Д-р Стоян Алексов е председател на Българската асоциация по патология от 5 години. Той работи в Специализираната болница по онкологични заболявания София-област, която обхваща Софийска, Пернишка и Кюстендилска област. Работил е също така в болница “Св. Анна” в столицата от 1993 до 1998 г. След това до 2004 г. е бил на работа в Либия в немска лаборатория, както и на други места в чужбина. Има шведска, холандска и английска регистрация като патолог, като последната е на консултантско ниво във Великобритания, специално за онкопатология.
- Д-р Алексов, през 2011 г. казахте, че след 5-10 години нещата в България по отношение на патологията ще се сринат тотално. Лош пророк ли се оказахте?
- Те са се сринали вече! Не се наложи да чакаме 5-10 години. Сега нещата са по-зле от всякога. Ние сме най-лошо организираната патология в света. Стандартът ни е от 1960 г. и не е променян досега, при това е и некачествен. Сякаш всичко досега е било правено нарочно, за да няма точна диагностика. В момента няма вътреболничен и междуболничен софтуер, няма стандарти, не се работи с кодирани системи, няма никаква статистика. Отдавна са премахнати и междуболничните консултации. Здравната каса отчита единствено колко пациенти са стигнали до лекаря, но как и с какъв успех ги е лекувал той, никой не може да каже това, дори приблизително. Вина за това имаме и ние, патолозите, защото не можем да се организираме и да решим как да тръгнат нещата добре.
В момента имаме две организации. Аз съм председател на Българската асоциация по патология. Има и друга една, която се казва Българско дружество по патология, в което членуват предимно хабилитирани лица и университетски специалисти. Както може да се досетите, хабилитираните лица винаги са изпокарани за щяло и не щяло... А нещата не вървят - и тази година, и предишните. Аз всъщност представлявам България в Брюксел - всяка година през януари имаме събирания на всички държави в Европа, на всички представители, на които обсъждаме има ли напредък в патологията, или не. През последните 5 години, в които представлявам България, ние нямаме напредък, а имаме тотална регресия. И вървим упорито назад и надолу - т.е. ние сме близко до дъното на океана. Българската патология не може да се сравни с нищо друго, освен с нивото в централноафриканска държава - а може би и там имат вече по-добра патология.
- Толкова ли сме зле?
- Да, много сме зле! Имаме качествени патолози - това не може да ни се отрече. За съжаление
ние остаряваме много бързо -
най-старата патология сме в Европа със средна възраст 62 г. и 8 м., с 40% пенсионери, все още работещи, които поддържат статута на патологията у нас. Но като организация тя е изключително лоша, защото имаме повече лаборатории в България, отколкото в Германия. Ние сме 7 милиона души население, а те са 80.
- Защо е лошо да има толкова много лаборатории?
- Изключително лошо е, защото, първо - не може да се говори за ниво на натовареност. Второ - един патолог трябва да има две лаборатории - икономически е необосновано. Трябва да има натовареност на лабораторията - да изследва например по 50-150 парафинови блокчета. Сега натовареността им не е разпределена правилно и качествено, липсва ниво на компетентност, липсва вътрешен и външен качествен контрол на изследваните биопсични материали. И като цяло нивото на компетентност на голяма част от патолозите е доста слабо, защото нямаме задължение за продължително обучение. Някои колеги не са се обучавали повече от 20 години и са останали на това ниво. За последните три години имахме желание да се напише нов стандарт по патология, но “благодарение” на изключително голямата безотговорност на националния консултант по патология - проф. Светла Христова, това не се случи. Затова най-виновен в момента за ситуацията в България е проф. Светла Христова. Тя унищожава методично и целенасочено българската патология всяка година.
- Защо смятате така?
- Защото тя не иска да подпише новия стандарт, не иска да се развиват нещата и затова те са така, както са били и преди - няма никакво развитие. Искам да ви кажа, че съм молил няколко десетки пъти проф. Светла Христова да дойде с мен в Брюксел, в Белгия, в Холандия, в Англия, но тя винаги е отказвала, никога не се е съобразявала с
европейските норми за разбиране на правилата
в патологията. А от нас, патолозите, зависят човешките съдби и живот. Каквато диагноза поставим ние, по такава ще ви лекуват и оперират. Ние сме хората, които казваме на пациента дали има рак, или не.
- Нали длъжността й е избираема? Защо гласувате за нея?
