“Причините за състоянието им са излизане от топло на студено, преяждане с ядки и месо, приемането на прекомерно количество алкохол”, обяснява кардиологът.“При минус 5 градуса сърдечните удари рязко скачат. Преяждането със солени храни като туршия и кисело зеле поставят организма в стресова ситуация. Алкохолът също е един от вредителите, а заедно с преяждане предизвиква хипертонични кризи”, разказва още началникът на отделението в спешната софийска болница.
“Сърцето на българина е много болно, но сами сме си виновни - 46% от нас са пушачи. Освен това се храним изключително нездравословно - и като състав на храната, и като режим. Като прибавим факторите стрес, високо кръвно и диабет, ето ти отговора - правим всичко възможно да разболяваме сърцата си“, сподели специално за в. “Доктор” доц. д-р Иво Петров, кардиолог и хирург, ученик на проф. Чирков, който въпреки младата си възраст е един от водещите експерти в тази медицинска област, в момента медицински директор и началник на Клиниката по кардиология и ангиология към Университетска болница “Сити Клиник“.
Според него има и друго. “Българите сме лоши един към друг, а това създава не само социално, но и междуличностно напрежение, което още повече увеличава стреса. Вместо да си помагаме, ние много често се предаваме”, коментира още известният ангиокардиолог.
- Доц. Петров, не сте съгласен с изводите на колегата си д-р Мартинов. Има ли наистина тенденция за увеличаване на инфарктите?
- Да, така е, категоричен съм, че в последните 2 години броят на инфарктите у нас намалява. Не бих казал, че има рекорден брой на миокардни инфаркти. По-скоро трябва да се обърне внимание на въпроса къде търсят помощ тези хора. Бих казал категорично, че у нас дори има сериозно намаление на броя на инфарктите. Тенденцията е от последните две години и смятам, че това има връзка със забраната за тютюнопушене на обществени места. За съжаление е невъзможно да ви дам конкретни цифри, тъй като няма реална статистика.
- Доколко обаче застудяването оказва влияние върху сърдечносъдовите заболявания?
- Застудяването на времето оказва известен ефект. Той обаче не е толкова голям, колкото се преекспонира. Тъй като сме страна с типични четири сезона, организмът ни е подготвен за тези периодични промени и не би трябвало да се плашим от спада на температурите. Разбира се, хората, които знаят, че имат такива заболявания, трябва да имат предвид, че изключително студеното време допълнително влошава циркулацията на кръвта.
- Все пак трябва ли да внимаваме, когато излизаме от топло на студено?
- Да, трябва. Би трябвало да се предпазваме от резки температурни промени, което в сегашните условия не е кой знае колко трудно. Вероятността от инфаркт на миокарда при пациентите с артериална хипертензия се увеличава с намаляване на температурата на околната среда. Тези данни не трябва да ни учудват, защото
студеното време способства за свиване на съдовете
и влошаване на кръвотока по тях.
- А хора с такива заболявания трябва ли да ограничат консумацията на определени храни?
- Храненето наистина има значение. Преяждането е вредно, тъй като то преразпределя кръвотока от жизнено важни сфери като мозък, сърце, бъбреци към стомашната зона. Това може да предизвика т.нар. синдром на открадване. Когато една зона е презадоволена на кръв, другите зони страдат от дефицит. Така че преяждането в никакъв случай не е полезно.
- Кои храни трябва да се избягват?
- Пациентите с нарушени нива на кръвната захар - диабетиците или склонните към диабет, трябва да имат предвид, че пиковете и падовете на кръвната захар са още по-вредни. Затова казвам и на моите пациенти, че екстремните нива на кръвната захар се повлияват от голямата консумация на бързи въглехидрати. Това са захарта, белият хляб, пуканките, пастата. Такъв тип храни трябва да се избягват от хората, които са застрашени от високи нива на кръвната захар и застрашените от затлъстяване.
- Как стои въпросът с ядките и месото?
- Ядките и месото не са опасни, ако се консумират в умерени количества. Свършиха коледните пости, но идват великденските. Постите обаче могат да станат и вредни, ако човек не умее да подбере правилно менюто си. Най-важно е да се компенсира намаляването на белтъчините. За тази цел трябва да наблегнете на бобовите храни. В тях влизат фасулът, лещата, баклата, грахът, соята, нахутът. Те са много богати на белтъци и скорбяла, на витамини от група В и Е, на калий, фосфор, магнезий и желязо. Хората със стомашно-чревни заболявания обаче трябва да ги избягват, защото съдържат целулоза, която причинява газове. Те могат да прибягнат до зърнените храни. В тях влизат житото, царевицата, оризът и овесът. Картофите също не са за подценяване при постите. Те са богат източник на калий, фосфор, калций, желязо, мед, манган, кобалт, йод. Пролетните картофи съдържат значително количество витамини С, В1, РР, К.
Най-ценни в постите обаче са ядките -
орехи, фъстъци, лешници, бадеми, кашу. 65 г от тях доставят толкова белтъчини, колкото 30 г постно месо като пилешкото. Ядките съдържат и доста витамини като фолиева киселина, ниацин, В6 и Е. Освен това в тях има магнезий, мед, цинк, селен, фосфор и калий. Те са богати и на изключително полезните ненаситени мастни киселини. Намаляват нивото на холестерола.
- Това важи ли и за алкохола?
- Има много научни доказателства, че умерената употреба води до намаляване на сърдечносъдовата заболеваемост и смъртност. Вярно е, че 50 г концентрат са абсолютно допустими и са полезни за съдовото здраве. Битуваше мнението, че само червеното вино е полезно, но не е точно така. Всеки алкохол в умерена доза има предпазен ефект относно сърдечносъдовото здраве. Задължително е да кажем обаче, че в голяма доза вреди и на сърцето. Тогава може да се стигне до т.нар. алкохолна кардиомиопатия, от която сърцето не може да се възстанови.
- И все пак, кои възрастови групи са най-застрашени от сърдечносъдови заболявания?
- За съжаление все по-млади хора са застрашени поради начина на живот, който имат. Той не съответства на нормите, които са в зоната на предпазване от сърдечносъдови заболявания. Затлъстяването и обездвижването са характерни за младото поколение. Това е една от големите предпоставки тези, които са предразположени, да станат пациенти и да разболеят сърцето си. Трябва все повече да се говори за превенция и оздравяване на нацията. Това са много важните въпроси, за които голяма отговорност носите и вие, медиите. Известно е, че сме нация на едно от първите места в Европа по смъртност и сърдечносъдови заболявания. Затова е логично да има и засегнати в по-младата група. Това са мъже, обикновено пушачи, със затлъстяване, като поне 30% от тях за съжаление имат и диабет.
Люба МОМЧИЛОВА
