Каква е връзката между емоционалното състояние и стомашно-чревния тракт, защо не трябва да се самолекуваме при флатуленция, какво представляват “римските критерии” и къде се прилагат. Предлагаме ви отговорите в интервюто с гастроентеролога д-р Розалина Костадинова, което направихме по желание на наша читателка във връзка с диагнозата на майка й - флатуленция. Хората с този проблем стават все повече и е на път да се превърне в епидемия.
Визитка♦ Д-р Розалина Костадинова завършва медицина през 2008 г. в Медицинския университет в София. Специализира гастроентерология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Била е част от екипа на МБАЛ „Рахила Ангелова“ в Перник повече от 10 години, а по-късно създава и своя специализирана практика в квартал „Изток“. Преминала е обучения по ехография и ендоскопия. Специалист е по клинична хомеопатия, в момента се обучава за терапевт с есенциите на д-р Едуард Бах. |
- Д-р Костадинова, вярно ли е, че някои пациенти се срамуват от диагнозата си и не й обръщат нужното внимание?
- Тази тема на пръв поглед за някои хора може да е смешна. Други я подценяват, но това състояние е все по-често срещано и ние, гастроентеролозите, вече работим ежедневно с такива страдания. Тези пациенти са трудни, това са хора, с които трябва много да се говори, често от тяхна страна няма разбиране за сложността на състоянието им и за материята. И обикновено това са пациенти, които са и изключително тревожни.
- Има ли връзка между емоционалното състояние и състоянието на стомашно-чревния тракт?
- Има, по принцип има огромна връзка между психиката и нашите черва. Много пъти чувам от моите пациенти, че коремът е вторият мозък на човека. Наистина е така. Тези бактерии, които живеят в нашите черва, в нашите стомаси, са огромно количество. Те в своя живот си интернират определени вещества, които са невротопни, тоест много голяма част от тях оказват влияние на нашата нервна система, психика и мозък. Затова е важно какво ядем, как го ядем, как се грижим за нашия стомашно-чревен тракт. Най-малкото, което можем да направим, е да не се притесняваме от това, че ще си изпуснем свободно газовете и ще сме „съпроводени“ от флатуренция.
- Доколко спомагат спортът, честите разходки и движението?
- Тук има какво да кажем на пациентите - най-важен е обаче ежедневният хигиенно-диетичен режим. Винаги преди да започнем терапия с медикаментите, които много пъти са хранителни добавки, растения или хомеопатия, аз първо започвам този режим. На първо място човек трябва да знае как да се храни, как да се движи, как да има хигиена на емоциите, но движението е изключително важно. Неслучайно всичко това се подобрява, когато има масаж върху червата. Когато един човек води застоял живот, работата му е свързана с продължително седене или дори стоене прав, перисталтиката на червата е много затруднена. Така както човек не се движи, по същия начин и червата не се движат, а храносмилането не спира и оттам идва и натрупването на газове
При липсата на движение или слабо такова, се стига до запек, до намалено отделяне на газове, подуване и следва затруднение в метаболизма, застигат ни всички тези заболявания, които определяме като социалнозначими - диабетът, омазняването на черния дроб, високото кръвно. Дори едно обездвижване води след себе си и рак на дебелото черво заради натрупването на токсини.
И за да обясня по-просто - което обработват нашите бактерии, ние трябва да го изхвърляме точно по този начин – веднъж чрез изпражненията и втори път чрез газовете. Движението е много важно, важен е и спортът, важно е пиенето на вода в адекватно количество. Ние, лекарите, препоръчваме по 40 мл на килограм тегло да се приемат всеки ден вода и течности – ако тежите 60 кг, трябва да изпивате през деня 2 литра и 400 милилитра течности.
- А бързите храни как се отразяват на стомашно-чревния тракт?
- Това, което приемаме ежедневно в шумящи опаковки – „джънк фуудс“, е изключително вредно. Все по-често води до рак на дебелото черво. А сега коментираме и проблема с газовете, като за тяхното прекомерно образуване виновници са и тези бързи храни. Те са част от нездравословния начин на хранене. Като се прибавят и нездравословният начин на живот, липсата на движение, стресът, се стига до затормозяване на движението на червата, натрупване на токсини и промяна в чревния микробиом. Всичко това е резултат на тоталната липса на грижа за нашите тела. На моите пациенти казвам: вие виждате едни черва и ви се струват грозни, но червото си има своя чар, има дори и книга с такова заглавие
Синдромът на „дразнимото черво“ е нещо фундаментално, за него си има класификация, има и така наречените „римски критерии“. Те са определени на 13-ия Международен конгрес по гастроентерология в Рим, Италия, през 1988 г., когато група лекари ги представят като съвкупност за прецизна диагностика на синдрома на раздразненото дебело черво. Този набор от насоки очертава симптомите и прилага параметри като честота и продължителност, за да даде възможност за по-точна диагноза.