- Тя сега все още е национален консултант, но ще направим всичко възможно да я отстраним от тази длъжност, защото е вредна за българската медицина, не само за патологията.
- Казахте, че вашата диагноза е важна първа стъпка, тъй като тя определя лечението на човек с онкологично заболяване. Предвид състоянието на патологията у нас, което описахте, какъв е процентът на грешно разчетените хистологии?
- Има лаборатории, при които грешните диагнози достигат до 30%. И това основно са карциноми. Заради липсата на качествена апаратура и подготвени лаборанти у нас докторите рядко поставят обективна диагноза. Вече има доста случаи, стигнали и до съда, заради сбъркано лечение. Например дават на жени с рак на гърдата изключително дефицитния препарат херцептин, който в техния случай е, ако не противопоказен, поне напълно ненужен. Само че курсът с него излиза на държавата към 72 000 лв. В същото време други жени, на които той би спасил живота, не са го дочакали. Това, което се случва в България, е недопустимо спрямо българския народ. Ние нямаме финансиране. Аз посещавам по 4-5 курса на година, за да се образовам и да съм все пак в час с нещата. Колеги от Румъния са ми задавали въпроса: “Добре, де, ако например тези маркери, с които разполагате, не може да ги използвате, тогава как ще поставяте диагнозата?”
И тогава настъпва тотално мълчание. Значи, къде сме? Но в Брюксел са информирани за това, че ние продължаваме да потъваме. Преди време имахме меморандум, който беше подписан лично от Десислава Атанасова, когато беше председател на Комисията по здравеопазване в Народното събрание, с намерение този меморандум да влезе в действие и
министърът на здравеопазването да реши този проблем
След като тя самата, вече като министър на здравеопазването, трябваше да изпълнява меморандума, не направи нищо. Така че в момента нещата са много зле. Ето, Германия промени законодателството си, Англия - също, за да може да имат точна отчетност. А ние нямаме софтуер, нямаме финансиране, нямаме курсове за продължително медицинско обучение, нямаме ниво на компетентност, нямаме ниво на натовареност...
Може ли един хирург да оперира по един апендикс на месец и вие да му имате доверие? Така е и с патолозите. Ако патологът гледа по пет биопсии на месец, той добър специалист ли ще бъде? Затова трябва да има норма за натовареност и този патолог да трупа опит, да се обучава редовно на курсове, за да е в крак с развитието на патологията. Много от лабораториите не отговарят на нужните стандарти. Така например в микроскопския подсектор в 90% от патологичните отделения не е познато тушмаркирането на резекционни линии с хистологични тушове. Липсват контейнери за съхранение на спиртове, ксилоли, формалини и др. В хистологичния подсектор в 80% от лабораториите се изливат парафинови блокове с неправилна форма и големина. В подсектора за оцветяване и покриване на хистологични препарати липсва апаратура за автоматично оцветяване с хематоксилин и еозин, както и рутинна хистохимия. В подсектор лекарски кабинети липсва адекватно офис оборудване, а само 2 лаборатории в България разполагат с хистоскениращо оборудване, което въобще не е залегнало в стандарта по патология. Но основен проблем остава липсата на вътрешен и външен качествен контрол както на приготвените биопсични материали, така и на диагностичната дейност. Не съществува нито една референтна лаборатория по патология съгласно стандартите по ISO.
- Д-р Алексов, а какво е положението в аутопсионния сектор?
- Подобно на биопсичния сектор е и
положението в аутопсионния сектор
В 80% от съществуващите патологоанатомични звена аутопсионните маси и инструментариумът са остарели. Аз съм предложил например, докато се стигне до определено ниво, да имаме външни консултанти - това също можеше да бъде решение. Да кажем, два пъти в годината идват в България чужди специалисти и правят семинари по определени теми. Когато проф. Майкъл Уелс беше в България, а той е президент на Европейската асоциация по патология, се хвана за главата. Той сравни нашите патологии с дюкянчета от 17-и век.
Ето пред мен има около 10 случая, които разглеждам в момента - всички са карциноми или саркоми - редки заболявания, невро-ендокринни тумори, които няма как да бъдат доказани като невро-ендокринни, без да се пуснат специализирани маркери. Разработихме миналата година съвременна технология - най-доброто изследване, което се прави в момента в света/HER2-IQFISH/, но и досега нямаме финансиране за това изследване, което струва не повече от 300 лв.
