Проф. д-р Арман Постаджиян: Всеки втори хипертоник е с лош контрол на кръвното

Това се дължи на нездравословния начин на живот

Проф. д-р Арман Постаджиян: Всеки втори хипертоник е с лош контрол на кръвното

Българите пият, пушат и вземат медикаменти по-често, отколкото е средният процент за света, а здравето им е поставено в по-голям риск, показват резултатите от международното проучване May measurement month. То бе осъществено от Международното дружество по хипертония през 2019 г. и включи 1,5 милиона души от 90 държави.

Топ 5 на най-подценяваните признаци за високо кръвно

България участва в изследването за първи път - 160 медицински специалисти в 21 области обхванаха 3678 души на средна възраст 58,8 години. Резултатите бяха оповестени у нас от проф. д-р Арман Постаджиян на научния конгрес “Артериале 2020”, който се проведе в София от 31 януари до 2 февруари и е организиран от Българската лига по хипертония.  

- Проф. Постаджиян, какви са основните резултати от проучването в България?

- Успяхме да направим мащабно за България проучване, в което включихме 21 областни града. Скрининговите пунктове бяха организирани в болници, аптеки и открити публични места. Броят на участниците беше 3678 души над 18 години. 

От гледна точка на познаването на хипертонията имаме доста добър процент участници, които са наясно какво е характерно за заболяването и че имат този проблем. Висок е и процентът на хората на терапия - у нас те са над 74%, докато в САЩ са повече от 70%. 

Проблемът е, че хипертониците, които са на терапия, не контролират добре кръвното си налягане. От 3678 изследвани в кампанията новодиагностицираните са 671 - те не са знаели, че имат високо кръвно 

Останалите 1981 души са били наясно със състоянието си, но едва 984 са адекватно контролиращи своето артериално налягане. Това значи, че приблизително всеки втори българин на терапия е с добър контрол (48%), срещу 60% за света.

Но ако приемем, че стойности над 140/90 мм живачен стълб са артериална хипертония, процентът на контролираната хипертония у нас спада до 35,57%. Като съотношение сред участващите в проучването без терапия са 25,92%, на терапия, но неадекватно контролиращи кръвното си са 38,51%, а на лечение с контролирана хипертония са само 35,57%.

Една от основните причини за лошия контрол на хипертонията у нас е нездравословният начин на живот, който водят сънародниците ни. 

- Какви нездравословни рискови фактори отчитате?

- Пушене, консумация на алкохол, наднормено тегло. При скринираните българи, които са със средна възраст 58,8 години, 20,3% са пушачите и 30,7% са консумиращите алкохол поне веднъж седмично, срещу 12,3% и 7,5% средно за света.

Хората с наднормено тегло у нас са 38%, срещу 28,6% за света, а със затлъстяване са 23%, срещу 11,5% за света. Картината не е по-обнадеждаваща при по-младите българи с хипертония.  Ако вземем само тези между 40 и 50 години, при тях процентът за наднормено тегло, тютюнопушене и прием на алкохол е още по-голям. Неслучайно и преживените сърдечносъдови инциденти от хипертониците у нас са два пъти повече, отколкото в света.

Като извод от всичко това трябва да помислим как да въвлечем по-успешно пациентите в контрола на хипертонията им, а също и да помислим върху това доколко успешна е предписваната медикаментозна терапия.

Проф. д-р Арман Постаджиян

- Какво според вас е добре контролирана хипертония и какви стъпки от пациента изисква добрият контрол?

- Приели сме в последните десетина години, че стойности на кръвното над 140/90 mmHg са хипертония. Изключение правят само хората над 80-годишна възраст. При тях има хипертония над 160 mmHg систолно налягане. Поддържането на кръвно под тези стойности е добър контрол.   

Голяма кохорта българи приемат хипертензивни медикаменти. В най-добрия случай обаче контролът на хипертонията е 50:50. Има какво да се желае в обучението на пациентите как да мерят в домашни условия кръвното си, какво да правят при различни стойности и при какви показания да търсят медицинска помощ.  

Защо лекарствата против високо кръвно невинаги помагат?

Скринираните в България употребяват средно по два хипертензивни медикамента, но повечето хипертоници са на монотерапия. Това означава, че терапията не се интензифицира навреме. Като добавим и рисковото поведение - тютюн и алкохол, в България оставаме с високи нива на съдови инциденти.

- Какъв е проблемът с монотерапията за хипертониците?

- Тя по принцип е добра, но до време. Ако човекът си контролира хипертонията с монотерапия, нека да продължи с нея. Но в един момент тя престава да действа достатъчно ефективно. Комбинираните медикаменти са най-доброто средство за контрол на хипертонията. Реално трябва много повече хипертоници у нас да бъдат на комбинирана терапия. Нейното предимство е, че с едно хапче се взимат няколко субстанции и е много по-лесно за пациента, отколкото да приема четири различни медикамента. 

Мара КАЛЧЕВА 

Харесайте zdrave.to и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива!

Коментари

imid 13.02.2020 13:52

Хей професоре, не обвинявай хората а системата! От всякъде искат пари а те не стигат! Безплатното ни здравеопазване е само по конституция а инак всичко се плаща и то четворно!