Д-р Татяна Мороховец е специалист по вътрешни болести и гастроентерология. През 1990 г. завършва ВМИ - гр. Ярославъл, Русия. Има признати специалности по вътрешни болести, гастроентерология и диететика от МУ - гр. София, както и диплома по класическа хомеопатия.
От 2011 г. и досега е специалист по гастроентерология и вътрешни болести в Медицински център FiHealth, гр. София. Преди това е работила в ДКЦ 28 - гр. София; като гастроентеролог в столичната УМБАЛ -Св. Иван Рилски”, лекар в звено за неотложна медицинска помощ в ДКЦ 28 - гр. София и в отделение по пулмология на Окръжна болница в гр. Ярославъл, Русия. Разговаряме с д-р Татяна Мороховец за едно често срещано и късно откривано състояние - омазняването на черния дроб /стеатоза/.
- Д-р Мороховец, има ли типични симптоми и колко бързо се развива стеатозата?
- По принцип стеатозата е продължителен процес. При наличие на определени рискови фактори в черния дроб постепенно се натрупват допълнителните мазнини, по-специално, триглицериди. А пациентът може дори да не го знае и да не го забележи, тъй като няма абсолютно никакви симптоми, които могат да ни насочат към състоянието. И това е проблем за ранното откриване на стеатозата.
Обичайно личните лекари, по време на профилактичните прегледи, регистрират завишени чернодробни ензими: АСАТ, АЛАТ и ГГТ (гамаглутамилтрансфераза). Понякога се откриват завишени липиди, които също влизат в профилактичните изследвания и се регистрират абсолютно случайно завишените им нива. Те са алармиращ белег, че трябва да проверим какво е състоянието на черния дроб.
Естествено, завишаването на чернодробни ензими не говори само за чернодробна стеатоза, а и за други заболявания, но винаги това е аларма, че трябва да търсим причината за проблема.
- Кои рискови фактори за развитието на стеатозата можем да контролираме и кои – не?
- Факторите, които довеждат до чернодробна стеатоза, като затлъстяване, прекомерна употреба на по-калорична храна, включително и алкохол, можем да управляваме. Но има и фактори, които не можем да избегнем. Това е полът – заболяването се среща по-често при мъже, отколкото при жени. Фактор е и етносът: при азиатци и при латиноамериканци по-често се случва такъв проблем, отколкото при бели и чернокожи. Роля играят и генетичните фактори, които са ни дадени от наши предци и не можем да ги управляваме.
5 очеизвадни симптома за проблем с черния дроб
- Какви по-точно промени предизвиква стеатозата в черния дроб? По какъв механизъм го уврежда?
- Когато имаме генетичен фактор – дислипидемия, която наследяваме от нашите предци, носим по-високи мазнини в кръвта си. Те започват да се натрупват в чернодробната клетка, карат я да набъбва – възникват процеси на възпаление. А всяко едно възпаление води след това до заместване на здравата с фиброзна тъкан – „тъкан на белега”.
Както например, когато се одраскаме, кожата започва да произвежда такава тъкан, за да може да покрие дефекта с белег, а след това – с нова кожа. Но винаги остават белези. В началото стеатозата не е толкова страшна – тя е обратима, ако я хванем в начален стадий. Дори и когато започнат да се развиват тези фиброзни тъкани, все още можем да повлияем донякъде на хода на болестта.
Но когато все повече и повече се натрупва фиброзна тъкан, тя започва да измества съвсем нормалната тъкан на черния дроб, нарушава се неговата функция и се развива чернодробна цироза. Това е механизмът на реалното възпаление на чернодробната клетка.
Д-р Татяна Мороховец
- Сега е много популярно пречистването на черния дроб с различни билки и методи по схеми. Това работи ли на практика?
- Работи, когато имаме само стеатоза на черния дроб, със или без възпаления. Тогава може да включим например храни, които съдържат много омега-3 мастни киселини – прословутата средиземноморска диета, богата на ненаситени мастни киселини, риба и зеленчуци. Най-общо казано, с промяна в начина на живот – хранене, регулиране на теглото, по-висока физическа активност, намаляване на алкохола можем да стопираме процеса на омазняване на черния дроб.
Може да приемаме и хранителни добавки, които да управляват понижаването на холестерола, триглицеридите и кръвната захар. Например такива, които съдържат екстракти от бял трън (силимарин) и витамин Е. Те подобряват чернодробната функция и регенерацията, намаляват възпалението.
