През декември се проведе ХIV Национална кампания “Диагностика и профилактика на кожните алергични заболявания”. Кампанията е част от общоевропейската инициатива на Европейската академия по дерматология и венерология, в която участват 30 страни.
Тази година фокусът на кампанията беше върху кожните алергични заболявания след прекаран ковид и обхвана осем големи дермато-венерологични клиники в София, Пловдив, Стара Загора, Плевен, Варна и Русе.
Освен безплатните консултации скриниране и алергологични тествания за пациенти след прекарана ковид-инфекция, основна цел на кампанията е да популяризира проблема с кожните алергии и възможностите за диагностика и лечение на алергодерматозите, за да се подобри качеството на живот при пациентите с тези заболявания.
Пресконференция по темата дадоха доц. д-р Жана Казанджиева, д.м., координатор на кампанията и председател на Секцията по дерматоалергология към Българското дерматологично дружество (БДД), дерматолог в Александровска болница; доц. д-р Развигор Дърленски, секретар на Секцията по дерматоалергология към БДД и секретар на БДД, дерматолог в “Аджибадем Сити Клиник болница Токуда”; доц. д-р. Румяна Янкова, д.м., заместник-председател на Секцията по дерматоалергология към БДД, дерматолог в Университетска болница “Пълмед” - Пловдив.
- Доц. Казанджиева, кои са кожните алергични заболявания след ковид?
- Те са три основни: така наречената ковид-екзема на ръцете, следствие на употребата на много дезинфектанти и на носенето на ръкавици; ковид-уртикарията, която, освен че е симптом на инфекцията, но е и следствие на стреса в пандемията. Третото кожно заболяване е косопадът след ковид. Когато прекаралите ковид започнат да се възстановяват, изведнъж се появява косопад, който се среща при 60% от пациентите.
- Какво точно провокира косопада?
- Има няколко рискови фактора за косопада. Първият е високата температура при пациентите, които карат тежък ковид. И в предишни епидемии по света, като тиф и едра шарка, много често е настъпвал косопад именно заради високата температура на болните. Вторият фактор е стресът. Наблюдавали сме косопад при различни стресови ситуации. Третият фактор са лекарствата, разбира се, не всички, но предимно антикоагулантите (противосъсирващите средства). Когато съберем трите фактора, не е учудващо, че ковид предизвиква косопад у болните.
Косопадът възниква, когато вместо нормално развитие според фазите на космения фоликул, настъпва скоростно развитие – от първия стадий голяма част от космите моментално минават в крайния стадий на почивка. Това е най-простото обяснение на косопада от различни стресови фактори и от лекарства, в частност при ковид-инфекция.
Доц. д-р Жана Казанджиева
- Кога точно се проявява косопадът?
- Острата форма на следковидния косопад се наблюдава при огромна част от пациентите три месеца след инфекцията и самият косопад трае около три месеца. Тогава обикновено хората не свързват косопада с ковид. Но в Ухан (Китай) са направили статистика точно за косопад три месеца след ковид – среща се при 48% от пациентите, прекарали тежко инфекцията в болница.
Тази остра форма на косопад е сравнително обратима в първата година след инфекцията. Но при хора, които са прекарали повече от един път ковид, се появи хронична форма на косопад. И тогава ние, дерматолозите, бяхме затрупани от пациенти, оплакващи се повече от шест месеца от косопад.
Смята се, че най-често от хроничната форма страдат пациенти, лекувани в болница. При тях се увреждат матриксните (зародишните) клетки на космения фоликул. Отделя се голямо количество косми при интензивно разресване или къпане. Най-характерното за ковид-косопада е, че се разреждат космите в центъра на скалпа и в областта на слепоочията, включително и при жените.
- Какво е лечението?
- Нашият подход към косопада е холистичен, тоест цялостен. Даваме най-различни хранителни добавки, подхранващи шампоани и маски, процедури мезотерапия, лазертерапия, плазмотерапия. Но трябва време на организма, за да се възстанови.
