Д-р Владислав Младенов, д.м.: Уроинфекциите не обичат студени газирани напитки и климатици

Уроинфекциите са много различни, засягат повече жените, но и мъжете не са пощадени от тях. Какво да предприемем и как да се лекуваме правилно и успешно, разказва урологът д-р Владислав Младенов.

Визитка

♦ Д-р Владислав Младенов, д.м., завършва Немската езикова гимназия “Проф. Константин Гълъбов” в София през 1998 г. Същата година е приет медицина във Вестфалския-Вилхелм Университет в Мюнстер, Германия, където успешно завършва своето следване през 2005 г. В Германия защитава дисертационен труд на тема рак на простатата. През 2006 г. започва да специализира в Клиниката по урология на УМБАЛ “Александровска”, като 2013 г. става специалист уролог.

♦ Той работи в клиниката като главен асистент и извършва активна научна и преподавателска дейност.

♦ Д-р Младенов специализира в Германия лапароскопска урология, интересува се от онкоурология, уролитиаза, симптоми на долните пикочни пътища, андрология. От 2016 г. е главен административен лекар на Клиниката по урология в УМБАЛ “Александровска”.

- Д-р Младенов, какво представляват уроинфекциите и каква е разликата между остри и хронични възпаления на горните и на долните пикочни пътища?

- Уроинфекциите представляват възпаление на уринарния тракт. Пиелонефритът е инфекция на горните, а циститът на долните пикочни пътища. Те имат остро и хронично протичане.

 Пиелонефритът е неспецифично възпаление на бъбречния паренхим и легенчето. Той може да бъде предизвикан от обща инфекция в организма или от други фактори, които улесняват възникването му. Предразполагащи фактори за развитието му са обструкция по хода на пикочните пътища, рефлукс на урина, бременност, вродени аномалии, метаболитни нарушения или остра простуда. 

Острият пиелонефрит се характеризира с внезапно, бурно начало и висок фебрилитет. При неправилно лечение и често рецидивиращи инфекции, висока вирулентност на бактериите, намалени защитни сили на организма, нарушен кръвоток на бъбреците, алергични реакции острият пиелонефрит преминава в хроничен.

Най-често острият цистит възниква внезапно след простудно заболяване, полов контакт или посещение на топли басейни по асцендентен път. В някои случаи инфекцията попада в пикочния мехур след различни ендоскопски манипулации. 

При хроничния цистит най-често се касае за рецидивираща инфекция на пикочния мехур, която не е лекувана своевременно, адекватно и радикално или като усложнение на други заболявания на отделителната система. В тези случаи са налице различни предразполагащи фактории, като влажно и студено време, придружаващи заболявания и намален имунитет на организма.

- Кои се проявяват по-често? Защо?

- Циститите се проявяват значително по-често от пиелонефритите, тъй като пикочният мехур има пряк достъп до външната среда. От цистит боледуват и мъжете, но по-често жените. Това е разбираемо и лесно обяснимо. Женската уретра е по-къса, по-широка и се намира близо до влагалището, където има благоприятна среда за развитие на бактерии. В тези случаи възпалителният процес възниква по асцендентен (възходящ-б.р.) път, отдолу нагоре. Инфекцията обаче, може да попадне в пикочния мехур и по десцендентен път - от общо заболяване на организма. 

- Кой е в по-голям риск (или по-податлив) за уроинфекция - жени, мъже, деца, възрастни?

- Възприемчивостта към бактериите зависи от тяхната вирулентност и защитните сили на организма. Тя е строго индивидуална за всеки от нас.  

Инфекцията може да попадне в организма директно отдолу нагоре или след полов контакт (асцендентно). Тя може да се разпространи и отгоре надолу по хематогенен или лимфогенен път (десцендентно). 

- Кои са причинителите на уроинфекции?

- Причинителите на възпалителните заболявания в урологията са много и разнообразни. Най-често това са ешерихия коли, протеус, клебсиела, ентерококи, стафилококи, стрептококи и др. 

При полово предаваните заболявания най-чести са хламидиалната инфекция, микоплазми, кандида и трихомонас вагиналис. 

- Как да разберем при малко дете, че има уроинфекция? Какви са признаците, за които да се следи (при момичета и при момчета)?

- Най-честите типични симптоми са учестено уриниране на малки порции, болка по време на микция, мътна урина, фебрилитет, отпадналост, безапетитие, гадене, тежест, дискомфорт над мехура или в областта на бъбрека. Те са подобни и при деца с уроинфекция и могат да ни насочат към правилната диагноза.  

- В наши дни по-често ли хората получават такива инфекции, в сравнение например с преди 30-40 години? 

- Възпалителните заболявания на отделителната система в днешно време са доста чести. 

- На какво се дължи това?

