Проф. д-р Диляна Вичева: Над 25% от българите страдат от риносинуит

Д-р Диляна Вичева е с удвоена титла професор по ушно-носни-гърлени болести от началото на миналата година - от Медицински университет в Пловдив и преди това от Русенския университет “Ангел Кънчев”. 

Проф. д-р Вичева е преподавател по ушно-носно-гърлени болести и работи като УНГ лекар в Пловдив. Председател е на Българското ринологично сдружение и зам.-председател по международната дейност на Националното сдружение по оториноларингология, хирургия на глава и шия. Проф. д-р Диляна Вичева е официален делегат за България и е в борда на Европейската ринологична асоциация. Членува в още 16 престижни международни и български организации. Била е и е редовен гост-лектор на международни форуми по УНГ болести по цял свят над 48 пъти. Огромна енергия и страст проф. д-р Вичева влага и като председател в благотворителните дейности на “Клуб Пловдив, Оптимист Интернешънъл”. Носител е на 5 почетни отличия.

На доброволни начала като президент на женска организация в Пловдив е направила реконструкция на 8 чешми, часовник, изграждане на 2 детски образователни площадки и много разнообразни социални проекти, които ще останат за бъдните поколения пловдивчани. Активно се включва и като член на Управителния съвет в дейностите на Фондация “Пловдив - най-старият жив град на Европа”.

- Проф. Вичева, отчитате, че много хора в България страдат от риносинуит - около 25%. Каква е причината за това?

- Да, така е. Новата терминология на заболяването е риносинуит. При децата, особено в детските и ученически колективи, честите риносинуити се дължат на анатомичните им особености (всеки пациент има индивидуална анатомия, базирана на генетика и др. фактори); на несъвършените им малки носове, които претърпяват растежни промени във времето; на “чопленето” с пръсти в носа - лош хигиенен навик от най-ранна детска възраст; на “мързелив” детски нос, т.е. носът не е научен да диша правилно; на невъзможността за естествен дренаж; на продължителното носене на биберон-залъгалки и др. 

Втората причина е неправилното лекуване на упоритите хреми или по-точно акцентирам на самолекуването на хремите при по-голямата част от нас, българите, които не обичаме да ходим на лекар, но обичаме да се доверяваме на рекламите по телевизията и по останалите медии и така се достига до феномена на “безконечното слагане на капки за нос”, което води до трайно запушване на носа, включително и до развитието на “сух нос” и медикаментозен ринит. Всички гореизброени факти могат да изглеждат като странични предпоставки, но те също са важни като етиологична причина за повишената честота на риносинуитите.

Д-р Диляна Вичева

- Друг важен за нас, пациентите, въпрос е какви са симптомите и как се диагностицира риносинуитът?

- Симптомите основно са: носно запушване, тежест и главоболие. Друг е въпросът, че главоболието може и да не се дължи на риносинуита, а на други поне още 20 заболявания, които се уточняват от други специалисти - невролог, офталмолог и т.н. 

Когато имаме наличен риносинуит - остър или хроничен, диагнозата се поставя само от преглед от УНГ лекар. Ориентираме се по специфичните симптоми на болестта и внимателния медицински преглед. Тогава обикновено се назначава рентгенова снимка на синусите и микробиологично изследване. И тук искам да спра вниманието ви върху рентгеновата снимка, която се прави масово в България и то неколкократно за кратък период от време на един и същ пациент. Когато назначаваме рентгенова снимка, трябва да знаем детето на каква възраст е и какво можем да очакваме от това изследване (според годините на детето има различен обем на определените синуси, а понякога и те са недоразвити). 

Освен това, по време на рентгеновото облъчване детето мърда и тъй като се изисква специална проекция на главата, може да се получи наслагване на сенки. И ако се разглежда не задълбочено снимката, може да се определи погрешно, че детето има риносинуит. В повечето случаи тези снимки са информативни, но не и точно диагностични. Това е много важно и трябва непрекъснато да го говорим, за да не го забравят хората.

Така че в момента рентгеновата снимка е само като груба ориентация дали има, или няма риносинуит. Но златният стандарт за определяне на синуит е компютърна томография (КТ) на синусите. Тя трябва задължително да бъде направена на 1 мм.

- Кога трябва да се направи скенер при деца?

- Когато има над 48 часа неповлияване от антибиотичната терапия на риносинуита, тогава се прави скенер под обща анестезия и когато са налице клинични данни за усложнения, дължащи се на основното заболяване. Т.е., това изследване не се прави без основателна причина.

- Какви са правилните стъпки в лечението на риносинуитите и кой е златният стандарт в това отношение?

- Първо трябва да уточня, че риносинуитите могат да бъдат остри и хронични. Хроничните от своя страна се разделят на две подформи: без носни полипи и с носни полипи.

По-труднолечими са хроничните риносинуити и за тях имаме европейски препоръки и стандарти за лечението им, които трябва да следваме задължително. Те са преведени на български език и могат да бъдат намерени на сайта на Българското ринологично сдружение (www.bulgarianrhinologicsociety.org). Всеки пациент може да намери информация там.

Когато говорим за острите риносинуити, при тях се прилагат стандартните неща в порядъка: антибиотик, симптоматични средства, капки за нос, мехлеми, инхалации, физиотерапия и всичко останало, което трябва да се направи. Много е важно да отбележим, че напоследък се говори за антибиотична резистентност в целия свят и в България. За да стане по-ясно, става дума за много голяма резистентност от порядъка на 15 до 20% поради масовизация от използването на антибиотици. Затова и препоръчваме първо да се вземе посявка, да се изолира микробният причинител и чак тогава да се започне адекватно лечение.

Ако има опасност от усложнения, тогава вече трябва да се започне с първия избор антибиотик - според наложените и утвърдени стандарти, базирани на множество клинични проучвания. Ако имаме алергия към конкретния антибиотик се избира друг, според конкретния случай.

Ако процесът вече е станал хроничен, тогава се изискват всекидневни грижи и постоянство от страна на пациента, за да има добро качество на живот и свободата да диша. В продължение на месеци се прилагат носни промивки, локални кортикостероиди и др. Но всеки месец задължително трябва да ходи при УНГ специалист на контролни прегледи, за да се избегне наслагването на бактериална инфекция и евентуални усложнения.

По отношение на хроничните риносинуити, лечението при тях е много по-трудно и предимно - оперативно. Прави се функционална ендоназална синус хирургия. 

- През есента и зимата ли се обостря най-често риносинуитът? До какви по-тежки усложнения може да доведе?

- Да, обикновено през есента и зимата се проявява най-често, но това не означава, че няма и целогодишни риносинуити. Особено тези, които са придружени с носни полипи, изискват лечение през цялата година. Единствено отговорното отношение на пациента и правилната терапия, назначена от специалист, може да доведат до ефективно лечение. Пренебрегването на болестта може да доведе до последващи усложнения както на горните, така и на долните дихателни пътища, тъй като те са взаимосвързани помежду си.

Що се касае до усложненията, обикновено се получават орбитални и вътречерепни усложнения. В тези случаи пациентът веднага трябва да се насочи към специалист, който да направи всички необходими изследвания и ако има доказано усложнение, задължително и спешно трябва да се премине към оперативно лечение.

Милена ВАСИЛЕВА