Ето че е обърнато внимание като литература, като теория, изключително много му обръщаме внимание и ние, лекарите, като практика, защото над 90 % от пациентите са с такъв проблем. Това е и една от най-честите причини за колоно- и гастроскопиите.
Д-р Розалина Костадинова
- Какви са видовете терапия при този проблем?
- Не е редно да цитирам наименованията на различни медикаменти, защото хората отиват в аптеките и купуват продукти, които активно се рекламират. След това, ние, лекарите, трябва да оправим проблема след самолечението. Важно е да се разбере причината за флатуленцията, когато е паталогична, когато имаме повишено газообразуване, да видим дали се дължи на бактериален свръхрастеж, панкреасен ли е проблемът или стомашен. Едва тогава се назначава лечение, като аз избягвам, както споменах, да прибягвам веднага с медикаментите, първо правим опит с алтернативите.
Когато в стомаха има повишена киселинност, когато има парене, киселини или хеликобактер, това води до недобро храносмилане.
Тогава проблемите тръгват като каскада. Отварям една скоба: при бактериална инфекция или остри вирусни инфекции, каквито са гастроентеритите, газовете стават зловонни, има диарични изпражнения, но това всичкото трябва да бъде диагностицирано, трябва да бъде медикирано по определен начин. Тогава с пациента се говори и за определена диета, за определен начин на живот, хигиената също е много важна.
- Какви са препоръките ви за диетата?
- Сладката храна води до засилване на ферментационните процеси в червата. Когато има дисбактериоза в червата, бактериите се хранят със сладка храна, а щом я използват, ферментацията се усилва и газовете са в по-голямо количество. Много са важни и фибрите в храната ни. В менюто ни задължително трябва да присъстват плодовете и зеленчуците. Но при човек с повишено газоотделяне бих посъветвала да се храни разделно хапва една ябълка, след два часа може да си позволи круша, но да няма смесване.
При нарушаване на чревната флора трябва да включим и пробиотични храни, а ние имаме прекрасни такива. Пробиотични храни са киселото зеле, киселото мляко, туршиите, които ядем през зимата. Напоследък се наблюдава тенденцията през зимата да си купуваме несезонни плодове и зеленчуци, а това нарушава много нашата флора, защото ние живеем на Балканския полуостров, ние трябва да се храним по начина, характерен за нашите географски ширини. Млечните продукти са много важни, но трябва да съобразим диетата и оплакването на пациента и доколко има поносимост към тях.
- Какви са препоръките ви за полезни фибри?
- Често работя с фибри като лененото семе, пектин, който е изключитилен пребиотик. Масово се говори, че пектинът запича, но това не е така, той регулира чревния тракт. Приет в малка доза, според указанията на гастроентеролога, е прекрасно средство, което обира газовете. Много е важно да отбележа и това - хората да не си купуват по свое усмотрение пробиотици или пребиотици, редно е преди да отидат до аптеката, да се консултират с гастроентеролог, защото може да си докарат свръхрастеж на бактерии.
Не всяка хранителна добавка е добър или качествен пробиотик. В различните продукти има различни щамове и в различно количество, важен е и начинът, по който се приемат, и в каква схема. В практиката си съм срещала пациенти, които дълго време са се самолекували с определен пробиотик и ми споделят, че не им е станало по-добре от него. Трябва много да внимаваме с тези продукти.
- Как да живеем тогава, за да бъдем по-здрави?
- Апелирам отново: хората да не се самолекуват! Смятам, че трябва много пъти да го казвам отново. Всеки един продукт, храна, напитка, медикамент влиза във взаимодействие с нашето тяло, със собствената ни микрофлора, с нашите микро- и макроелементи, с нашите витамини и баланса в тялото ни. Продължават да се купуват всевъзможни хранителни добавки, а от тях човек може да се вкара в състояние на хронична болест. Никога не бива да забравяме, че храната ни също е лекарство.
Лиза МИРЧЕВА
