Лекарите, които пушат, са по-малко ефективни в подпомагането на пациентите да откажат цигарите. Изследването на Федерационния университет в Австралия обхваща 178 лекари от три групи – пушачи, бивши пушачи и никога непушачи.
Ново проучване на австралийски изследователи показва, че лекарите, които пушат, са значително по-малко склонни да предложат на пациентите си ефективна подкрепа за отказване от никотина. Освен това те отделят по-малко време за консултации и са по-слабо запознати със съвременните техники в сравнение с колегите си, които не пушат или са отказали цигарите.
Изследователи от Федерационния университет в Австралия са си поставили за цел да определят как личните нагласи на лекарите към тютюнопушенето влияят върху професионалното им поведение. За целта те са анкетирали 178 лекари в цялата страна, сравнявайки три групи: настоящи пушачи, такива, които са отказали цигарите, и такива, които никога не са пушили.
Проучването е проведено през периода на събиране на данни и е било напречно, оценявайки ситуацията в определен момент от времето. Делът на пушачите ежедневно сред анкетираните лекари е бил 7,3%, което е по-ниско от средното за страната (10,6%), но все пак е значителна цифра.
Лекарите, които пушат, са с 87% по-малко склонни да се съгласят, че лекарите трябва да служат като модели за подражание на пациентите и с 89% по-малко склонност да вярват в ефективността на своите съвети. Те са четири пъти по-склонни да се смятат за по-малко компетентни в мотивирането на пациентите, отколкото техните колеги, които не пушат.
Това пряко се отразява на грижите им за пациентите: докато бивши и никога непушачи лекари прекарват повече от две минути в консултации за отказване от тютюнопушене, техните колеги, които пушат, отделят средно две минути или по-малко.
Освен това бившите пушачи са значително по-запознати с препоръчителния международен протокол „5А“ – стратегия за помощ стъпка по стъпка, която включва интервюиране, съвети, оценка на готовността, помощ и последващи действия. Лекарите, които пушат, са значително по-малко запознати с този инструмент.
Освен това почти 80% от анкетираните лекари признават, че никога не са получавали специално обучение за консултиране на пушачи.
Това е порочен кръг: лекарите не знаят как да помогнат на пациентите, а ако самите те са зависими от никотина, тяхната несигурност и липса на знания само се влошават.
Проучването обаче има и недостатък. Бившите пушачи сред лекарите се оказаха най-активните и компетентни поддръжници. Това предполага, че личният, успешен опит в отказването от тютюнопушенето прави лекарите по-емпатични и информирани.
Авторът на изследването, д-р Масуд Салихин, подчертава, че подкрепата на лекарите в борбата им със собствената им зависимост не е само грижа за собственото им здраве, но и директен път към подобряване на грижите за всички пациенти.
Отказването от тютюнопушенето включва борба с две зависимости – физическа и психологическа – така че е необходим цялостен подход. Съществуват специални лекарства за отказване от тютюнопушене, както и терапии за заместване с ниски дози никотин. Групите за подкрепа и мобилните приложения за отказали се от тютюнопушене могат да помогнат за облекчаване на психологическата тежест от отказването./Zdrave.to
