Д-р Стефка Евтимова завършва медицина в Пловдив. След дипломирането си д-р Евтимова започва работа в детско поликлинично отделение в Сопот, след което практикува в детско отделение към МБАЛ “Пловдив”. В момента управлява СИМП (специализирана практика) по алергология с над 1700 диспансерни пациенти за Пловдив и региона. Има признати две клинични специалности: детски болести и клинична алергология. Преминала е множество специализирани курсове за модерни диагностични методики и лечебни подходи при алергично болни. Разработила е редица помощни материали за обучение на пациенти с алергични страдания.
Алергията към протеините на кравето мляко е най-честата хранителна алергия в кърмаческа и ранна детска възраст. Приблизително 2.5%, а в някои страни до 7% от децата до 3-годишна възраст имат алергия към мляко. Повече по проблема разказа д-р Стефка Евтимова.
- Д-р Евтимова, какво представлява алергията към протеини на кравето мляко?
- Алергията към протеините на кравето мляко е имунологична реакция към храна. Осъществява се чрез специфични IgЕ антитела. Тогава началото й е бързо – в рамките на 20 минути, до 2 часа. Не IgE медиираната е с бавно начало и прояви по-често от страна на храносмилателната система – гастроентероколит.
- Кои са рисковите фактори?
- Първият рисков фактор е наличието на атопичен дерматит. Колкото по-рано в живота започне и колкото по-тежко протича, толкова по-голяма е вероятността за развитие на хранителна алергия. Приблизително 1/3 от децата с атопичен дерматит имат хранителна алергия.
Вторият фактор е фамилна обремененост за атопия (не само хранителна алергия), третият - налична бронхиална астма. По-тежките реакции към млякото са по-чести при деца с астма и то не добре лекувана
- Как се изявява клинично?
- Нейната изява варира значително по тежест – от леки, едва забележими кожни промени, до тежки, системни реакции – алергичен шок. Чувствителността към краве мляко варира при различните пациенти.
Д-р Стефка Евтимова
- Кои са най-честите симптоми?
- Проявите могат да бъдат от различни органи и системи. Най-често дебютира със симптоми от страна на кожата: остра или хронична уртикария; атопичен дерматит (особено тежко протичащите му форми), отоци.
Често първите симптоми могат да бъдат и от страна на храносмилателната система: сърбеж в устата, повръщане, диария с примес на кръв, подуване на коремчето, газове, гастроезофагиален рефлукс и по-рядко – запек.
Най-честата причина за наличието на кръв в изхожданията след вирусните и бактериални чревни инфекции, е алергията към протеините на кравето мляко. При деца с тежко протичащ, трудно поддаващ се на стандартно лечение гастроезофагиален рефлукс трябва да се подозира и алергия към мляко.
Проявите от страна на дихателната система могат да се изразят в: сърбеж, кихане, воднист секрет от носа, пристъпи на затруднено свиркащо дишане, кашлица.
- Каква е разликата между алергията към протеините на кравето мляко и лактозната непоносимост?
- Алергията към протеините на кравето мляко понякога трудно се различава от друго състояние, наречено лактозна непоносимост. Хранителната алергия е свръхреакция на нашата имунна система към специфичен хранителен протеин. Когато пациентът консумира определения протеин, се отключва алергична реакция, която варира по тежест и включва различни органи и системи. За разлика от нея нетолерантността към лактоза не включва имунната система.
При деца с това състояние липсва ензимът лактаза, който разгражда специфичната захар в млякото и млечните продукти – лактоза. В резултат тези пациенти не могат да разградят тази захар, което води до хронична диария, подуване на корема, газове, но никога до оплаквания от страна на дихателната система (кихане, сърбеж, затруднено свиркащо дишане), както и животозастрашаващи генерализирани реакции – алергичен шок. Рядко се среща при кърмачета и малки деца.
- Как се поставя диагнозата?
- Диагнозата на това заболяване се поставя чрез доказване на специфични IgE антитела към протеините на кравето мляко чрез кожен прик-тест или количественото им измерване в кръвта. При кожните тестове напоследък се препоръчва използването на свежо мляко, а не комерсиални разтвори.
При не IgE медиираните прояви на алергията към протеините на кравето мляко тези тестове нямат информативна стойност. Там диагнозата се поставя чрез елиминационно-провокационна диета. Елиминирането на млякото в диетичния режим води до подобряване на клиничните оплаквания, като повторното му въвеждане ги засилва отново. Ако симптомите не се подобрят в рамките на 2-8 седмици след изключване на млякото от хранителния режим, диагнозата е малко вероятна.
При оплаквания единствено от храносмилателната система тази диета доказва най-общо, че проблемът е в млякото, но прецизното уточняване дали това е алергия или непоносимост към лактоза става чрез допълнително измерване на ензима лактаза. Но около 1 от всеки 5 пациенти продължават да бъдат алергични към млякото и млечните продукти и в по-късна възраст.
- Какво лечение се прилага?
- Лечението се състои в изключване на млякото и млечните продукти от хранителния режим. При кърмачета храненето се осъществява с екстензивно хидролизирани формули - при тях протеинът е разграден до по-малки фрагменти, които не предизвикват алергична реакция. Ако оплакванията не се подобрят за 2-8 седмици, се преминава на хранене с аминокиселинни формули. Майката-кърмачка също стриктно изключва от хранителния си режим млечните продукти.
- Какво трябва да знаят родителите, за да избегнат тежките алергични реакции?
- За да се избегнат тези тежки реакции, винаги трябва да се четат етикетите на готовите хранителни продукти. Млечни храни, които трябва да се избягват, са казеин, сирене, извара, масло, сметана, различни млечни кремове, шоколад. Много не млечни продукти съдържат казеин (един от протеините на кравето мляко), някои видове меса, консервирана риба тон. Към други храни е добавена суроватка (цвик), която също може да отключи клиничните прояви.
Милена ВАСИЛЕВА
