В световен мащаб научната общност вече говори за необходимостта от въвеждането на общоприети стандарти за консумация на ултрапреработени храни.
В момента такива официално няма в нито една здравна система, затова и лекарите, и диетолозите се присъединяват към това изискване.
За да бъдат въведени, медиците и учените ще трябва да се споразумеят колко точно можем да хапваме от тези храни, без да нанесат вреди на здравето ни. Ще им се наложи не само да постигнат съгласие за това колко е безопасният прием на такива продукти, ако изобщо има такъв, но и ще е нужно да коригират част от заложното в класификацията NOVA.
Според някои експерти системата, предложена от Карлос Аугусто Монтейро, се фокусира предимно върху степента на обработка на храните, и не толкова върху тяхното хранително съдържание.
Поради това ултрапреработените храни включват всичко - от сладки газирани напитки и замразени понички до храни със значително по-малко захар и мазнини. По тази логика пакетираният тост и дори крема сиренето, което се продава в опаковка, също са в този списък.
Някои учени твърдят, че към храните по време на фабричното производство се добавят все по-често здравословни вещества. Например, млякото понякога се обогатява с витамин D, а зърнените храни - с витамини от група В и желязо, което помага за предотвратяване на витаминен дефицит
В проучване, проведено от Националните здравни институти на САЩ, 20 души са разделени на две равни групи: едната група е консумирала само ултрапреработени храни в продължение на две седмици, докато другата група е спазвала диета без тях.
След това експерименталните групи сменят диетите си за още две седмици. Оказва се, че когато участниците са консумирали ултрапреработени храни, са качвали средно един килограм, а когато диетата им ги е изключвала, са губили средно същото тегло.
Така са приемали средно с 500 килокалории на ден повече, отколкото без тях, което е водело до преяждане.
Друга важна причина, поради която тези продукти са нездравословни, са техните съставки. Компонентите им - емулгатори, стабилизатори и консерванти, влияят отрицателно върху състава и функцията на чревния микробиом.
При експерименти с животни учените установили, че консервантът бензоена киселина и подобрителят на вкуса мононатриев глутамат намаляват броя на бактериите от рода Bacteroidetes и Prevotella.
Тези бактерии ферментират диетични фибри и произвеждат мастни киселини за контрола на глюкозния метаболизъм, противовъзпалителния отговор и функционирането на чревно-мозъчната ос.
Наличието на нитрити, използвани като консервант в месните продукти, в диетата на мишки води до намаляване броя на бактериите от рода Akkermansia, които влияят положително върху глюкозния метаболизъм и потискат възпалението.
И накрая, емулгаторите (като полисорбат 80) и стабилизаторът карбоксиметилцелулоза често са причина за чревна дисбиоза с прекомерна пролиферация на бактерии.
Така се разрушава слузта и се стопира миграцията на патогенни бактерии в лигавичната стена, което води до хронично възпаление. Докато учените спорят какво представлява ултрапреработената храна и кога вредата от нея надвишава ползите, можем да обогатяваме храненето си най-вече със здравословни храни.
Да припомим че това се зеленчуци, плодове и пълнозърнести съставки. Към тази положителна промяна в диетата е добре внимателно да следим за наличието на консерванти, емулгатори и стабилизатори в продуктите, които купуваме от магазина в опаковка. Ако е възможно, най-добре е да се избягват сладки, газирани, енергийни напитки
Табу трябва да станат и сладкарските изделия и бързото хранене. Трансмазнините трябва да съставляват по-малко от един процент от общия енергиен прием, а свободните захари трябва да бъдат не повече от 10 процента от храната ни.
С тези малки стъпки сами ще успеете да сведете до минимум рисковете, свързани с консумацията на нездравословни храни.
И ще постигнете това, без да прибягвате до сериозни промени в начина си на живот, каквото представлява натуралното земеделие в провинцията. Това ще бъде и доста труден избор, особено ако не притежавате местенце някъде на село.
Карлос Аугусто Монтейро е бразилски епидемиолог и почетен професор по хранене и обществено здраве в Университета в Сао Пауло (USP). Той е световноизвестен създател на термина „ултрапреработени храни“ и основоположник на системата за категоризиране на храните NOVA. Монтейро създава системата през 2010 г., за да промени фокуса на науката за храненето – от това какви хранителни вещества съдържа една храна към това до каква степен е индустриално преработена. Тя разделя храните в четири групи:
• Необработени или минимално преработени храни (напр. пресни плодове, зеленчуци, месо).
• Преработени кулинарни съставки (напр. масла, сол, захар).
• Преработени храни (напр. консервирани зеленчуци, сирена, пресен хляб).
• Ултрапреработени храни.
Ученият е съветник към Световната здравна организация. Заради революционния си принос през 2024 г. е удостоен с престижната награда „Уилям Филип Т. Джеймс“ от Международната федерация за борба със затлъстяването (World Obesity Federation).
Магдалена ГИГОВА
