Проф. д-р Георги Михайлов: Хематологията винаги е пълна, леглата не стигат!

Стремежът ни е да избягваме лъче- и химиотерапията и да атакуваме само туморните клетки

Проф. д-р Георги Михайлов: Хематологията винаги е пълна, леглата не стигат!
“В глобален мащаб населението застарява, а онкологичните заболявания са приоритет в петото, шестото и следващите десетилетия от човешкия живот. В този смисъл за съжаление в следващите десетилетия ние ще бъдем свидетели на постепенно увеличаване на онкологичните заболявания не заради околната среда или влошаване на живота, а поради промяната в структурата на населението”, казва националният консултант по клинична хематология проф. д-р Георги Михайлов.

Проф. Михайлов е завършил медицина през 1981 г. и цялата му професионална кариера е посветена на онкохематологията. Той е зам.-директор на Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания и завежда Клиниката по хематология към нея. Участвал е в извършването на първите трансплантации на стволови клетки в България. Член е на ръководството на Българското дружество по клинична хематология и трансфузиология, на Европейската федерация по трансплантация, на ръководството на източноевропейската група за лечение на левкемиите и на Американската асоциация по хематология.

- Проф. Михайлов, какво се промени в хематологията в последните години?
- В областта на хематологията започна да се измерва съвсем точно с много модерни методи, каквито са имунологичните и генетичните техники, нивото на минималната остатъчна болест. Това, което е проблем в съвременната концепция на онкологията, е, че онколозите често се питат кога да спрат терапията, а освен това се чудят как да я променят, така че тя да стане по-ефективна. Това може да се случи тогава, когато сме в състояние да оценим остатъчната болест, т.е. остатъчното ниво на туморното заболяване в човешкия организъм.
Всичко това направи съвременната онкология много по-ефективна. Стремежът вече е да избягваме методите на грубото вмешателство в организма, каквито са лъчетерапията и химиотерапията, и да достигаме ниво, в което можем добре да атакуваме само туморните клетки и да понижаваме фактора токсичност.

- В момента с какво разполагат пациентите в България?
- Пациентите ни разполагат с много добро ниво на осигуряване на антитуморното лечение. Ясно е, че нивото на медицината в една държава зависи от нивото на икономическото й развитие. Държавата със своите скромни възможности, но с огромни усилия доведе нивата на онкологичната и онкохематологичната медицина у нас до средните за Европа.

Безспорно има области в осигуряването на пациентите с терапия, които все още не са разкрити в България. Мога да дам пример с високотехнологичните форми на лечение - таргетната терапия, която е изключително финансоемка. Едно лечение, което се използва в момента в хематологията за пациенти, които са рецидивирали и са неподходящи за трансплатационно лечение, струва половин милион лева за шест месеца на човек. И когато говорим за такива суми, трябва да си даваме сметка, че това не е по възможностите на нашето общество.

- Колко болни имате в клиниката?
- Болницата за нещастие е пълна, тъй като дори да е националната болница за лечение на онкохематологични заболявания, но

разполага само с 80 легла

През цялата година те са заети, защото клиниката ни се опитва да разреши проблемите на най-тежко болните хора у нас с хематологични заболявания. Има още няколко болници като нашата, но ние сме с най-високата технологична осигуреност, с най-добрата кадрова осигуреност.

В глобален мащаб населението застарява, а онкологичните заболявания са приоритет в петото, шестото и следващите десетилетия от човешкия живот. В този смисъл за съжаление в следващите десетилетия ще бъдем свидетели на постепенно увеличаване на онкологичните заболявания не заради околната среда или влошаване на живота, а поради промяната в структурата на населението.

- Смятате ли, че здравните власти ще помогнат да се изгради ново крило на болницата?
- Това е наша отдавнашна мечта, съвсем реална като потребност в развитието на структурата на здравеопазването в България. Безспорно, моментът не е много лесен - състояние на финансова криза, криза на обществото. Но се надяваме, че при “слягването” на пластовете ще започне идеята да се материализира. Имаме си и горещ привърженик на тази идея, наш пациент - както знаете, става дума за депутата и актьора Стефан Данаилов, който успя дори да доведе в болницата тв екип, на когото сам показа условията, сам разясни от какво имат нужда пациентите - направи го много по-ефикасно, ако трябваше ние да обясняваме. Дано чрез него да ни чуят!

- Онкозаболяванията наистина ли “обичат” младите хора?
- Да, има немалък брой пациенти в млада възраст, но

огромната част от болните са хора на 50-60 години

И това създава допълнителни проблеми на екипите, тъй като терапевтичното моделиране на такива пациенти, особено с други придружаващи заболявания, трябва да бъде много внимателно премерено. Не че го правим само за възрастните - този начин касае и младите ни пациенти. Просто при тях е по-лесно, отколкото при 50-60-70-годишните. Аз си мисля, че младите хора се разболяват по-рядко, да, има такива, но са сравнително малко. И, не, онкохематологичните заболявания не “обичат” само младите...

- А защо се проявяват, когато всеки от нас смята, че е в добро здраве? Спортисти заболяват...
- Онкохематологичните заболявания до голяма степен са генетично предопределени и това е причината за тяхната поява. Разбира се, има много външни отключващи фактори - в съвременния етап на познанието те трудно могат да бъдат детерминирани.

В същото време трябва да си даваме сметка и че със съвременните успехи на клиничната медицина броят на живите пациенти нараства с всяка изминала година. Броят на тези пациенти в такава степен се изменя в Европа, че нашата прогностика е, че към 2025 г. рядко заболяване като хроничната миелоидна левкемия вече няма да е рядко, тъй като ще има много голям брой пациенти, които

са живи благодарение на успешното лечение

Затова в момента тече дискусия между специалистите - на нивото на проследяване на болестта да си даваме възможност да спрем лечението, като по този начин спрем да натоварваме обществото с финанси.

- Вашите очаквания какви са? Ще се справите ли онколозите с тези коварни болести?
- Такава оптимистична оценка много трудно може да бъде дадена. Истина е, че през последните 30 години има огромен напредък както в диагностиката, така и в лечението на тези заболявания. Има реалии в областта на онкохематологията, в които картината се промени до такава степен, че преживяемостта на болните е съизмерима с тази на другите хронични заболявания. Нещо, което трябва да бъде прието като факт - то е много оптимистично. Безспорно, има много области, и хематологията, и онкологията, в които са налице редица проблеми в успешното преодоляване на заболяването.

- Бихте ли споделили как върви лечението при Стефан Данаилов?
- Не бих могъл да говоря за конкретните събития около някой пациент. За щастие, за момента лечението на този любим актьор и човек най-вече е повече от успешно, здравето му е в благоприятна позиция. Оптимист съм за пълното му излекуване, защото, разбирате, борбата с тези заболявания е сложна и понякога доста дълга. Всички се грижим за пациентите ни - от санитарката до шефа на болницата стоим близо до тях. По-голямата част от живота си нашите екипи прекарват в болницата и в борба с тези тежки заболявания. Такова е и моето всекидневие - но това е работата ми, да спасявам хора.



Люба МОМЧИЛОВА

Коментари