Д-р Тодор Самарджиев завършва медицина в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Медицински факултет, през 2014 г. Специализирал е съдова хирургия в „Аджибадем Сити клиник“ – гр. София и УМБАЛ „Св. Екатерина“ – гр. София. Асистент е към Медицински университет, гр. София, от 2019 до 2020 г. Има завършена магистратура по „Здравен мениджмънт“ към УНСС – София.

Д-р Самарджиев е член на: Българското национално дружество по съдова, ендоваскуларна хирургия и ангиология (БНДСЕХА); Българското дружество за ендоваскуларна терапия (БДЕТ); European Society for Vascular Surgery (ESVS) - от 2015 г.; International Society of Endovascular Specialists (ISEVS). С богат опит в извършването на: EVAR – Ендоваскуларно ендопротезиране при аневризми на коремната аорта; Каротидно стентиране при високостепенни стенози на каротидни артерии; Ендоваскуларно лечение при периферна артериална болест на долните крайници.

Д-р Самарджиев е част от екипа на МБАЛ „Сърце и Мозък“, гр. Плевен, от октомври 2020 г. Начело на екипa e за ендоваскуларна хирургия към отделението по съдова хирургия.

Екипът на клиниката по съдова хирургия на “Сърце и Мозък”, гр. Плевен, с началник д-р Огнян Матков, спаси живота на 65-годишен мъж с руптурирала аневризма на коремната аорта чрез ендоваскуларно протезиране. Иновативният метод EVAR (eндоваскуларно протезиране при аневризми) бе приложен за първи път при операция по спешност от д-р Тодор Самарджиев, д-р Валентин Великов и техния екип.

Пациентът е постъпил в болницата в критично състояние, със силни коремни болки и животозастрашаващо състояние. Рискът от фатален изход при отворена хирургия в това състояние е над 90%, затова в “Сърце и Мозък”, Плевен, прилагат метода EVAR. При него през бедрените артерии се вкарва покрит стент, който изолира руптуриралата (спукания кръвоносен съд от кръвообръщението) аневризма от кръвния ток“, обясняват специалистите.

Повече по темата - за симптомите, лечението и важността на бързата и компетентна лекарска намеса при такива случаи, разговаряме с д-р Тодор Самарджиев.

- Д-р Самарджиев, защо аневризмата на аортата се определя като „бомба със закъснител”?

- Много колеги, както и аз, сравняваме аневризмата на аортата с „бомба със закъснител“ поради това, че от безсимптомна форма на заболяването може мигновено да се стигне до руптура, или казано по-разбираемо, „спукване“, „гръмване“ на аортата. Това е едно от най-тежките и спешни състояния в медицината, което налага незабавна оперативна намеса. За жалост, по-големият процент от пациентите не дочакват линейката.

- Какво точно означава тази диагноза?

- Диагнозата аневризма на аортата по своята същност означава ограничено разширение на аортата повече от 50% от нормалния размер. Но, както при детските балони, колкото повече надуваме балона, толкова повече се увеличава възможността за спукването му, така и при аневризмите – колкото по-голяма е тя, толкова по-голям е вариантът за руптура. Според статистически данни в Европа от 1 до 5% от мъжете над 65 години се диагностицират с аневризмално разширение на коремната аорта. При жените заболяването се среща 5 пъти по-рядко.

- С какви здравословни нарушения е свързана аневризмата и в коя част на тялото се развива най-често?

- Най-често аневризмалните разширения се установяват в коремната  област, след отделянето на двете бъбречни артерии. Основните причини за възникването на заболяването са две – атеросклерозата и артериалната хипертония. По-рядко се срещат аневризмите вследствие на инфекции и травми. Вродени заболявания на съединителната тъкан, като синдром на Марфан, синдрoм на Ehlers-Danlos, също могат да бъдат причина за аневризма на абдоминалната аорта.

- Кои са основните усложнения от това коварно състояние?

- Най-опасното усложнение е разкъсване стената на аневризмата. Това е така наречената руптура, при която смъртността достига 95%. При това състояние настъпва масивна кръвозагуба и операциите са по спешност, тъй като се получава хемодинамичен шок. Наблюдават се симптоми като остра болка в корема или гърба, ниско артериално налягане, учестен пулс, задух, замайване или загуба на съзнание.

