Д-р Валери Гелев е специалист-кардиолог в София, началник на Клиника по кардиология към “Аджибадем Сити болница Токуда”. Професионалните му интереси са насочени към прилагането на всички диагностични, инвазивни и терапевтични процедури за навременно диагностициране и съвременно лечение на сърдечносъдовите заболявания.
Завършил е медицина в МУ-София през 1990 г. Има две придобити специалности - вътрешни болести и кардиология, както и лиценз за инвазивен кардиолог.
Професионалният му опит е над 20 години и е натрупан в Националната кардиологична болница и “Пирогов”, където до 2013 г. оглавява Отделението по инвазивна кардиология.
От февруари 2013 г. е началник на Клиниката по Кардиология на МБАЛ “Токуда Болница София”. Д-р Гелев е председател на Дружеството по интервенционална кардиология.
Екип, начело с д-р Валери Гелев, извърши уникални за страната вътресъдови процедури на високорискови пациенти.
Първите двама от пациентите, които преминаха процедурата и се възстановяват, са одобрени за безкръвна смяна на аортна клапа (ТАВИ), но при тях са установени стеснения на артериите на сърцето, които налагат да се третират съдовете, преди да се постави стент.
Те са и високорискови - с по няколко засегнати съда, в напреднала възраст и с придружаващи заболявания.
Досега са използвани различни методи за справяне с калцирането, които имат своите ограничения и за жалост - компромисна ефективност в дългосрочен план. Новият метод се прилага от началото на годината в Европа и САЩ и е обещаваща алтернатива.
Вътресъдовата система за литотрипсия има европейска CE маркировка и е одобрена от американската Агенция за контрол на храните и лекарствата (FDA) - сертификати, които се издават след сериозни изпитвания за ефективност и сигурност.
- Д-р Гелев, приложихте първите коронарни вътресъдови литотрипсии със звукови вълни у нас. Защо избрахте точно този метод при тези пациенти?
- Натрупването на калций в артериите на сърцето, коронарните артерии, всъщност, е част от процеса на атеросклероза. Калцият, сам по себе си, създава доста проблеми при лекуването на тези пациенти, независимо дали трябва да се подложат на операция или на процедури за поставяне на стентове.
Особено при стентовете е доказано, че наличието на калций пречи да се постигне оптимален резултат след интервенциите.
Освен това, този не оптимален резултат може да доведе както до ранни проблеми с тромбози и запушване на стената, така и до по-дългосрочни такива - по-голяма е вероятността при тези неоптимално сложени стентове, причината за което е калцият, да се получи така наречения стент-фелер - неудачи или повторни стеснения след една година.
- С какви други методи разполагате за справяне с калцинозата?
- Имаме редица устройства, с помощта на които се опитваме да се справим с калция. Това са например, балони, които се раздуват с много високо налягане - около 20 атмосфери.
В тях има вложени метални нишки и малки режещи остриета, които ни позволяват калцият да бъде срязан на определените места. Има и други, по-различни устройства - те влизат в съда и се въртят с висока скорост, между 150 и 200 хиляди оборота.
Представляват една малка маслинка, като оливка, на върха на която има диаманти, които изстъргват калция и така ни позволяват да разширим съда. А този нов балон, който се появи, действа на принципа на литотрипсията.
Създават се електрически импулси, които много бързичко образуват малки мехурчета. Те, от своя страна, създават звукови вълни, с помощта на които се раздробява калцият.
Д-р Валери Гелев
Всъщност, методът се явява не като заместител на всички останали, които споменах, а като допълнение. И хубавото е, че този, така наречен балон, помага и ни дава възможност да третираме съдове с по-голям диаметър.
При ротоблатера, устройството, което се върти с висока скорост, ние сме ограничени в размерите от два милиметра, защото при прилагането му е доказано, че и усложненията са по-големи.
Докато този балон ни позволява да третираме калция в съдове, които са от два и половина, до четири милиметра, като диаметър, което вече покрива целия диапазон.
Освен това устройството е доста ефективно и при работа с калцирани лезии на крайниците, най-вече в краката, където калцият също представлява сериозен проблем.
Затова, след като възникна самата технология, след като се утвърди от края на миналата и началото на тази година, беше разрешена за прилагане в Европа. Ние успяхме да се свържем с фирмата, да преминем процеса, който е необходим и да приложим метода на първите ни пациенти.
- Как протича самата процедура? Болезнена ли е?
- Не, не е болезнена. При прилагането на самата процедура няма нищо по-различно. Балонът се въвежда на мястото, където има натрупване на калций, след което се раздува.
Както споменах вече, обичайно балоните които използваме, се раздуват, обикновено до 10-20 атмосфери, а в този случай е до 4 атмосфери. След като се раздуе с това ниско налягане, се излъчват импулсите, като се правят в няколко серии, по 10 импулса. Те съответно, раздробяват калция
След което се пристъпва към стентиране на съда.
- Еднократно ли се прилага този метод или се налага да се повторя допълнително след време?
- Винаги се стремим да подготвим оптимално съда, така че да можем да поставим стента с постигане на оптимален резултат. Тоест, без да има остатъчна стеноза. След като сме поставили там стента и той е добре изпънат, не очакваме да има някакви проблеми в бъдеще.
- Споменахте, че калцинозата е част от процеса на атеросклероза. Бихте ли пояснили какво представлява самата калциноза? Прочетох, че организмът се опитва чрез нея да запечата някаква инфекция или травма. Ако е така, защо тази защитна реакция се превръща в проблем и то сериозен?
- Атеросклерозата е по принцип, възпалителен процес. При него се натрупва по стените на съдовете холестерол. Повечето от тези отлагания възникват след развитието на възпаление, което организмът се опитва да елиминира. А плаките, съответно, могат да се усложнят и да доведат до остър коронарен синдром, инфаркт.
Този процес преминава през етапи на оздравяване и възникване на ново възпаление. Вследствие на това се образува съединителна тъкан, като много често калцият се отлага именно в нея.
Процесът е доста индивидуален. При едни пациенти го има, при други - не. Но с напредването на възрастта, калцинозата става все по-отчетлива. Затова тя се среща много по-често при по-възрастни пациенти.
- Има ли симптоми калцинозата и може ли да се диагностицира в ранен стадий?
- Не, в ранен стадий ни е трудно да я диагностираме, дори и тогава, когато искаме да сме прецизни. Но и да видим калция около съдовете, за нас е важно да определим дали се намира на повърхността им или е по-дълбоко в тях.
При изследването използваме специални методи - образни, вътресъдова диагностика, коронарен ултразвук. Може да се приложи и калциев скор на пациента, който се прави с рентген.
Установено е, че хората, които са с повишен калциев скор, тоест, отлагане на повече калций като цяло в организма, включително и в сърцето, са с повишен риск от съдов инцидент.
- При каква степен на запушване на съда се налага задължително намесата на инвазивен кардиолог?
- Като цяло, каквито и да са лезиите, независимо дали съдържат калций или не, ние ги третираме само тогава, когато са високостепенни и е доказано; че създават пречка в кръвотока на зоната, която кръвоснабдяват. Определяме като значими стесненията, които са над 50%.
Но, за да сме сигурни, че създават наистина пречка за кръвотока, е необходимо да направим съответните изследвания. Това обикновено се доказва с ангиографско изследване и с коронарография. И чак тогава решаваме дали имаме основание да слагаме стент и да оперираме, тоест, да поставяме байпас на този съд.
Милена ВАСИЛЕВА
