Проф. д-р Ива Христова: 94% от ентерококите са резистентни на ампицилин

За седми път в България се отбеляза Световната седмица за осведоменост за отговорното прилагане на антибиотиците (18 - 24 ноември).

По този повод пресконференция в София дадоха представителите на Световната здравна организация в България д-р Скендер Сила и доц. Михаил Околийски, директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова и директорът на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) д-р Койчо Коев.

Те се обединиха около тезата, че антимикробната резистентност е смъртоносен проблем, който толкова се е задълбочил, че вече е реалност на настоящето, а не на близкото бъдеще. През 2019 г. смъртта на 5 милиона души по света е свързана с резистентност на микробите към антибиотици и тя е директната причина за смъртта на 1,3 млн. души. Затова логото на кампанията е “Времето ни с антибиотиците изтича, промяна трябва да има”.

„За съжаление, по време на ковид-пандемията у нас в доболничната помощ поголовно се изписваше, без никаква нужда, един вид макролиден антибиотик, както и много други в допълнение, което доведе до резистентност на микробите към антибиотици“, заяви проф. Ива Христова – шеф на Националния център по заразни и паразитни болести.

– И докато в Западна Европа консумацията на антибиотици рязко спадна, защото те не могат да лекуват вирусни инфекции, а само бактериални, то у нас тя се увеличи значително. А резултатите са тревожни. Публикация в медицинското списание „Лансет“ от октомври 2022 г. сочи, че в България има най-високата смъртност от тотално резистентни на антибиотици Ешерихия коли и Клебсиела пневмония, съответно 7,29 на 100 000 души и 4,59 на 100 000 души население. 

От доклад на Европейския център за контрол над болестите резистентността на всички бактерии към антибиотици е повишена, но в най-висока степен е нараснала антибиотичната резистентност на ацинетобактер и ентерококите, съответно с 43% и 20%. Имайте предвид, че много трудно можем да унищожаваме с бактериите ацинетобактер, защото често съществуват в болнична среда. Проблемът с резистентните бактерии в болниците е толкова голям, че някои клиники са принудени да извършват основни ремонти, за да премахнат бактериите.

Проф. д-р Ива Христова

По наши данни, резистентността към пеницилин на Стрептококус пневмония се е качила от 12% през 2020 г. на 17% през 2021 г. 

70% от ентерококите са резистентни на гентамицин, 80% са резистентни на левофлуксацин, 94% са нечувствителни към ампицилин. Някои бактерии са резистентни в голяма степен и на новите генерации антибиотици. Има резистентност дори към антибиотици, които са резервен вариант за лечение на тежки бактериални инфекции

. Много бързото повишаване на антимикробната резистентност в България е следствие на неразумната употреба на антибиотици. Когато има вирусно заболяване, то не се лекува с антибиотици. Само ако на петия – седмия ден от заболяването се насложи и бактериална инфекция, тогава се пристъпва към антибиотична терапия. В общия случай е настъпила бактериална инфекция, когато се промени цветът на секретите.“ 

Проф. Христова подчерта, че изписването на антибиотик в доболничната помощ трябва да става задължително след микробиологично изследване и антибиограма, и че тези две денонощия, докато се завърши изследването, не са фатални за пациентите. В болниците, където са тежките случаи, има възможност за много по-бързи тестове, за да се започне навременна терапия. 

„Най-много антибиотици се изписват в доболничната помощ. Затова е важно да има електронна система, която да регистрира изписването на антибиотици, за да се въведе контрол“, добави проф. Христова.

Сериозен упрек към българските политици отправи д-р Скендер Сила от офиса на Световната здравна организация в България:

„Световната седмица за отговорно прилагане на антибиотиците е повод да отправим послание към медицинската общност, към обществото, към политиците за смъртоносния риск от необоснованото използване на антибиотици. Защото антимикробната резистентност засяга и човешкото здраве, и безопасността на храните, и на околната среда.

Проблемът е многосекторен и изисква комплексен подход за разумно използване на антибиотиците. Този проблем обаче се подценява от политиците в България – вече две години след изработването от експертите на Национален план и стратегия за борба с антимикробната резистентност, планът не се приема от Министерски съвет. България е една от двете европейски страни, които не въвеждат такъв план. Използвам случая да подсетя още веднъж властимащите да дадат ход на Стратегията и да се погрижат за общественото здраве, което наистина е застрашено.“

Д-р Александър Колевски: Рано или късно към всеки антибиотик ще се развие резистентност

Доц. Михаил Околийски от СЗО добави: „Световната здравна организация посочи през 2021 г. антимикробната резистентност като една от десетте заплахи за здравето на хората. Тя вече взима жертви и България е една от страните, които най-трудно се справят с прекомерната употреба на антибиотици.

В последните две години на ковид-пандемия България е единствената държава в Европа, в която антимикробната резистентност се задълбочи, защото 70% от инфектираните приемаха антибиотици абсолютно ненужно. В нашата страна употребата на антибиотици се увеличи с 20%, докато в останалите държави постигнаха 30% спад на употребата.“

 „Справянето с нарастващата заплаха от антимикробна резистентност (AMR) изисква холистичен и многосекторен подход – наричан „Едно здраве“, тъй като антимикробните средства, използвани за лечение на различни инфекциозни заболявания при животните, могат да бъдат същите или подобни на тези, използвани при хората.

Резистентните бактерии при хора, животни и в околната среда могат да се разпространяват помежду си. AMR не признава географски граници или такива между хора и животни“, обясни д-р Който Коев – директор на Центъра за оценка на риска по хранителната верига. 

Той посочи като най-голяма грешка във ветеринарната медицина използването на антибиотици в животновъдството за профилактика на здрави животни и прилагането масово на венозни антибиотици в клиниките за домашни любимци, въпреки че това е последен избор на антимикробни средства, резерв за най-тежките състояния.  

Мара КАЛЧЕВА