“Сресът е катализатор на нарушения във функцията на щитовидната жлеза и дори може да бъде фактор за отключване на автоимунно заболяване. От друга страна, хората с проблеми с щитовидната жлеза трудно се справят със стреса в ежедневието. Управлението на стреса е неразделна част от процесите по справяне с разстройството на щитовидната жлеза”, обяснява ендокринологът д-р Величка Рашкова от МК “Доверие”.
- Д-р Рашкова, как стресът влияе на заболяванията на щитовидната жлеза?
- Стресът е физически или психически, но винаги е рисков фактор за човешкото здраве. Заедно с наследствените причини и замърсяването на околната среда стресът влияе отрицателно и на двата пола. Обичайно стресът води до активиране на хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос и в крайна сметка причинява повишена продукция на т.нар. стресови хормони – кортизол, адреналин, норадреналин. В резултат се активира симпатиковата нервна система. Следва покачване на пулса и на артериалното налягане, съдовете се свиват, повишава се мускулното напрежение, покачват се стойностите на кръвната захар. Така организмът се подготвя за справяне със застрашаваща ситуация.
Острото и продължителното влияние на стреса и активирането на тези системи водят до изтощение и промени в ендокринната и имунната система. В повечето случаи те са причина за възникването на автоимунни и други ендокринни заболявания.
Най-ясна е връзката между стреса и Базедовата болест. Това е автоимунно заболяване, при което има повишена функция на щитовидната жлеза и повишена продукция на тиреоидни хормони.
Клинично се изявява с нервност, напрежение, сърцебиене, покачване на артериалното налягане, повишено изпотяване, редукция на тегло и др. Други заболявания с подобни симптоми са базедовифицираната нодозна струма, тиреоидитът на Хашимото и други хронични тиреоидити.
Двата основни симптома, които показват проблеми с щитовидната жлеза
Стресът може да доведе до изява и на захарен диабет, артериална хипертония, до влошаване контрола на кръвната захар при пациенти с диабет, до изтощаване и отслабване на имунната система и лесно възникване на инфекции.
- По-натовареният ритъм на живот изостря ли тези заболявания и защо?
- Разбира се. Натовареният ритъм на живот, справянето с проблемите в професията, амбицията за развитие и професионално израстване, продължителното работно време, липсата на достатъчно време за почивка и забавления, работата на смени и особено нощният режим на работа и честата употреба на стимулиращи напитки – всичко това води до нарушаване на денонощния циркаден ритъм на регулация в организма.
Стимулирането на хипоталамуса и хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос, заедно с повишения синтез на стресови хормони са причина за заболявания като метаболитен синдром, захарен диабет, тиреотоксикоза, Адисонова болест и др.
- Какви превентивни мерки можем да предприемем?
- За да се предпазим от възникването на стресови ситуации и заболявания, на първо място трябва да установим причините за повишения стрес и след това да се опитаме да ги отстраним.
Три са най-важните мерки за превенция и справяне със стреса. Първо, да си създадем правилен режим на работа и почивка. Да включим в живота си спортни занимания, йога, разходки сред природата, танци, развлечения като ходене на концерти, кино, театър, слушане на приятна музика, четене, срещи и разговори с приятели.
Второ, да променим начина си на живот - да спазваме здравословна диета с повече свежи плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, риба, да избягваме рафинирана захар, готварска сол и животински мазнини, както и да включим в ежедневието си редовна двигателна активност.
Трето, да посещаваме балнеокурорти и СПА процедури, да ползваме физиотерапия, психотерапия, автотренинг, масаж, релаксиращи процедури и не на последно място, да си даваме достатъчно сън.
Много важна профилактична мярка също е редовното провеждане на профилактични прегледи и изследвания, особено при наличие на наследствени фамилни и генетични фактори. Изследванията ще допринесат за ранното откриване на състояния в човешкия организъм, които биха могли да бъдат контролирани, за да се предотврати изявата на тежки заболявания.
Мара КАЛЧЕВА