- Подобрената диагностика и адекватното медицинско поведение води до по-голямата честота на тяхното своевременно откриване и лечение. Те включват пиелонефрит, простатит, уретрит, орхиепидидимит и цистит. Най-често са предизвикани от различни причинители, попаднали в организма по асцендентен или десцендентен път. В някои случаи инфекцията може да обхване и цялата отделителна система от бъбреците до простатната жлеза и уретрата. 

- Кои са първите прояви на една уроинфекция?

- При остър пиелонефрит пациентите се оплакват от болка в лумбалната област, придружена от гадене, повръщане, фебрилитет и мътна урина. Налице са и характерни химични промени в урината - наличие на белтък, цилиндри и левкоцити. При камъни в бъбреците обикновено се развива калкулозен пиелонефрит. 

При хроничния пиелонефрит клиничната картина е много разнообразна, с различни нюанси и завоалирана.  

При остър цистит пациентът се оплаква от дискомфорт и тежест над мехура, чести и болезнени позиви за уриниране, придружени с парене. Урината става мътна, като може да се стигне до хематурия – кръв в урината. Лабораторното й изследване показва наличие на белтък, цилиндри, повишен брой левкоцити и еритроцити в нея. Налице е палпаторна болезненост над пикочния мехур.

За превенция на хроничния цистит е от голямо значение жената да ходи редовно на гинеколог, за да лекува вероятна инфекция във влагалището, която може лесно да попадне в пикочния мехур.

- Как се диагностицират?

- Диагнозата за остър пиелонефрит се поставя както от нефролози, така и от уролози чрез лабораторни и микробиологични изследвания на урината. Кръвните изследвания установяват наличие на левкоцитоза, ускорено СУЕ и левкоцитни цилиндри. Голяма стойност имат и познатите образни методи в урологията. Диференциална диагноза се прави с остър апендицит, холецистит, панкреатит, бъбречна колика, простуда и др.

За диагностициране на хроничен пиелонефрит се използват лабораторни и образни методи на изследване, а диференциална диагноза се прави с хроничен гломерулонефрит и бъбречна туберкулоза. 

Лечението е комплексно консервативно и оперативно. Едно от най-тежките усложнения на хроничния пиелонефрит е папиларната некроза на бъбрека, която може да доведе до спирането на неговото функциониране.

Диагнозата остър цистит се поставя чрез снемане на анамнеза, статус, клиничните симптоми и микробиологичното изследване на стерилна урина с антибиограма. Последната определя избора на подходящи антибиотици и химиотерапевтици.

Диагнозата на хроничния цистит е сравнително лесна. В някои случаи уретроцистоскопията може да бъде от голяма полза.

- Как се проследяват и лекуват?

- Правилният подход изисква винаги да се направи микробиологично изследване на урината с антибиограма преди започване на лечението. Последното трябва да отговаря на три основни принципа в медицината – прилагане на подходящия медикамент в оптимална дозировка и достатъчно дълго време.

Лечението на острия пиелонефрит е консервативно и изисква продължителен престой в болнично заведение. То включва широкоспектърни антибиотици и химиотерапевтици в зависимост от антибиограмата, както и болкоуспокояващи медикаменти и общоукрепващи препарати. Прогнозата на заболяването е добра при спазване на правилата на добрата медицинска практика. Лечението на острия цистит включва спазване на хигиенно-диетичен и питеен режим, антибактериално лечение според антибиограма, назначаване на аналгетици, спазмолитици и физиотерапия.

Хроничният цистит се лекува комплексно и включва отново хигиенно-диетичен и питеен режим, прилагане на етиологични и симптоматични медикаменти, фитотерапия, физиотерапия и балнеолечение.

След приключване на пълния лечебен курс, трябва да се проследи ефектът от лечението чрез извършването на ново микробиологично изследване с антибиограма. При необходимост и преценка курсът на лечение може да се повтори, да се промени или да се приложи комбинация от препарати.

- Лечими ли са тези състояния?

- Пациентът трябва своевременно да търси консултация с уролог и да провежда точно предписаното му лечение. От особена важност за изхода от заболяването при полово-предаваните инфекции е да се изследват и лекуват двамата сексуални партньори едновременно. Резултатът от лечението ще бъде минимален, ако не се спазват споменатите по-горе принципи.

Как да избегнете цистита през лятото?

Много често голямо значение за протичане на заболяването имат намалените защитни сили на организма, поради което той става по-възприемчив към евентуална тлееща бактериална инфекция. Освен медикаментите с активна субстанция, има и голям брой други, които са на растителна основа - фитопрепарати. Понякога те се прилагат заедно с антибиотичното лечение и ако не излекуват, могат да помогнат на оздравителния процес.

- Може ли да е заразна една уроинфекция?

- Много е трудно да се установи, защо една елементарна простуда при жената може да доведе до цистит. Това може да се случи, разбира се, и при мъжа, но по-често е при жената. 

