“ГИСТ - гастроинтестинален стромален тумор - е рядко срещано злокачествено заболяване. Годишно засяга 10-20 души на 1 000 000 население, което, благодарение на изключителния напредък в областта на медицината, е превърнато от силно агресивно и остро протичащо злокачествено заболяване в хронична болест с преживяемост при метастатична болест от над 10 години. Повече вашите читатели ще научат от “Сдружение на пациентите с ГИСТ в България” на http://www.gist-bg.com”, сподели доц. д-р Димитър Калев, национален консултант по медицинска онкология, ръководител на Клиниката по медицинска онкология в болница “Св. Марина” във Варна.
- Доц. Калев, има ли регистър у нас на болните с този вид тумор?
- Гастроинтестиналните стромални тумори са редки, приблизителната заболеваемост е 1 на 100 000 случая годишно. Средната възраст на заболелите е 60-65 г., но туморът може да се появи и при по-млади хора, а при деца се среща много рядко. Тази група злокачествени заболявания на стомашно-чревния тракт е хетерогенна, туморите са с различни генетични характеристики и в някои случаи се свързват с други редки синдроми. Засега точният брой на болните с ГИСТ у нас не е известен, предполага се, че те са около 120. Все още няма регистър, а той е много необходим.
Пациентите в България са около 35 на активно лечение. От пациентската организация съобщават общо за около 65-70 души с ГИСТ у нас.
Сега пациентите се регистрират като болни със злокачествено заболяване в Националния раков регистър, но това не е достатъчно. Информацията, включена в такъв специализиран регистър, ще даде много детайли и ще спомогне за проследяването на важни показатели като заболеваемост, болестност, смъртност, ще създаде яснота по отношение на тенденциите и в крайна сметка ще има много практическа полза за всички ни.
- Споделихте, че има подмладяване на болест¬та...
- Обикновено заболеваемостта най-често е на хора, които са между 60 и 70 г., но наистина има известна тенденция за под¬младяване на пациентите. Има и т.нар. детски ГИСТ- пациентът се разболява под 18-годишна възраст. Имаме 3-4 пациенти, които са заболели в детска възраст, но за щастие след операция или след активно лекарствено лечение са вече около 35-40-годишни.
Лечението започва с операция,
след това се лекуват с медикаменти. Това е скъпо лечение, струва между 6000 и 9000 лв. месечно, и се поема от Здравната каса
- Смятате ли, че здравните държавни институции ще ви подпомогнат в изграждането на специализирани центрове?
- Редките онкологични заболявания страдат основно от своята организация при лечение. В цял свят лечението им е организирано чрез специализирани центрове. Такива липсват в България, но напоследък се заговори за такъв проект - създаване на два специализирани онкологични центъра - един в София, може би един във Варна. Тяхната мисия е точно да организират всички специфични изследвания, включително и със специалист консултант, които да ръководят диагностиката и лечението на тези пациенти. Засега етапът за създаването на такива центрове е само идея. Опитът обаче досега показва, че подобни центрове за редки болести не са създадени от държавните институции. В цял свят това е стратегия на държавата заедно с нейните медицински институции и всяка дейност в този център трябва да бъде финансирана от здравноосигурителните институции.
За създаването на такъв център, специално за ГИСТ, се говори от около две години. Преди 3-4 г. се заговори за друг много рядък тумор - невроендокринните тумори, но създаването на два такива национални центъра коренно промени поведението при тях, повиши значително тяхната откриваемост, което е в полза изключително на пациентите. Такива са ни очакванията и сега, ако успеем
да се преборим за откриването на центрове
за гастроинтестиналните тумори.
- Според проучвания раковите клетки са генна мутация. Какво я отключва, доц. Калев, и таргетната терапия ли е най-доброто лечение при онкозаболяванията?
- Генетичните изменения в самия тумор определят впоследствие и по какъв начин ще се развие след това самият рак, колко агресивен ще бъде и какъв ще е изходът за пациента. Изучаването на генетиката на рака позволи да се създаде системна противотуморна терапия, наречена таргетна, която директно се фокусира върху раковите клетки, но е изключително щадяща за останалите тъкани в организма. Това е индивидуализиране на лечението съобразно генома на пациента - така може да се промени ходът на коварната болест в контролиран процес. Таргетната терапия действа избирателно на някои жизненоважни биологични процеси за раковата клетка, водейки в крайна сметка до спиране на туморния растеж.
- Ще се отърсим ли скоро от онкозаболяванията?
- Всеки ден през кабинета ми минават от 50 до 80 новодиагностицирани случая... Онкологичните заболявания са кармата на 21 век! Така, както през Средновековието чумата или холерата, а по-късно и туберкулозата са били кармата на цивилизациите, днес, според мен, онкологичните болести ги носим като непреодолим товар. С течение на живота човек прави нещо, с което отключва някоя генетична мутация и се развива онкозаболяване.
Има генетично обусловени ракови заболявания, предават се в семейството, или поне човек има предразположение да развие определен вид рак. В повечето случаи обаче, ако живеем достатъчно дълго, всеки от нас вероятно ще се разболее от някой вид рак.
Затова не бива да има неоправдано забавяне и по отношение на навлизането на иновативни медикаменти за лечение на редки болести като ГИСТ, защото е ясно, че тяхното прилагане е съпътствано от много по-добри лечебни резултати.
- Българите ще се възползват ли от генетичните биомаркери?
- Да, в България навлизат все повече биологични генетични маркери за лечение на злокачествените тумори. Както знаете, това са генетични тестове, с които се определя ефективността на определен медикамент при даден болен. Т.е. това е прицелната терапия, която
чисти раковите клетки,
като не поразява околните тъкани и органи.
- А ще бъдат ли навреме диагностицирани?
- Напоследък често се чува изразът “Ракът не е смъртна присъда” - четем го из медиите, служи за мото на кампании и т.н. Това не е случайно, това не е фраза, изпразнена от съдържание. Това е истина. Огледайте се - много хора след поставяне на диагноза рак са в отлична кондиция. В България преди 7-8 г. пациентите с ГИСТ, които се лекуват, бяха 4-5, а към края на 2013 г. са над 100 и непрекъснато се увеличават. Това не е защото е настъпила някаква епидемия, а защото са правилно диагностицирани и успешно лекувани, т.е. те живеят. Повечето от тях са в ремисия, има и много излекувани с навременна оперативна намеса и превантивно лечение с медикаменти.
За последните 10 години лекарите и учените от цял свят направиха невероятен пробив по отношение разбирането и лечението на ГИСТ. Освен това повечето хора понасят относително добре лечението и не им се налага драстично да променят начина си на живот. Това е много важно - освен че ГИСТ не е смъртна присъда, не е причина и да се оттеглите от света. Едно е да влизаш в болница за вливания на лекарства, да страдаш от страничните им реакции, да си дълго време в отпуск по болест, и съвсем друго да ходиш на работа и да се грижиш за близките, както си го правил преди болестта. Така че - тази фраза може да ви звучи като клише, но е истина.
Люба МОМЧИЛОВА
Доц. д-р Димитър Калев: Раковите заболявания са кармата на 21 век!
Всеки ден през кабинета ми минават от 50 до 80 новодиагностицирани болни
