Един на всеки четирима възрастни страда от анемия и в по-голямата част от случаите причината е дефицитът на желязо. Това далеч не е безобидно състояние. Дефицитът на желязо е доказан рисков фактор за падания, фрактури и саркопения, свързаната с възрастта мускулна загуба.
Той е причина и за депресия, когнитивни нарушения (включително деменция), сърдечносъдови усложнения и следователно - повишена обща смъртност. Мащабът на проблема е значителен и дефицитът на желязо е нещо много повече от нисък хемоглобин. Железният дефицит е една от трите водещи причини за инвалидност в световен мащаб. Той удължава продължителността на болничния престой, повишава икономическите разходи за лечение и най-важното - увеличава общата смъртност. Днес лекарите разполагат с всички необходими лабораторни възможности, за да открият тази патология в латентен стадий
Именно на този етап, а не след развитието на пълноценна анемия трябва да се предприемат коригиращи мерки.
Причините се крият основно в небалансирано хранене и съпътстващи заболявания. Сред основните за железен дефицит е небалансираната диета. Един на всеки петима пациенти не получава достатъчно желязо чрез начина си на хранене. Особено засегнати са хората, които следват популярни вегански и вегетариански диети, консумират евтина, висококалорична, но бедна на микроелементи храна, подвеждат се по световната тенденция към намалена консумация на животински продукти и ползват съвременни технологии за съхранение и приготвяне на храни.
Коморбидните пациенти, на които често се предписват терапевтични диети, са особено податливи към развитие на дефицит на желязо в организма. При сърдечносъдови заболявания се препоръчва консумация на по-малко червено месо, което намалява приема на хемово желязо, докато при диабет трябва да се приемат повече пълнозърнести храни и зеленчуци. Те съдържат вещества, които пречат на усвояването на желязото
Освен казаното дотук, трябва да отбележим, че при възрастните хора абсорбцията на желязо е нарушена от хронично кървене, чревна малабсорбция, употребата на много лекарства и гериатрични синдроми. Дефицитът на желязо е особено опасен при пациенти със сърдечносъдови заболявания, диабет, хронично бъбречно заболяване и хронично възпаление на червата, тъй като значително влошава прогнозата на основното заболяване.
Едно от решенията на проблема са хелатните форми. Железните хелати са се превърнали в алтернатива. Хелатите (от гръцката дума chele, която означава „нокът“) са комплекси, в които метален йон е „затворен“ между молекулите на аминокиселината. Тази структура има фундаментални предимства. Благодарение на по-голямата си бионаличност се понасят по-добре, причиняват по-малко странични ефекти и се абсорбират през тънките черва – без никакво влияние от диетата или стомашната киселинност. Това позволява приема на добавки с железен бисглицинат с храна
Така значително се повишава процентът на пациентите, които спазват предписанията на своите лекари. Друг важен момент: съвременните изследвания показват, че високите дози елементарно желязо могат да бъдат не само безполезни, но и вредни, стимулирайки активирането на хепцидин, хормон, който блокира усвояването на желязо. Оптималната стратегия е да се използват умерени дози от високо бионалични форми. Ефективността е доказана от различни изследвания и данните от тях сочат, че железният бисглицинат осигурява значително повишаване на хемоглобина и феритина.
В същото време систематичен преглед и метаанализ на рандомизирани контролирани проучвания, публикувани в списание Nutrition Reviews, убедително демонстрират и че в сравнение с железния сулфат значително намалява честотата на стомашно-чревните странични ефекти. Оптималният режим за превенция според експерти е комбинацията от 30 мг хелатирано желязо (бисглицинат) с витамини от група В и витамин С. Тя е призната за оптимална, ефективна и безопасна при латентен железен дефицит и желязодефицитна анемия. Тази комбинация осигурява висока бионаличност, добра поносимост и лекота на приложение, което в крайна сметка води до висок комплайънс от страна на пациента.
|
В момента се препоръчват четири основни подхода за предотвратяване на железен дефицит: ♦ Увеличете консумацията на храни, богати на желязо. ♦ Увеличаване на бионаличността на желязо от храната чрез добавяне на витамини C и D. ♦ Обогатяване на храните с желязо. Суплементацията е системна употреба на биологично активни добавки от пациенти от рискови групи. Ефективната превенция обаче е изправена пред сериозно препятствие. Според специалистите над 40% от пациентите с железен дефицит преждевременно спират приема на лекарства и хранителни добавки поради странични ефекти като гадене, коремна болка, запек и други стомашно-чревни нарушения. |
Милена ВАСИЛЕВА
