Най-често срещаното алергично заболяване при хората е т.нар. сенна хрема или алергичен ринит. В зависимост от типа на сенсибилизацията, клиничните прояви могат да бъдат сезонни и целогодишни, като полените са преобладаващи сред алергените от външната среда.
“Най-честите признаци на алергичния ринит са кихането, сърбежът в носа и очите, обилната водниста секреция от носа, дразненето в носоглътката”, обясни началникът на Отделението по професионални болести с дейност по клинична алергология към УМБАЛ “Свети Георги” - гр. Пловдив, доц. д-р Светлан Дерменджиев, д.м.н.
Симптомите се изострят в зависимост от вида на полените и тяхната сезонна експозиция. От битовите алергени преобладаващи са акарите, към които сенсибилизацията е целогодишна. Микрокърлежите са и основен компонент на домашния прах, към който много пациенти са свръхчувствителни.
Д-р Николай Улевинов: Капките за нос предизвикват алергичен ринит
„Обичайното развитие и разпространение на алергичния ринит е в ученическата възраст и при младите хора. От него страдат между 15-20% от хората, а в някои страни популационната честота стига до 25%. Сравнително висока е честотата на заболяването и в активната възраст”, казва доц. Дерменджиев, като освен алергични, при възрастните хора се наблюдават и други причини за поддържане или възникване на симптомите – употреба на медикаменти, хормонални причини, въздействие на фактори от работната среда, експозиция на иританти и др. В зрялата възраст, ако е не навреме диагностициран и неправилно лекуван, алергичният ринит може да се съчетае с бронхиална астма.
Тя се явява своеобразен „връх“ в т.нар. „атопичен марш“ (атопичен марш – последователността от алергични заболявания, възникващи на определен етап от живота на човека). Данните от редица представителни проучвания сочат от 50 до 70%, а в някои случаи до 80% коморбидност между ринита и астмата.
Според доц. Дерменджиев, когато пациентът получи оплаквания, трябва да потърси помощта на специалист-алерголог. Доц. Дерменджиев уточнява също, че лечението не е шаблон, не е общоприето за всички пациенти, а е индивидуализирано.
Доц. д-р Светлан Дерменджиев
Затова в съвременната медицина и в клиничната алергология се говори за персонализирана терапия. Лечението на всеки пациент е съобразено не само с основното му заболяване, в случая – с ринита, но то се и индивидуализира, като се отчитат редица други фактори - например възраст, пол, индивидуална непоносимост към лекарства, наличия на придружаващи заболявания, назначено лечение по повод тези съпътстващи заболявания или операции.
Специалистът отбелязва, че следва да се вземат предвид и някои рискови фактори от работната среда. В случая диагнозата и експертната оценка на алергичния ринит е добре да се извършват съвместно от специалисти по алергология и професионални болести.
„Много е важно да не се самолекуваме, защото можем да си навредим. Свидетел съм ежедневно на подобни случаи, в които пациентите първо сами си поставят неправилната диагноза, бъркайки я с редица други проблеми в областта на носоглътката. Други си „самоназначават“ лечение и това влошава състоянието им”, подчертава специалистът.
Всеки втори тийнейджър страда от алергичен ринит!
Той допълва още, че фармакотерапията на алергичния ринит се променя, което е продиктувано от многото нови препарати, които навлязоха в клиничната практика от 2000-та година насам. Новите медикаменти разширяват възможностите за ефективно терапевтично повлияване на заболяването и подобряват качеството на живот на пациентите.
Съветът на доц. Дерменджиев към страдащите от алергичен ринит е да се консултират със специалист-алерголог или оториноларинголог. Колаборацията между двете специалности гарантира точното и навременно поставяне на диагнозата и очаквания добър ефект от назначеното лечение.
„Нашето отделение в Университетската болница „Свети Георги“ е точното място, където пациентите могат да получат правилния съвет, точна диагноза и адекватно лечение от специалистите алерголози”, казва доц. Светлан Дерменджиев.
