Клипчетата в социалните мрежи водят до намалена концентрация и неустойчивост на вниманието. Те не помагат за създаване на устойчиви връзки в невронната мрежа, информацията няма време да премине от краткосрочната в дългосрочната памет.
Така д-р Теодора Евденова обяснява проблемите с паметта при все повече млади хора. Специално за читателите на вестник “Доктор” неврологът посочва и разликите между различните типове деменция.
Визитка♦ Д-р Теодора Евденова завършва Медицински университет – София през 2006 г. Специалност неврология придобива през 2014 г. Професионалните й интереси са в областта на деменциите – болест на Алцхаймер и съдова деменция. Лекува също главоболие, двигателни нарушения и др. От 2006 до 2026 г. д-р Евденова е работила в Многопрофилната болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Св. Наум“ в София. В момента е част от екипите специалисти на МЦ „Полимед“ и МЦ „ФемиКлиник“. |
- Д-р Евденова, подмладяват ли се деменциите, или настъпват на същата възраст, както в предишните десетилетия?
- Не бих казала, че се подмладяват. По-скоро се разширяват възможностите на медицината да ги открива на по-ранен етап. Хипохондричната тенденция в съвременното общество се изразява в това млади хора да търсят начин да разберат дали развиват деменция още на 35 - 40 години.
Причината е в огромния обем леснодостъпна информация. Тя не може да бъде обработена нито като количество, нито със същата скорост, с която постъпва.
Друга причина е намалената концентрация и неустойчивост на вниманието, възпитавани от кратките клипчета в социалните мрежи. Тези неща не водят до създаване на устойчиви връзки в невронната мрежа, информацията няма време да премине от краткосрочната в дългосрочната памет, където се складира и откъдето може да бъде извлечена.
Казано с други думи - информационната лавина помита голяма част от възможните пътища на паметта.
- Какви са първоначалните симптоми на деменция, които да ни накарат да търсим невролог?
- Най-ранните симптоми се забелязват често от самите пациенти. Те споделят, че са станали по-разсеяни, трудно се концентрират; че преди са правили три неща едновременно, а сега това не им е възможно; че по-трудно се сещат за думи в разговор.
Това са най-честите оплаквания. Ако ги има, препоръчвам консултация с невролог, за да се установи дали става въпрос за деменция като дегенеративно заболяване, или е част от друга патология.
- В кои случаи когнитивните нарушения са част от друга патология?
- При нарушения на функцията на щитовидната жлеза може да се наблюдава разсеяност и забравяне. Затова задължително, когато човек започне да забравя, първо трябва да си изследва щитовидните хормони, най-вече TSH. Нарушения в паметта настъпват и при дефицит на витамин В12.
Затова трябва да се изследват нивата му. Когато е налице щитовидна дисфункция или са установени ниски нива на В12, първите стъпки са свързани с лечение на откритите нарушения.
Ако оплакванията, свързани с паметта, продължат и след това, вече може да се мисли за дегенеративен процес. Често се среща и псевдодеменция при депресия. Успешното лечение на депресивната симптоматика води до възстановяване и на паметта.
- Как се диагностицират различните видове деменция?
- С образно изследване на главния мозък – скенер или магнитен резонанс. За поставяне на диагноза по-прецизен е магнитният резонанс, който може да изобрази намаляване обема на хипокампа (характерно за болестта на Алцхаймер) или множествени по-малки глиозни изменения на мозъчния паренхим. Това е свързано със съдовата деменция.
Изключително важни са също невро-психологичните тестове, които могат обективно да установят когнитивния спад. Болестта на Алцхаймер може да бъде потвърдена с изследване на определени биомаркери в ликвор от гръбнака, а вече и с кръвни тестове.
Д-р Теодора Евденова
- Каква е разликата между болестта на Алцхаймер и другите деменции?
- При болест на Алцхаймер влошаването настъпва бавно и постепенно. Колкото на по-късна възраст започне заболяването, толкова по-бавно пациентът ще стигне до тежката фаза. Когато обаче болестта настъпи в по-ранна възраст, прогресията е по-бърза.
При съдовата деменция не се наблюдава постепенен спад на когнитивните възможности, а се редуват периоди, в които пациентът няма проблем с когницията, адекватен е, и такива, при които „изключва“, не помни, дезориентира се.
Съществува и деменция с телца на Леви
Характерното за нея е, че в началните етапи паметта е по-слабо засегната. При пациентите се наблюдават зрителни халюцинации и паркинсонови белези – скованост, забавеност, тремор, чести падания. При фронтотемпоралната деменция се открояват няколко подтипа. Може да се наблюдава неприемливо социално поведение, апатия, липса на емпатия.
Често тези пациенти се консултират първо с психиатър, но психиатричното проявление е в резултат на дегенерация на фронталния дял на мозъка. При други страдат езиковите функции – нарушено назоваване и разбиране, неправилно конструиране на изреченията и други.
Начинът, по който се проявява деменцията, зависи от мястото на увреда на мозъка. Може да се развие деменция и при болест на Паркинсон, защото тя също е свързана с дегенерация на структури на главния мозък.
- Може ли да се прави превенция на деменциите?
- Най-краткото описание за намаляване на риска за развитие на когнитивни нарушения е моделът FINGER – като петте пръста на ръката.
(1) Здравословно хранене – препоръчва се средиземноморската диета, богата на плодове, зеленчуци, зърнени храни и т.н.
(2) Физическа активност – минимум по 30 минути, поне 3 пъти седмично. Това не означава непременно да се вдигат тежести във фитнеса.
(3) Непрекъснато учене на нови неща, концентрирано четене, слушане на класическа музика. Колкото е по-трудно, толкова по-добре. Всички тези неща увеличават пътищата в невронната мрежа, а когато имаме повече пътеки, по които да стигнем до едно място, дори една или повече от тях да пропаднат или да бъдат затрупани – имаме запазени места за минаване.
(4) Социална активност – било то среща с приятели или запознанство с нови хора, тъй като социалната изолираност води до снижаване на когнитивните функции.
(5) Контрол на сърдечносъдовите рискови фактори, а именно оптимални стойности на кръвното налягане, контрол на телесното тегло, кръвната захар и липидния статус.
Също така част от превенцията на деменциите е намаляването на хроничния стрес, но това е най-трудното и никой не може да постигне пълното му контролиране.
|
Интересен факт е, че приблизително две трети от всички хора с една от деменциите - болестта на Алцхаймер, са жени. Това не се дължи единствено на по-високата им продължителност на живот. Сравнение между жени и мъже на една и съща възраст с Алцхаймер също показва, че деменцията често е по-напреднала при жените. Изследователите подозират, че тук роля играят други фактори – хормонални и генетични различия. Според СЗО до 45 процента от риска от деменция може да бъде повлиян от начина на живот. Най-важните предотвратими рискови фактори включват липса на двигателна активност, тютюнопушене и консумация на алкохол. Правилното хранене и социалните дейности защитават мозъка от разрушение. Ето защо здравните експерти препоръчват да се премине възможно най-рано към здравословен начин на живот. |
Мара КАЛЧЕВА