Аневризмата на коремната аорта е опасно състояние

Рискът от руптура е пряко зависим от размерите на аневризмалното разширение и от кръвното налягане. Тромбозата или емболията е друго опасно усложнение при това заболяване. С течение на времето по стената на аневризмата се натрупва пристенна тромбоза. Част от тези тромботични материи могат да се откъснат и да предизвикват запушване на артериите на долните крайници. Симптомите са посиняване, изстиване и болки в краката.

- Има ли алармиращи симптоми коремната аортна аневризма в началните етапи на развитието си или се открива случайно?

- Най-често заболяването протича безсимптомно и се установява случайно при преглед с ехограф по друг повод. Пациентите със симптоми съобщават най-често за усещане на пулсации в коремната област. Наличието на болка в корема е много късен белег и говори за наличие на реализирана руптура или предруптурно състояние.

- В тази връзка, какви нови и съвременни образни изследвания прилагате в Клиниката по съдова хирургия?

- Диагностицирането става чрез ехографско изследване на коремната област, ако е необходима допълнителна прецизност за локализацията, формата и размера на аневризмата, се използват КТ ангиография с контраст или ЯМР с контраст.

- Какво предстои на пациент с аневризма на аортата след поставянето на диагнозата?

- При диагноза аневризма на аортата пациентът трябва възможно най-бързо да се консултира със съдов хирург, който да определи степента на заболяването. Ако прецени, че е настъпил момент за оперативно лечение, поради спецификата пациентът се насочва към някой от големите центрове, където се извършват такъв тип операции. Лечението зависи от прогресията на заболяването.

При малки аневризми, с диаметър под 5 см, се прилага консервативно лечение. То включва стриктен контрол на рисковите фактори: спиране на тютюнопушене, поддържане на артериално налягане в норма до 120/80 mmHg, ограничаване на тежкия физически труд. Задължително е периодичното ехографско проследяване от съдов хирург – на всеки шест месеца.

При пациенти, при които аневризмата има диаметър, по-голям от 5 см, се пристъпва към оперативно лечение, представляващо резекция (изрязване) на аневризмата и заместването й със синтетична съдова протеза.

Д-р Тодор Самарджиев

- Все повече се говори за прилагането на иновативния метод EVAR. Какво точно представлява той?

- EVAR означава eндоваскуларно протезиране при аневризми. В последните години все повече се прилага и модерното минимално инвазивно лечение на ААА (аневризма на коремната аорта) - вътресъдово поставяне на ендопротеза през малък разрез на бедрената артерия, без отваряне на корема.

Предимствата на метода са, че има минимална кръвозагубата, по-кратък болничен престой и бързо възстановяване на пациентите. На практика пациент след такава операция може да стане и да се движи няколко часа след интервенцията. В Клиниката по съдова хирургия имаме богат опит при извършването на операции EVAR и мога да кажа, че прилагането му при нас е вече рутинна практика.

За провеждане на EVAR е необходимо болничното заведение да покрива определени задължителни изисквания, като например модерна хибридна операционна зала с наличен ангиограф. Нужен е и опитен екип от съдови хирурзи, сертифицирани за извършването на подобен тип операции. Необходими са и набор от специфични и скъпоструващи консумативи.

- Какво е характерно за торакоабдоминалните аневризми? По-специфично ли е лечението в тези случаи?

- При торакоабдоминалните аневризми ситуацията е по-сложна. При тях разширението обхваща артериите, които хранят коремните органи, като бъбреци, черен дроб, слезка и черва. За извършването на EVAR е необходимо закупуването на специфична ендопротеза, която на този етап здравната ни система не покрива.

- Такива операции винаги ли налагат спиране на сърцето?

- EVAR е микроинвазивен метод и поради това операцията може да се проведе при буден пациент, с малко количество локална упойка. В някои по-сложни случаи операцията може да се проведе под обща анестезия, за да се избегне какъвто и да е дискомфорт за пациента.

- Има ли някакви ограничения за лечението, свързани с възрастта на пациента?

- Не, ограничения спрямо възрастта няма. Но, разбира се, при оценка на риска за оперативната интервенция винаги се взимат предвид възрастта, полът и придружаващите заболявания на пациента.

- Пациентите проявят ли интерес как точно протича операцията?

