Доц. д-р Александър Ос-кар е невроофталмолог и детски офталмолог в Клиниката по очни болести на Университетска болница “Александровска” и доцент към Катедрата по офталмология на Медицински университет - София. Има над 70 публикации в списания в България и чужбина, както и повече от 50 участия в научни конгреси. Да припомним, че миналата година д-р Александър Оскар получи отличието “Значка на София” по предложение на кмета Йорданка Фандъкова.
От началото на 2016 г. д-р Оскар е председател на Организацията на евреите в България “Шалом”, а през 2012 г. организацията, съвместно с УМБАЛ ”Александровска”, стартира инициативата “Нарави добро” за очни прегледи на деца на възраст от 4 до 10 години. През всичките тези години чрез тази инициатива са прегледани хиляди деца не само от столичния град, но и от страната, като една част от тях са получили и безплатни очила.
Какви са основните причини, водещи до психогенно обособените зрителни нарушения при децата? Как се проявяват тези нарушения? Какъв е подходът при тяхното лечение и какво е участието на родителите? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с доц. д-р Александър Оскар.
- Д-р Оскар, впечатлих се от ваша статия, в която обяснявате, че зрението на децата може да се наруши и по чисто психогенни причини. Но първо искам да ви попитам на каква възраст могат да се случат тези зрителни, психогенно обусловени нарушения?
- Психогенно обусловени зрителни нарушения при децата могат да се случат на възраст 3-4 години до края на пубертета. Като най-висока е честотата им за възрастта между 8-9 и 12-13 години. По-често този проблем се наблюдава при момичетата, при по-емоционалните деца. Особено при деца, които имат някакъв семеен проблем (например родителите са в конфликт) и, разбира се, при деца, които са подложени на систематичен тормоз в училище. Пък и като цяло психогенната среда, в която живеем, значително допринася за разпространението на този проблем. През последните години той придобива много сериозни мащаби: като цяло, честотата е около 1,4 на 1000 деца годишно. Все повече родители водят на преглед децата си, които се оплакват, че не виждат добре, а реално няма никаква причина за това.
Във всички случаи трябва да се говори и информира за този проблем. Знаете ли кое е много интересно? Това, че при децата рядко се наблюдава симулация в това отношение. Те наистина вярват, че не виждат, дори и когато няма обективна причина да не виждат. За разлика от възрастните, които симулират много често, че не виждат поради една или друга причина.
- Вие посочихте основните причини и фактори за възникването на такова състояние, затова ще ви попитам в какво се изразява то? Как точно се проявява? От какво се оплакват децата?
- Най-често заболяването засяга и двете очи. За разлика от повечето очни заболявания, които по-често са едностранни. Например, т.нар. мързеливо око много по-често засяга едното око. Докато психогенно обособената загуба на зрение в детска възраст много често, в повече от 90 % от случаите, засяга и двете очи едновременно
Т.е., двустранно, почти симетрично засягане. При възрастните е обратно - много по-често става дума за едностранно, отколкото за двустранно засягане. Децата най-често казват, че виждат само в далечината или например виждат големите обекти, но не и детайлите. Или грубо казано, имат 10-15% зрителна острота.
Доц. д-р Александър Оскар
- Т.е., родителите не трябва да неглижират подобни оплаквания, а да обърнат внимание и да вземат мерки?
- Точно така, трябва да обърнат сериозно внимание, защото невинаги такова нарушение се дължи на психогенно обособена загуба на зрение. Може да е оптичен неврит в детска възраст, т.е., възпаление на зрителните нерви, може да е тумор, който да притиска зрителните пътища. Много причини могат да доведат до намаляване на зрението в детска възраст. За щастие, именно психогенно обособеното намаляване на зрението е една от най-благоприятните, най-доброкачествените диагнози. Защото при адекватно поведение и лечение зрението на детето се възстановява напълно.
- Как се стига до това пълно излекуване?
- Първо, очният специалист трябва да има опит с деца, както и с такъв тип заболяване. Често ми се случва да преглеждам деца, които са консултирани от други специалиалисти. А те, разтревожени от находката, ги насочват със съмнение за сериозни заболявания. А в крайна сметка излиза психогенно обусловено намаление на зрението. Така че относно въпроса ви, децата трябва да бъдат обстойно преглеждани, за да се изключи всеки един аспект, предполагащ сериозно заболяване. Да се изключи и най-м ото съмнение за наличие на органично увреждане на зрителната система. И така да се стигне до правилната диагноза.
- А включвате ли родителите в този процес след установяване на диагнозата и когато започне лечението?
- Задължително, няма как иначе. Първо децата се преглеждат и лекуват в присъствието на родителите. След това се провежда разговор и в присъствието на детето. Но е желателно да се проведе разговор и само с родителите, без да присъства д етето. Най-важното е да се обясни на родителите, че детето няма да ослепее, състоянието е лечимо, но е необходимо търпение.
- В този смисъл, какви съвети бихте дали на родителите?
- Най-разумната препоръка, която мога да дам, е винаги, когато имат съмнение за някакъв очен проблем, а и друг сериозен проблем, да търсят консултация със специалист, за да могат да получат адекватно мнение и препоръка за състоянието на детето.
През изминалата година в детския очен кабинет на “ДКЦ- Александровска” са прегледани 3275 деца с такъв проблем, като средната им възраст е 10 години. Над 80% от тях са момичета, а при 90% от пациентите са засегнати и двете очи. Намалението на зрителната острота варира от 0,1 до 0,3. Много рядко тя пада под 0,1, като най-често е в диапазона 0,15 - 0,2. Подобрение на зрителната острота с поне два реда в рамките на 4 седмици е установено при всички 163 хоспитализирани деца и при 75% от малчуганите, преминали през очния кабинет. При останалите 25% се наложи провеждане на консултация с детски психиатър.
- Д-р Оскар, какви други очни заболявания и нарушения при децата са по-чести?
- На първо място това е т.нар. мързеливо око, или по медицински - амблиопия. Това заболяване засяга 5% от всички деца. Т.е., ако имаме група от 100 деца, 5 от тях ще са с този проблем - говоря за всяка година. Представете си мащаба на проблема. Тъй като това е заболяване, което се лекува само до 8-9-10-годишна възраст. И ако не се диагностицира навреме и се пропусне този период, след това нищо не може да се направи за подобряване зрението на детето. Много искам именно на това да обърнем сериозно внимание. И, разбира се, отново да подчертая важността на провеждането на редовни прегледи, дори и профлактични. Дори и да нямат оплаквания децата, дори и да нямат сериозни съмнения родителите, нека търсят консултация с детски очен лекар.
Яна БОЯДЖИЕВА