Все пак черният дроб е единственият орган, който успява бързо да регенерира и да поддържа своята функция. Така че когато сме още в начален, стеатозен стадий или дори със стеатозен хепатит, с тези добавки бихме могли да управляваме възпалението и да понижим риска от развитие на фиброза.
- Какви са съвременните методи за ефективна и ранна диагностика на стеатозата?
- Както вече споменах, първият и основен начин за ранна диагностика на стеатозата са редовните профилактични изследвания, поне веднъж годишно. От апаратните методи в началото е ехографията за установяване омазняването на черния дроб. Сега вече има и по-прецизен метод – еластографията. С негова помощ може да установим дали процесът все още е в стадий на стеатоза или вече има и фиброзни промени. Но най-достоверният начин това е чернодробната биопсия
Там вече със сигурност се установява колко сериозно увредена е чернодробната тъкан и дали се намираме още в стадия на стеатоза, фиброза или вече е настъпила трансформация.
- Кои придружаващи заболявания може да са в основата на увреждането на черния дроб и налагат по-различен подход в лечението на стеатозата?
- Има редица заболявания, които водят до увреждане на чернодробната тъкан. Например захарният диабет. Развива се в резултат на това, че имаме високи нива на мазнини и кръвна захар. По този механизъм се достига до стеатоза. Друг фактор е високото артериално налягане.
Някои от пациентите с хипертония приемат лекарства за контрол на кръвното налягане. Това също води до промени в черния дроб – първо стеатоза, а след това – фиброза. Има и хора, които приемат кортикостероиди за най-различни заболявания – ревматоидни, бронхиална астма и т.н., което също може да предизвика промени в органа. Затова първо трябва да знаем дали пациентът има други подлежащи заболявания, след като сме открили чернодробна стеатоза.
Лечението в този случай е насочено към основното заболяване, за да се спрат тези неблагоприятни процеси в черния дроб.
Кои безобидни лекарства могат да убият черния дроб
- Споменахте като рисков фактор и алкохола. Има ли безопасна доза и вид алкохол?
- По принцип всички проучвания досега са правени върху здрави хора, с нормална алкохолдехидрогеназа – процес, при който се разгражда алкохолът. В този случай препоръките за допустимите дози алкохол са: до 30-50 мл концентрат, което се равнява на една бира от 500 мл и една чаша вино – 185 мл.
Въпреки това при част от хората например, които изпиват по един литър алкохол, понякога не виждаме никакви промени нито в чернодробните показатели, нито в ехографския образ на черния дроб, защото имат нужните ензими, които успяват да разградят алкохола. Но ако човек има нарушения в пътищата за разграждане на алкохола, и 50 милилитра концентрат при ежедневна консумация може да доведат до развитието на стеатоза и дори да се стигне до чернодробна цироза.
Тук роля играе отново генетиката. Просто има хора с унаследена лоша ензимна система за разграждане на алкохола, както например при коренното население на крайния север – те нямат ензима алкохолдехидрогеназа, който разгражда алкохола. Затова навремето, когато са идвали при тях търговци да разменят кожи за водка, са се напивали буквално от една глътка и са падали на земята. Затова са наричали водката „огнена вода”.
- Вярно ли е, че 90% от хората с омазнен черен дроб умират от инфаркт и инсулт? Ако е така, защо?
- Да, това е така, защото повечето от тези пациенти страдат и от метаболитен синдром. За този синдром говорим тогава, когато има поне два рискови фактора в съчетание: висока кръвна захар на гладно и триглицериди, висок „лош” и нисък „добър” холестерол и хипертония.
Това води до омазняване на черния дроб. А самите мазнини, които циркулират в тялото, като триглицеридите например, са много висок рисков фактор, специално при мъже и жени в климактериум, за сърдечносъдови проблеми. Те правят отлагания и в съдовете, не само в черния дроб, трупат се вътре и около органите – т.нар. висцерални мазнини.
Този вид мазнини създават и постоянно поддържат възпаление в организма. А сега вече е доказано, че инфарктите и инсултите се причиняват не само от запушването на кръвононите съдовете, но и от наличието на възпаление, предизвикано от тези рискови фактори.
Милена ВАСИЛЕВА
