Инж. Дорина Добрева основава Асоциацията за инсулт и афазия (АИА) през 2020 г. Две години по-късно е избрана за член на борда на Европейската пациентска организация за инсулт SAFE. Инж. Добрева инициира приемането в България на Европейския план за борба с инсулта и провежда национални кампании, за които е отличена от Световната инсултна организация (WSO). Разговаряме с Дорина Добрева за проблемите в лечението и рехабилитацията на инсулта и афазията в България.
- Инж. Добрева, как вие се сблъскахте с инсулта и създадохте пациентската организация?
- Моята лична история е свързана с инсулта на майка ми, който получи през декември 2016 г. Това заболяване преобърна живота на цялото ни семейство, защото трябваше постоянно да се грижим за нея, сблъска ни с проблем с много неясноти и трудности. С времето разбрах, че този сблъсък не касае само мен, но и много други хора.
В късните нощни часове търсех информация в интернет. Стигнах до сайта на Световната инсултна организация (WSO) и на Европейската пациентска организация за инсулт (SAFE). Оттам започнах да чета и да се ограмотявам, защото ми трябваше най-правилната информация, за да намеря помощ в тази тежка житейска ситуация.
Постепенно назря идеята за създаването на Асоциация за инсулт и афазия, за да помогне на много други хора, минали по моя път или които сега го започваха. С тези хора често дискутирах общи проблеми, после минахме от диалог към действие и се обединихме около идеята да споделим опита си с всеки, който има близък, преживял инсулт. Така през 2020 г. учредихме Асоциацията за инсулт и афазия.
- А защо включихте и афазията?
- Едно от най-сериозните поражения на инсулта, засягащо около 25% от случаите, е нарушение на говора. Това представлява афазията. Тя е сериозен дефицит, тъй като освен че човек с инсулт не може да се придвижва и да се обслужва сам, от афазията той не е в състояние и да комуникира с околните. Такъв болен не може да съобщи дали има необходимост от нещо, дали усеща болка или друг дискомфорт. Нарушеният говор е много тежък проблем, за който в целия свят се търсят усилено решения. А у нас почти не се знае какво е афазия и каква е връзката на инсулта с нея.
- Обяснете какво се случва с хората, получили инсулт, когато не се лекуват навреме?
- Ако до два-три часа не се достигне до специализиран център за адекватно лечение на инсулт – така наречените „Строук центрове“ – това води до тежки двигателни дефицити
Докато пациентът не бъде изписан, степента му на инвалидизация остава неизвестна за неговите близки. Те не знаят какво той вече не може да прави, като дефицитите са различни при всеки човек с инсулт.
За да се избегне инвалидизацията, на първо място е нужно човекът с инсулт своевременно да бъде транспортиран в „Строук център“ – организирано и подготвено звено за лечение на острата фаза на инсулта. Такива звена в България има, но, за съжаление, техният брой е недостатъчен и са с лошо териториално разпределение.
Има ли максимален срок за лечение след инсулт?
Няма ясна и всеобхватна официална информация за резултатите от работата на тези звена и за проблемите, с които се сблъскват преживелите инсулт. Ние сме се постарали на сайта на Асоциацията да има точна и адекватна информация за тези звена, къде се намират и за броя на проведените от тях тромболизи или друг вид лечения. За съжаление, много често след инсулт човек губи своята работоспособност, възможността да се самообслужва и придвижва, както и да комуникира. Това прави заболяването много тежко, със сериозна социална значимост.
- Работите ли за това да популяризирате признаците на инсулта, за да могат хората навреме да транспортират близките си до специализиран център по лечение на инсулт?
- Една от основните ни задачи е да се намали абсолютният брой на инсултите в България и да подкрепим пациентите с информация и застъпничество, в диалог с институциите. Нашата асоциация провежда ежегодно две големи информационни кампании – през май по време на Европейския месец за информираност за инсулта и през октомври по повод Световния ден на инсулта.
