и което вече го правим и в България. След това се продължава с интравенозната тромболиза и реално погледнато става въпрос за механично премахване на тромба, който е запушил кръвоносния съд, както вече споменах.

- Какви са предимствата на това ново лечение или просто помага и улеснява вашата работа?
- Разбира се, че помага в работата на нас, специалистите, но не е само това. Премахването на тромба се случва много по-бързо механично. Докато при интравенозната тромболиза се чака тромболистиката да свърши цялата работа.   

- Д-р Алиоски, при какви състояния се прилага тази операция?
- Прилага се при случаи на исхемичен инсулт. Хеморагичните инсулти са показани за оперативно лечение, а по-малките, по-леките се оставят за наблюдение и лечение. Докато при масивните тромбози до М1 сегмент в Европа, а и в света вече се прилага механична тромбектомия. В останалите случаи се препоръчва интравенозна тромболиза, тъй като става въпрос за по-малки тромбчета.  

- Какъв е ефектът от този метод, д-р Алиоски, това, че е по-щадяща операция ли е основното?
- Не бих казал, че е само по-щадяща операция. Да, като всяка ендоваскуларна процедура е по-щадяща, но основното е, че говорим за механично премахване на тромба, т.е. по-бързо се случва крайният ефект. Другият вариант е консервативното поведение, т.е. лечение с интравенозен тромболитик.

- Подходящ ли е този метод за всички, изпаднали в подобно състояние?
- Да, стига болният да постъпи при нас 

в рамките на терапевтичния прозорец, 

чийто максимум е 6 часа. А най-добрият вариант, естествено, са първите един-два часа. Знаете ли, че в Европа вече гонят 60-ата минута, което означава, че обикновено на 90-ата минута от инцидента ситуацията е овладяна. Представете си за какъв „терапевтичен прозорец” говорим. И смятам, че тук е мястото на медиите да се даде гласност на тези толкова важни неща. И по възможност да повишим общата здравна култура на застаряващото население.

- Искам да ви помоля за кратък коментар по друго заболяване от вашата медицинска област – аневризмата. И да ви попитам, прилага ли се механичната тромбектомия и при такова състояние?
- Искам да изтъкна, че що се отнася до аневризмата, става дума за друга философия и концепция. Всъщност първоначалното откритие на този тип лечение се случва с един от стентовете, предназначени за лечение на аневризми преди няколко години. Тогава случайно откриват, че този солитер всъщност премахва и тромба. След което вече се възражда създадена от преди 20 години теория (на Пенюмбра, на Мърфи Дилайф). Тя беше изоставена, но през последните години има възраждане на концепцията. Тъй като и технологиите, и всичко останало много напреднаха. Това е причината да започне прилагането на механичната тромбектомия. 

- Казахте, че аневризмата е състояние, при което става дума за съвсем различна концепция. Аз обаче искам да ви попитам нещо, което е важно за читателите: има ли първоначални признаци, по които човек да усети, че нещо неприятно и лошо му се случва?
- Остро 

силно главоболие, 

запомнящо се за цял живот – това обикновено е първият признак на аневризмата. Преди това тя по никакъв начин не заявява за себе си. 

- А виенето на свят подсказва ли за проблеми с кръвоносните съдове?
- Не, не в този смисъл. Разбира се, че показва транзиторни промени – остеофитни и т.н., т.е. от леката компресия на двете вертебрални артерии се получават такъв тип световъртежи, замайване, типични за по-възрастните хора. Докато, както казах, основният симптом при аневризмите е остро силно главоболие, което не се успокоява с абсолютно нищо. Случва се обикновено сутрин след тоалетна. Характерното при аневризмата е, че при нея има възможност да се действа до третия ден. Там терапевтичният прозорец е доста по-голям. Докато масивният инсулт е съвсем друга концепция, говорим за два различни свята. Ако в единия случай презумпцията е запушване на аневризмата, в другия концепцията е отпушване. Всъщност две различни концепции. 

Пак ще повторя колко фатално важно е времето – колкото по-рано, толкова по-добре. Това е основната концепция, която трябва да е ясна на всички.


Яна БОЯДЖИЕВА