Здравето е пари-стока-пари. Колкото и грубо да звучи, здравето е стока. И всеки дава нещо за нещо. Имайте предвид, че докато работех в Кеймбридж, заплатата на патолога се движи за моето ниво - консултант трета степен, от 10 000 паунда нагоре. 80% от българските патолози, които учат в момента патология, вземат специалност и мигновено изчезват от България, защото няма никакъв смисъл да се стои тук.
В България няма качествен контрол на диагностиката
“Един от най-фрапиращите случаи, за който мога да споделя, е на карцином на ендометриума, написан в една провинциална болница. Идва при мен пробата за изследване, а се оказва банален ендометриален полип, от който жената е била излекувана напълно. Друг изключително фрапантен случай е с едно момиче на 24 години, което лично обиколи почти всички патолози в България. Написаха й диагноза ендометриален карцином. Тогава само аз й казах, че няма рак. Момичето, естествено, беше много стресирано. Казах й, че така или иначе трябва да има арбитраж на моята диагностика с останалите диагнози. Предложих й да изпратим случая на проф. Майкъл Уелс, който е националният консултант на Англия по гинекологична патология. Моята диагноза беше: атипичен аденомионом. Изпратихме случая на Майкъл Уелс и той потвърди моята диагноза. Съответно колегите в Англия направо се стресираха - става въпрос за 10 български патолози, които са дали грешна диагноза. И като си представите, че
става въпрос за 24-годишно момиче,
което не е раждало, на което са искали на базата на тази диагноза да й махнат матка, яйчници, тръби и лимфни възли и да й направят химиотерапия! От 24-годишно момиче за един месец я правим да изглежда на 80 години и я изкарваме от този живот завинаги.
Изключително фрапантен случай, който дори не подлежи на коментар”, допълни д-р Алексов.
Днес системата вече е отворена - човек си взема препаратите и отива в Германия за второ, трето, четвърто, пето мнение. Нещата могат да се контролират лесно. А в чужбина вече се предлага и консултация от разстояние, т.е. - човек няма нужда да ходи там - скенира си стъклата, изпраща ги за консултация, когато има труден, нерешим случай.
Събира се консилиум и се дава мнение за диагнозата. В Англия се провеждат всеки месец такива консултации, като изискването е задължително на един тумор да има заключение минимум от двама патолози, от които поне единият да има най-малко 10 години стаж, след като си е взел специалността. Освен това трябва да има и някакъв международен одит. А в България го няма и никога не го е имало.
“Първата крачка за излизане от това положение е да се махне националният консултант, който е най-големият вредител, и да се отворят вратите ни към външния свят, защото тя ги е затворила. Всички от комисията, които съставихме т.нар. нов стандарт по патология, се подписахме под него, само националният консултант не го подписа. Това затвори вратите на България към чужбина.
Стандартът не е абстрактна величина,
той трябва да бъде обновяван на всеки 4 години, както е в целия свят. Например колегите в Хърватска, тъй като са само 85 патолози и нямат възможност да правят такава голяма отчетност, се обърнаха към Германия и поискаха разрешение да използват техния стандарт и шефът на немската патология даде съгласието си. Аз съм питал шефа на британската патология дали има възможност да използваме техния стандарт, защото сме малко хора в България. Отговори ми, че няма никакъв проблем. Системата е отворена - винаги може да си ъпгрейдваме това, което ни е необходимо. Техните работни групи са по 30-40 човека, за да направят стандарта по-добър, отколкото е бил преди това - да включат нови изследвания, нови критерии за оценка и т.н. Трябва да има ясни правила, а у нас няма такива. А правилата съм ги дал. Те са елементарни, точни и ясни. Написани са през 2014 г.
Единственият изход за пациентите сега е да поискат поне още 2-3 мнения от различни патолози. А ако те се разминават, да потърсят консултация със специалисти в чужбина, защото проблемите на патологията са най-сериозни в биопсичния сектор - в него е концентрирана 80% от работата на патолозите. А именно това е секторът, в който се поставят диагнозите за заболяванията и поради тази причина е важно в хистологичните лаборатории да има добра апаратура, която да изработва качествени препарати”, допълни експертът.
Милена ВАСИЛЕВА
Д-р Стоян Алексов: Има лаборатории, в които грешните диагнози достигат до 30%!
Нещата са по-зле от всякога - ние сме най-лошо организираната патология в света