В последните две години достигнахме до всички общини в страната. Във всяка от тях оставихме по един щендер с информационни материали, поставен в салоните за обслужване на граждани. Тези щендери зареждаме с нови информационни материали при всяка следваща кампания и при изчерпването им. „Български пощи“ също откликнаха, като в техните клонове – почти 3000 в страната – се излагат информационни материали, които онагледяват симптомите на инсулта и необходимите последващи действия.
През 2023 г. стартирахме единствената по рода си инициатива дори сред семейството на европейските пациентски организации – „Пътека на знанието“. Тя ще навлезе тази година в българските училища и университети, за да помогне на младите хора да променят начина си на живот, да предотвратят възможен инсулт, както и да знаят как да го разпознават и да помогнат на пострадал. От две години в големите компании в страната провеждаме безплатни интерактивни лекции със същата цел и това дава много добри резултати.
Инж. Дорина Добрева
- Кажете за нашите читатели кои са симптомите на инсулта?
- Трите симптома, които всеки човек трябва да познава, са специфично провисване на един от ъглите на устата, невъзможност да се държат успоредно напред ръцете или изтръпване и слабост в крайниците, и завалване на говора, невъзможност да се отговори на прост въпрос като коя дата сме днес. При тези симптоми трябва незабавно да се обадим на „Спешна помощ“ и да съобщим за човек с инсулт.
- В кои лечебни заведения в София може да се направи тромболиза или друг тип лечение на острия инсулт?
- Няколко болници в София провеждат адекватно лечение на инсулт, като лидер в това лечение е „Строук центърът“ в УМБАЛ „Света Анна“ (бившата Окръжна болница), където има най-много проведени тромболизи и най-голям брой спасени пациенти. Радвам се, че вече навлизат и нови методи за лечение. Така добри световни практики намират приложение и в България. В страната клиники с голям опит има във Варна, Русе, Бургас, Пловдив, Стара Загора, дори и в Силистра.
- Кои са рисковите фактори за инсулт? Какво да променим в нашия живот?
- Високото кръвно налягане, когато не е добре лекувано. Наличието на аритмия или друго сърдечносъдово заболяване. Употребата на алкохол и тютюнопушене. Тези рискови фактори са много добре онагледени в нашата „Пътека на знанието“ и са провокация към всички граждани, които през тази година ще преминат пеша през пътеката. Защото хората все по-рядко се придвижват пеша, дори и тогава, когато могат.
Хората с тази кръвна група са с най-висок риск от ранен инсулт
Така че трябва да излезем от автомобилите и от заседналия начин на живот, да се докоснем до природата, до слънчевите лъчи. Не е важно колко крачки ще покаже нашият умен телефон, а просто заради собственото си здраве и за по-добро настроение. За съжаление, масово хората в България си мислят, че инсултът не ги касае. Статистиката обаче говори друго – всеки четвърти човек получава инсулт, дори деца.
- За какво се борите да се промени в здравната система?
- Инсултът е социален феномен, който изисква мултидисциплинарен подход и единство между медицинските специалисти, държавните институции, болногледачите, роднините на пациентите. Надяваме се да стартира успешно Алиансът за сърдечносъдово здраве, който обединява работодатели, университети, институции, неправителствени организации, лекарски, съсловни, пациентски организации.
Нещо много важно липсва в здравната ни система – проследяването на пациентите с инсулт. Когато ги изпишат, ги оставят на грижите на семейството, за което това е тежест – финансова, прихическа, морална и във всеки друг аспект. А тези хора имат нужда не само от физикална рехабилитация, но и от психологическа помощ, арттерапия, музикотерапия. От психологическа помощ се нуждаят и близките на пациента с инсулт.
Имаме индикации от държавните институции, че ще се осигури три месеца рехабилитация след инсулт. Целим също да се въведе Национален план за борба с инсулта по подобие на Европейския план. Предстои и обявяване на Национален ден за борба с инсулта в България – 11 ноември. Това е денят на Свети Мина – закрилникът на семейното здраве.
Мара КАЛЧЕВА
