Д-р Роберт Халваджиян, д.м., е завеждащ на Отделение по ортопедия в МБАЛ „Авис Медика” в Плевен. Завършил е медицина в МУ-Плевен през 1998 г. Има придобита специалност по ортопедия през 2000 г., както и допълнителни квалификации и специализации в Италия, Австрия, Швейцария, САЩ, Белгия, Япония.
Научните му интереси са в областта на колянна артроскопия, спортна травматология, ставно ендопротезиране. Членува в редица престижни медицински организации: БОТА, ESSKA, EFORT, AAOS, ISAKOS. Зам.-председател е на Българската асоциация по артроскопска и спортна травматология.
- Д-р Халваджиян, от две години прилагате нов метод за лечение в ортопедията - с микроприсадки. При кои заболявания е показана терапията?
- Нашатаn клиника е специализирана в артроскопската хирургия - лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат. Остеоартрозата е обект на този вид лечение, което започнахме да прилагаме преди две години.
Това е хронично, възпалително-ставно заболяване, което засяга предимно хрущялната тъкан, с постепенното й износване, оголване на подлежащата кост, формиране на остеофити, деформация и инвалидизиране на болния. Обикновено, пациентите идват при нас най-вече с болки и ограничения в движенията.
- В кой етап от развитието на остеоартрозата са показани микроприсадките?
- Този метод е за лечение на такъв тип заболявания в ранен стадий - първа и втора степен, докато все още не е оголена подлежащата кост. В останалите случаи, когато процесите вече са доста по-напреднали, в съображение са други методи на лечение, свързани с хирургична намеса, която е неизбежна в случая.
Но при нарушаване в целостта на хрущялната тъкан, тоест размекване на хрущяла - т.нар. хондропатия или разнищване на ставните повърхности, без оголване все още на прилежащата кост, прилагаме метода с микроприсадките. Преди две години преминахме и обучение в Торино.
- Какво представляват микроприсадките, като метод на лечение в ортопедията?
- Това е система, иновативна технология на италианска фирма за регенерация на тъканите. Използва се не само в ортопедията, но и в съдовата хирургия, при проблеми с тъканното зарастване на раните.
Смисълът от нея, специално в ортопедията, е в това, че всичко се прави в амбулаторни условия - не е нужно да има болничен престой. С локална анестезия се взема хрущялна тъкан от ушната мида. В основата на този метод е използването на собствена тъкан от пациента. В случая - хрущялна.
Обикновено, в моята практика вземам две присадки. След това те се поставят в специални контейнери, където се раздробяват. Премесени са с физиологичен серум, което води до добиването на т.нар. прогениторни клетки.
Това са родоначалниците на хрущялните клетки, които се поставят в увредената става - най-често колянна, глезенна или тазобедрена, както и в стави на палеца и пръстите на ръцете. Общо процедурата продължава около 20 минути.
Заблуди за здравето на ставите
След като се обработят по този начин хрущялните клетки, се инжектират в болната става. След това пациентът няма никакви ограничения в движенията.
Виждаме се след седмица за премахване на конеца, който се поставя в ушната мида и следваме протокола, свързан с нормално натоварване на крайника, с контролен преглед след месец.
Не мога да кажа, че този метод е панацея или нещо, което ще върне нормалния хрущял, като на един двадесетгодишен младеж. Далеч съм от тази мисъл, но е нещо, което е ново в нашата практика и сме доволни от резултатите.
Процедурата си има своите предимства, разбира се, при строго спазване на индикациите и самата техника на прилагането й.
- Защо се взема присадката точно от ушната мида?
- Доказано е от италианската група, която промотира метода, че най-добър е достъпът до хрущялна тъкан в тази зона и тя е със свойства, които доближават хрущялната тъкан в колянната или тазобедрената става.
И най-вече, това е собствен хрущял от пациента - той си е донор и реципиент на тъканта, което е най-добрият вариант.
Д-р Роберт Халваджиян
- Не се ли обезобразява ухото?
- Не, говорим за един отвор от 4 мм. Хрущялната тъкан се взема със специални инструменти. Досега не съм имал оплаквания, свързани с козметичен проблем.
Няма и никакви странични ефекти по отношение на ухото. Вземането на присадката е единствената процедура, която се извършва в операционна зала, в стерилна среда. Провеждаме и стерилно почистване на коляното.