Уроинфекцията може да се предаде и по полов път. При мъжа след полов контакт инфекцията обикновено попада в простатната жлеза по асцендентен път. Там също механизмът може да бъде по кръвен и по лимфен път от една обща инфекция на организма. Тоест, при мъжа при полов контакт най-често инфекцията попада в простатната жлеза и се развива т.нар. остър простатит, който впоследствие, ако не бъде лекуван правилно, преминава в хроничен простатит.

- Какви са последиците от нелекувана (или неправилно лекувана) уроинфекция?

- При нелекувана своевременно уроинфекция може да се стигне до редица усложнения и непоправими последици. Най-честите усложнения на острия пиелонефрит са карбункул на бъбрека, пионефроза, апостематозен бъбрек. Те се лекуват оперативно и могат да доведат до отстраняване на бъбрек.

Клиничната картина и консервативното лечение на вторичния остър пиелонефрит е сходна с тази при острия. Тя е резултат от обструкция на пикочните пътища. Лечението започва с отстраняване на обструкцията и осигуряване на ефективен дренаж на урината. При забавено започване на лечението има опасност от обща интоксикация на организма и развитие на уросепсис.

- Има ли типични за лятото (и/или за зимата) уроинфекции?

- Не бих казал, че уроинфекциите са свързани с конкретен сезон. По-скоро са свързани с индивидуалното общо състояние на човека, хранителния и питейния режим на организма и неговата имунна система. През лятото към уроинфекции предразполагат честото посещение на обществени водни басейни, по-лекото облекло и излагането на климатик.

Зимно време ниските температури са добра предпоставка за настинки, които също водят до уроинфекции. Преходните сезони, когато се сменят температурите, създават добри предпоставки за инфекции на уринарния тракт. Уролитиазата, затрудненото уриниране, половите контакти са постоянна причина за цистит или пиелонефрит.    

- С кои групи медикаменти човек трябва да е по-внимателен?

- Човек трябва да бъде внимателен с всички групи медикаменти. Те трябва да бъдат предписани от специалисти в областта, като самолечението е абсолютно противопоказано при всякакъв вид заболявания. Дори прием на фитопрепарати и билколечението могат да доведат до сериозно увреждане на организма. Неконтролираният от специалист прием на каквито и да е било медикаменти може да доведе до влошаване на симптоматиката и задълбочаване на заболяването. 

- До каква степен билколечението (и с кои билки) може да е в помощ на основното лечение на уроинфекция? И при кой тип уроинфекции?

- Освен лекарствата с активна субстанция, каквито са антибиотиците, има различни други препарати, представляващи извлеци на растителна основа. Те могат, ако не да излекуват, то да подпомогнат оздравителния процес. Заедно с това повишават защитните сили на организма, подобряват и поддържат кондицията на организма и подпомагат активното антибиотично лечение. И тук важи абсолютно принципът, че ако не помогнат, няма да навредят. Така че, ние винаги съветваме нашите пациенти заедно с активните субстанции да приемат и чайове, билки

Те могат да бъдат ефективни и подпомагащи при лечението на инфекциите на горните и долните пикочни пътища. 

Д-р Борелли Златков, д.м.: Диабетът и рефлуксът предразполагат към уроинфекции

- Какъв трябва да е хранителният и двигателен режим на човек с уроинфекция?

- Пациентите с уроинфекция трябва да оводняват достатъчно организма, да избягват студени газирани напитки, газообразуващи храни, силни подправки. Приемът на течности трябва да бъде съобразен с количеството отделена урина. При уроинфекции е уместно да се спазва предимно постелен режим, кръстът и краката да са на топло и да се избягват проветриви места и климатици. Половите контакти също е добре да бъдат ограничени. 

Препоръки

„Пак се връщам на жените. Неподходящото облекло, особено при младите момичета, простуда на краката и на кръста винаги предразполагат към възникване на цистит. Простудата намалява защитните сили на организма и той става по-възприемчив към евентуална тлееща бактериална инфекция. Освен това е много важно жената да ходи редовно на гинеколог, за да се елиминира инфекция от влагалището, която да попадне в пикочния мехур.

При мъжете урологичният преглед е необходим във връзка с доброкачествената простатна хиперплазия, ранната диагностика на простатния карцином и контролиране на качеството на уринирането и доброто изпразване на пикочния мехур.

Пациетите с прекарана уролитиаза трябва ежегодно да посещават своите лекуващи лекари за профилактика и лечение на евентуално новопоявили се камъни в пикочните пътища. 

Приемът на течности и хранително-диетичният режим също играят основна роля за предпазване от уроинфекции. 

Самолечението е противопоказано. При него не се поставя точна етиологична диагноза, не се спазват основните принципи за лечение на възпалителните заболявания, те се хронифицират и усложняват. Пациентът страда от оплакванията си продължително време, става изнервен, неработоспособен и асоциален”, обобщи медикът.

Мария ИВАНОВА