24-часовото мониториране на кръвното налягане дава надеждна и диагностично значима информация. Показателите за кръвното налягане, които ни измерва лекарят при посещението ни в кабинета му или от самите нас вкъщи, невинаги отразяват действителната картина. Причините могат да бъдат най-различни. Това включва безпокойството на пациента - т.нар. хипертония на бялата престилка, физическо и психично натоварване, настъпило скоро, настройката на тонометъра и уменията ни да го използваме и отчитаме правилно.
По принцип еднократното измерване на кръвното налягане не е много информативно. За да се получи надеждна и диагностично значима информация, се използва метод за изследване като 24-часово мониториране на кръвното налягане или накратко ABPM.
Обикновено поставеното на пациента ABPM устройство измерва кръвното налягане на всеки 30 минути през деня и на 60 минути през нощта. Ежедневната статистика включва най-малко 21 измервания. С такива данни можем да кажем, че лекарят получава почти 100% надеждна информация за динамиката на кръвното налягане.
За кого е препоръчително 24-часово наблюдение на кръвното налягане?
При пациенти с артериална хипертония АБПМ се препоръчва в 100% от случаите. Не може да има изключения. Общо има повече от двадесет индикации за ABPM. Проследяване на кръвното налягане трябва да се извършва при бременни жени, пациенти с инсулинозависим захарен диабет и тези с фамилна анамнеза за артериална хипертония. Това може да е „хипертония на бялата престилка“ или наблюдение на ефективността на лечението.
Въз основа на резултатите от ABPM лекарят получава шест ключови показателя. Нека да ги разгледаме.
Опасни признаци за високо кръвно
Първият индикатор включва средно налягане през деня и през нощта. Важно е да се отбележи, че нормалното средно дневно налягане е 135 на 80, а през нощта – 120 на 70. Ако средното дневно налягане е над 140 на 90, това е хипертония. Ако средното за нощта е над 125 на 80, това също е хипертония. Показателите, които се намират между тези граници, нормално и хипертония, се считат за гранично налягане.
Друг показател е така нареченият дневен индекс. Обикновено нощното налягане трябва да бъде с 10-20% по-ниско от това през деня. То трябва да се понижава, когато човек заспи, плавно да преминава към плато и постепенно да се покачва сутрин. На графиката кривата изглежда като кофа. Отбелязва се с термина Dipper е dipper на английски и хората с такива графики се наричат съответно dippers. Това е норма. Ако налягането намалее леко, с по-малко от 10%, тогава също се образува „кофа“, но тя е по-плитка. Такива пациенти се наричат non-dippers и при тях има висок риск от развитие на сърдечна недостатъчност и увреждане на прицелните органи – мозък, сърце, бъбреци, черен дроб, очи. Ако на пациента е предписано лечение, но междувременно остава non-dippers, тогава можем да кажем, че терапията е неефективна.
Следващата категория пациенти са over-dippers. Това са тези, чието кръвно налягане спада с повече от 20% през нощта – тоест, „дъното на кофата” е дълбоко. Такава динамика на кръвното налягане води до хипоперфузия, недостатъчно кръвоснабдяване на мозъка. Това са пациенти с висок риск от инсулти в сутрешните и нощните часове.
И последната, четвърта група са night-peakers – тези, които са с много високо нощно налягане, тоест имат нощни кризи. Това се случва например при пациенти със захарен диабет, злокачествена, резистентна и симптоматична хипертония. Те са с висок риск от инсулт.
Третият индикатор е скоростта на повишаване на сутрешното налягане. Обикновено тази скорост не трябва да надвишава 10 mmHg на час. Ако например такъв пациент е на антихипертензивна терапия и тя е по-висока, то това е сигнал, че предписаното лекарство е неефективно. Ако скоростта на повишаване на сутрешното налягане е с над 15%, тогава пациентът е изложен на висок риск от инфаркт.
Четвъртият показател на ABPM е индексът на натоварване под налягане, който показва дела на ежедневните измервания, надвишаващи нормата. Ако съставлява около 20% от всички измервания, направени през деня, тогава това е приемливо. Ако индексът на натоварване от налягане е над 25%, тогава говорим за хипертония, над 30% е персистираща хипертония, а над 50% - рефрактерна злокачествена хипертония.
Следващият показател е пулсовото налягане, тоест, разликата между систолното и диастолното налягане. Пример: в резултата от измерването кръвното налягане е 120 на 80. Пулсовото налягане е 120 минус 80, тоест, разликата е 40. Високото пулсово налягане е рисков фактор за увреждане на целевите органи. Обикновено трябва да е по-малко от 46. Ако ABPM разкрие, че е по-високо, тогава можем да заключим, че терапията е неефективна, ако има такава. Съществува риск от развитие на усложнения.
Кои хранителни добавки са най-добри за хора с високо кръвно?
Шестият показател е променливостта на кръвното налягане. През деня налягането, както всеки друг индикатор, ще варира, без това да е притеснително. Важно е това да става в рамките на определен коридор. Ако вариабилността е висока, т.е. през деня налягането надхвърли максимално допустимите граници, тогава най-вероятно пациентът има вегетативно-съдова дистония, предписаната терапия е неефективна и има висок риск от увреждане на целевите органи.
Това са основните ключови моменти, които трябва да знаете, когато ви предстои 24-часово мониториране на кръвното налягане или ако водите собствен дневник. Има устройства за ABPM, които „могат“ само да измерват кръвното налягане, а има и такива, които имат функцията да правят електрокардиограма (ЕКГ). Говорим за ABPM плюс ежедневно ЕКГ мониториране. Последното дава възможност да се идентифицира наличието на коронарна болест на сърцето при пациента. В резултат на това може да се получи много ценна диагностична информация, тъй като пациентите много често имат комбинация от хипертония и коронарна артериална болест.
Милена ВАСИЛЕВА