След процедурата предписваме на пациентите и антибиотичен курс, който се изпълнява в домашни, амбулаторни условия, като профилактика на инфекциозни усложнения, което е задължително в протокола за прилагането на метода.
- Каква е разликата между микроприсадките и плазмотерапията?
- Плазмотерапията е метод, който също прилагаме в нашата клиника и е доста успешен. В случая говорим за две съвсем различни процедури.
При т.нар. обогатена плазма с растежни фактори, вземаме кръв от пациента, която обработваме в центрофуга, със специални пипети. Добиваме плазма, богата на тромбоцити и растежни фактори, но бедна на левкоцити, защото те са тези, които имат възпалителен ефект.
Смисълът от прилагането на тази плазма е да се възстанови балансът и хомеостазата в ставите
Тя се прилага и при увреда на сухожилия, мускули и травми също с много добър ефект. Тук разликата е в субстрата. При плазмата не добиваме хрущялна тъкан.
- Споменахте, че методът не е панацея. Но, ако е приложен правилно - съобразен с етапа от развитие на болестта, може само да отложи или напълно да предотврати замяна на ставата с изкуствена - така ли?
- Не е панацея, но в моята практика винаги се стремя да приложа всички възможни консервативни методи. Това е мое кредо. Пациентът идва при лекар-специалист, защото има проблем, който трябва да бъде решен.
Далеч съм от мисълта, независимо, че съм хирург и оперирам постоянно, че хирургията винаги е първото нещо, което трябва да се направи. За мен като лекар, най-важно е да се преценят всички възможности на неоперативното лечение, да се степенуват и да не се прескачат етапи от лечението.
Понякога пациентите са нетърпеливи и искат нещата да се случат веднага. Но за мен правилният подход е да се приложат всички възможности на неоперативното лечение, когато има правилни индикации, както в случая - дали да са микроприсадки или плазма.
Ако има правилни индикации и ранно диагностициране на пациента, тогава наистина има ефект и пациентите го усещат върху себе си. Достигането до ендопротезиране е вече финален етап.
Имал съм случаи през последните две години, след стартирането на тази процедура, да идват пациенти, които са чули за нея и искат да им я приложа. Но при тях процесът е толкова напреднал, че е абсурдно да се мисли в тази посока.
Пациентът е вече с деформация на колянната или тазобедрената става. Така, че при правилни индикации и точно изпълнение, техниката е ефективна. Но ще е несериозно и непрофесионално да твърдя, че присадките ще отложат смяната на ставата.
Рецепта за болки в ставите, споделена от читател
Това помага, но не изключва възможността за една бъдеща хирургия. Някои пациенти искат да опитат всички възможности на консервативната терапия и аз винаги ги стимулирам в това отношение.
Така че, мога да кажа, че методът наистина отлага процеса и помага на пациентите да забавят стареенето на ставата и да облекчат симптоматиката.
- Ако не се постигне желаният ефект с микроприсадките, кои са следващите стъпки в лечението?
- Ако не се постигне желаният ефект, се прилага артроскопия, която е безкръвен метод на лечение. Правим артроскопски оглед на ставата, в която има хрущялен проблем. Съществуват още и редица микроинвазивни методи на лечение.
Например, микрофрактуриране - когато вече е оголен хрущялът или т.нар. микрофрактури или микросчупване, при което целта е да се формира фиброхрущял, който да запълни дефекта. Може да се приложи и мозаечна пластика - тоест, да се вземе хрущял от здрава част на колянната става и да се постави в мястото на дефекта.
Или да се направи остеотомия - коригиращо прерязване на костта, с цел урегулиране, балансиране на износената става. Следващият етап е ендопротезирането - при става, която вече е увредена, да се замени с нова, изкуствена. Това ще даде комфорт на пациента - липса на болка и подобряване обема на движенията.
Защото всъщност, това са и основните проблеми, които водят пациента при нас.
И ако трябва да резюмирам отделните етапи в лечението, те са: консервативно лечение, с перорални препарати, задължително, разбира се, в комплекс с физиопроцедури, които са неразделна част от консервативното лечение, обогатена плазма с растежни фактори, микроприсадки, микрохирургия - артроскопия и неинвазивно лечение.
Накрая - отворена хирургия със замяна на коленна или тазобедрена става с нова такава.
Милена ВАСИЛЕВА