- Да, и това е напълно разбираемо. За целта в клиниката сме създали лесни за разбиране информационни документи, които разясняват всеки детайл по оперативното лечение. Аз лично съм ангажиран и поддържам връзка с пациентите с аневризмална болест и техните близки, като ги информирам за всеки етап от предоперативния и постоперативния период. Вярвам, че когато пациентите са наясно с всеки етап от лечението, те са по-спокойни и по-леко приемат болничния си престой.

Пулсиращото главоболие - признак на мозъчна аневризма

- Често сме чували за т.нар. фалшива или псевдоаневризма? Какво представлява и доколко опасно е такова състояние?

- Псевдоаневризма или фалшива аневризма обикновено се причинява от проникващо нараняване на дадена артерия (вследствие на травма или предишна интервенция). Вследствие на това се образува кръвоизлив, който организмът след определено време изолира и капсулира – псевдоаневризма. Рискът от руптура при фалшивите аневризми е по-висок в сравнение с аневризмите.

- Как протича рехабилитацията след операцията?

- След класическа отворена операция пациентът пролежава между 3 и 5 дни в реанимация. Понеже това е коремна операция, раздвижването и захранването става постепенно, в рамките на следващите седмици. След EVAR не се налага реанимационен престой. Пълното раздвижване се постига между втория и дванадесетия час. Няма ограничение и пациентът може да се нахрани непосредствено след операцията.

- Променя ли се по някакъв начин животът на пациентите след подобна операция и как се живее с протези на аортата?

- Пациентите с протезиране на аортата водят напълно нормален живот. С уговорката, че те трябва стриктно да приемат изписаната им терапия, да спазват ограниченията на рисковите фактори и периодично да извършват контролни прегледи при специалист.

- Налага ли се понякога да поемате рискове в името на това да спасите човешки живот?

- Хирургията е професия, в която рискът има своята роля, но не бива да бъркаме риска с хазарта. При нас поемане на риск означава точна и информирана преценка за ситуацията, подпомогната от натрупания опит, умения и познания. В хирургията място за хазарт няма, защото залогът е човешкият живот.

Пиенето на зелен чай предотвратява състоянието

Любима напитка в Япония може би предлага повече от релаксираща почивка с чай. Според нови изследвания зеленият чай може да предотврати смъртоносно състояние в главната артерия на тялото. Екип от университета в Киото установи, че аневризма на коремната аорта (състояние, при което главната артерия се преразтяга и подува) се развива по-рядко при плъхове, които пият полифенол от зелен чай.

Без лечение аневризмите на коремната аорта в крайна сметка се разкъсват и водят до смърт в 50% от случаите.

„Аневризмите на коремната аорта често остават незабелязани, защото няма симптоми, докато не се спукат - казва Кенджи Минаката, автор на изследването. - Ако пациентът има късмет и се установи подуване на корема преди разкъсването, трябва да се лекува хирургично, като например чрез трансплантация на изкуствен кръвоносен съд или поставяне на стент-графт. В момента няма фармакологично лечение.“

Скорошни изследвания сочат множество ползи за здравето от пиенето на зелен чай, включително превенция на рак, сърдечносъдови заболявания, възпаления и окисление.

„Наскоро беше доказано, че типът полифенол, открит в зеления чай, регенерира еластина – основен протеин, който придава на артерията нейната еластичност - обяснява водещият автор, д-р Шуджи Сетозаки. - Като се има предвид, че аневризмите на коремните артерии са причинени от възпаление и разграждането на еластиновите компоненти в артериалната стена, смятаме, че пиенето на зелен чай може да е обещаващо лечение.“

В проучването екипът третира плъхове с ензими, които предизвикват аневризма на коремната аорта, и установи, че състоянието се развива по-рядко при мишки, които пият полифенол от зелен чай. Резултатите от изследването също така доказват и наличие на по-малко възпаление, с по-голямо производство на еластин, което предпазва артерията от разкъсване.

„Японците имат най-дълъг живот в света. Проучванията показват, че 80% от населението пие зелен чай ежедневно - казва съавторът на изследването д-р Хидетоши Масумото. - Вярваме, че ежедневният прием на зелен чай трябва да се разглежда като нова, превантивна стратегия за аневризма на коремната аорта. Фокусът на бъдещите проучвания ще е насочен към изследване на оптималните дози.“

 Милена ВАСИЛЕВА