През 2006 г. проф. Генчо Начев става изпълнителен директор на Университетската болница „Св. Екатерина“ в София. Проф. Начев е национален консултант по кардиохирургия, ръководител на Катедрата по сърдечносъдова хирургия към Медицинския университет в София, председател на общото събрание на Медицинския университет в София, председател на Българското дружество по кардиохирургия.
„Здравните вноски трябва поне двойно да се увеличат, за да има пари за здравеопазване. Най-лошото е, че здравеопазването въобще не е приоритет на управляващите. Джипитата не изпълняват основната си задача, която е да са „охрана“ на входа на болниците и да поемат всички случаи, които може да се лекуват амбулаторно. Самите лечебни заведения пък имат интерес да приемат повече пациенти заради сбърканото финансиране. Но още по-лошо е, че липсват правила за добра медицинска практика и контрол над индикациите за приемане на болни”, категоричен е в необходимостта от коренна промяна в болничното и извънболничното лечение именитият сърдечен хирург.
- Проф. Начев, има ли у нас изработени правила за добра медицинска практика?
- В България няма правила за добра медицинска практика! Иначе добри практики колкото искаш, но не са регламентирани. Липсва и оценка на качеството на здравните услуги, не се прави анализ за смъртността, заболеваемостта, повторните хоспитализации в лечебните заведения и колко струва всичко това. Контролът трябва да се извършва от Българския лекарски съюз и научните дружества - в края на всяка година те трябва да правят този анализ и на неговата база да се взимат мерки, ако качеството на практиката е лошо. Това означава, че ако някой лекар не се справя с работата си, той може да бъде изпратен да специализира в лечебно заведение, където колегите му се справят добре. В никакъв случай не искам да влизам в конфликт с Лекарския съюз, само давам пример как би могло да се реагира в определена ситуация. Всичко у нас, и не само в здравеопазването, е много объркано. И защото надали някой ще го направи, налага се лекарите да седнат и да изготвят нужните критерии и дефиниции за медицинските грижи.
- Смятате, че Здравната каса дава много пари за лекарства, но не и за медицинска услуга. Трябва ли нещо да се промени?
- Да, и то веднага. Съотношението между парите, които се дават за медикаменти и услуга, е сбъркано. У нас бюджетът на НЗОК за лекарства и болнична помощ е 1 към 1,5. Няма страна в Европа, където да е по-малко от 1 към 3, стига до 1 към 4 в Германия. Трябва обаче да се каже правилно - парите за лекарства не са много, отнесени на човек от населението. Те са по-малко, отколкото в Европа. Ние имаме около 50 евро на човек за медикаменти, а в ЕС са между 200 и 300 евро на човек. Т.е. не казвам, че парите за лекарства са много, казвам, че съотношението между пари за лекарства и пари за болнична помощ е необосновано ниско.
Със сигурност ще има доста „сърдити“ директори на болници, ако това се случи. Но най-важното е, че хората няма да са сърдити, защото ще знаят, че там ще получат качество. Ако правим някаква реформа, трябва да я правим за хората, не за отделни доктори, професори или каквито и да било там.
- Пациентите имат доверие на определени болници, в които работят конкретни лекари...
- За да имат доверие хората, трябва да има качество на лечение. Няма ли качество на лечение, значи доверие не може да има. Защото каква му е ползата от малката болница, дето човек, когато чувства, че е зле, не отива там, ами тръгва към областния град.
Трябва да се намали пакетът за болнична помощ
Защото сега Касата няма бюджет за всичко, но уж го поема. Обаче така всички дейности са недофинансирани. Затова да се намали този пакет и да се въведе официално доплащането. Може да е символично, от 5%, и то само за някои заболявания.
- Очаквате ли добър ефект от доплащането?
- Един от възможните изходи за решаване на кризата с финансирането у нас е именно доплащането. Да, сигурен съм, че ще има ефект.
Първият е дисциплиниращ. Човек, като си вади парите от джоба, той и иначе ги вади, ама не ги усеща, ще иска правата му да са спазени. Ще гледа качеството, дали му правят всичко, което трябва. И ще започне да ги съди, че се отнасят грубо към него, че не са милосърдни, както трябва да бъдат здравните работници, и т.н.
Второто обаче е още по-важно – ще има контролен механизъм. Защото, когато ти си плащаш, не могат да ти надпишат, не могат да излъжат, че са те приели, някой трябва да плати за теб. Директорът на болница няма да извади пари от джоба си за доплащането, за да ти пише името, че си приет и си лекуван. С това източването ще спре или ще се сведе до минимален размер
- Само че как ще убедите хората, че трябва хем да си плащат здравните вноски, хем да доплащат в болниците?
- Те сега не доплащат ли?! Като влязат в частна болница, три пъти доплащат - на входа, по средата и на изхода. Освен това държавата трябва да помисли за здравни помощи за бедните, както има енергийни помощи. Така че социално слабите да бъдат лекувани като всички останали.
- Споделихте, че е наложително да се промени финансирането на болниците...
- Да, това трябва да се промени. Знам обаче, че не може да стане в близките 2-3 години. Дотогава трябва за една и съща пътека да се плаща различно - съобразно състоянието на пациента при постъпването му. Например постъпва за операция, обаче е с тежка бъбречна недостатъчност на фона на диабет, хемодиализа му правят и т.н. Значи той е много тежък пациент, харчовете за него са огромни. Ще има малко по-висок коефициент.
Обратно, друг няма никакви заболявания, тогава цената на пътеката ще е по-ниска. Освен това
резултатът от лечението да е също фактор в заплащането
На болницата X смъртността й е 10%, а на Y - 3%, но получават едни и същи средства. Някои неща са елементарни, но не се правят.
- Възможно ли е някой да не иска да има контрол?
- Аз така мисля - че някой не иска, защото се въртят пари под масата, и то хич не са малко. Вие, медиите, все това казвате: хората ще протестират, че доплащат. Не, след една година ще бъдат щастливи, защото и сега им искат пари и най-важното, че не знаят за какво им ги искат.
- Електронната здравна карта ще я има ли?
- В непосредствения контрол влиза и въвеждането на електронната здравна карта. Това наистина много ще допринесе за контрола върху лекарите и болниците, ще бъде изключително в полза на пациента, но пак не става с вълшебна пръчка - свързано е с доста пари. Колкото и да са обаче, те ще се избият за 2-3 г.
- Иновациите у нас навлизат все по-трудно и далеч във времето...
- Не разбирам как може въобще да се говори за иновации в България, след като се водят спорове дали да се плаща ползването на модерни апарати за паркинсон, които струват по 40 000 лв., или за изкуствено поддържане на сърцето с цена от 200 000 лв.?! Не може да има иновации, след като няма пари, безвъзвратно изоставаме от нивото, което се поддържа в други държави.
Люба МОМЧИЛОВА
Проф. д-р Генчо Начев: Здравеопазването у нас е сбъркано, трябва да се въведе доплащане!
Ако правим някаква реформа, е добре да я правим за хората, не за отделни доктори, професори или каквито и да било там