Когато са увредени матриксните клетки на космения фоликул, използваме препарати, имитиращи стволови клетки, или мезотерапия с кортикостероиди, която допълнително събужда косъма. Има лазерна терапия, която събужда точно матриксните клетки на космените фоликули.
Извършват се процедури и с препарати, съдържащи растежни фактори. Прави се всичко възможно за цялостно укрепване на косъма. Лечението е сложно и е строго индивидуално. Трудно се постига ефект само с едно средство.
Доц. д-р Румяна Янкова, д.м.: Всеки пети човек е имал копривна треска
„Уртикарията е много често заболяване в световен мащаб – 20% от населението страда от него, тоест всеки пети човек се е срещал с това заболяване – в епизодичен или хроничен вариант. Острата уртикария е позната на всички лекари и е много лесно да се справят с нея.
Докато хроничните варианти са проблемни и трябва да се намеси опитен дерматолог. Уртикарията може да се провокира от определен фактор, а може да бъде и спонтанна, тоест причината, която я провокира, е неясна. Може да се провокира от инфекции, от храни, от лекарства.
Вече се знае, че може да се провокира и от автоантитела на организма, насочени към собствени структури и тъкани на организма. Много често има провокация от стрес. Установено е, че пациенти с неясни фактори за уртикарията имат или ще развият през годините някакво автоимунно заболяване. Описани са случаи на съчетание на уртикария с ревматоиден артрит, с еритемен лупус, с диабет тип 1, с нарушена функция на щитовидната жлеза (тиреоидит на Хашимото). Хроничната уртикария има давност 6 седмици и повече.
Преди още да се развият проявите на ковид-инфекцията, много често има кожни прояви на уртикария. Представляват надигнати петна по кожата, известни като копривна треска, или дребномехурчести обриви. И след прекаран ковид много пациенти получават уртикария поради връзка със самата инфекция или с лекарствата, които са използвани за ковид. Знаем, че 4 месеца след започване на инфекцията все още може да има остатъчни прояви на уртикария. Много често се засягат съдовете на кожата (възпаления на съдовете, наречени васкулити), което също може да се прояви в уртикария“, обясни лекарят.
Доц. д-р Развигор Дърленски: Парфюми, консерванти и емулгатори в хигиенните средства провокират дерматит
- Доц. Дърленски, какво представлява екземата от ковид?
- Най-честата диагноза, която ние, дерматолозите, поставяме в последните три години на пандемия, е екзема или дерматит. Представлява възпаление на кожата. Оказа се също, че двама на всеки трима медицински специалисти са получили екзема, най-често на ръцете, от носенето на ръкавици и други защитни средства, както и от честата употреба на вода, сапуни, дезинфектанти.
Екземата на ръцете бива два вида. Едната е иритативна – в резултат от разрушаващото действие на сапуните и на алкохола в различните дезинфектанти върху кожната бариера. Когато се разруши водно-липидната мантия на кожата, агресивните вещества влизат в контакт с имунните клетки на кожата и отключват цялата възпалителна реакция.
Другият вид екзема е същинската алергия към някои от компонентите на сапуните и дезинфектантите. Това са най-често парфюми и консерванти. Макар и много рядка, същинската алергична реакция се разпознава от дерматолозите и може да се установи благодарение на сетове, с които тестваме нашите пациенти конкретно за парфюми, консерванти и емулгатори, съдържащи се в различните козметични средства за лична хигиена на ръцете.
- Какви са симптомите на екземата на ръцете?
- Зачервени и залющени ръце, особено през зимния сезон. Големият проблем при това заболяване е, че веднъж възбудено, то има свойството да се самоподдържа и да се превърне в хронично.
Затова е важно пациентите да знаят, че тестовете за алергени, предизвикващи екзема на ръцете, са налични в нашите дерматологични клиники, където можем да ги диагностицираме правилно. Освен това ролята на нас, дерматолозите, е да обясним на пациентите как да профилактират екземата, като използват различни кремове, правещи невидим защитен слой на ръцете и пазят от контакта с вода, сапуни и дезинфектанти.
Мара КАЛЧЕВА