Проф. д-р Иван Костов: Затлъстяването увеличава 3 пъти риска от инконтиненция

Неволното изпускане на урина не съпътства остаряването и не е състояние, с което жените трябва да живеят

https://zdrave.to/saveti-ot-spetsialisti/prof-d-r-ivan-kostov-zatlstyavaneto-uvelicava-3-pti-riska-ot-inkontinenciya Zdrave.to
Проф. д-р Иван Костов: Затлъстяването увеличава 3 пъти риска от инконтиненция

- Проф. Костов, каква е разликата между стрес инконтиненцията/неволното изпускане на урина, нощното напикаване (не при деца!) и честото уриниране?

- Уринарната инконтиненция е състояние на неволно изпускане на урина. Това е често срещан проблем, засягащ милиони жени.

Стрес инконтиненцията е свързана с неволното изпускане на урина при смях, кашляне, кихане или физическо усилие. Този вид инконтиненция възниква, когато рязко се покачи налягането в корема („стрес”), мускулите и тъканите около уретрата не остават правилно затворени и това води до изтичане на урина. 

Императивната инконтиненция се представя с неконтролируемо желание за уриниране и невъзможност да се стигне до тоалетната навреме. Често се проявява под въздействие на провокиращ момент, като отключване на вратата, преди да се прибирате у дома, излизане на студено, миене на ръцете или звука от течаща вода. Мнозина с императивна инконтиненция ходят по-често до тоалетната през деня и през нощта, отколкото останалите хора. 

Смесената уринарна инконтиненция е друг вид. Жените със симптоми както на стрес, така и императивна инконтиненция, се смята, че имат смесена инконтиненция.

Уринарната инконтиненция от преливане възниква най-често при изразен генитален пролапс - притискане от формации и при диабетна полиневропатия. Тя представлява неволно изпускане на урина поради преразтягане на мехура. Причина за това може да бъде нарушение в способността на мехура да се свива и изпразва или механична пречка, възпрепятстваща пътя на урината. При това състояние има постоянно неусетно изтичане на урина. При микция струята е прекъсваща или бавна. 

- При всички хора ли над определена възраст възниква стрес инконтиненцията и защо?

- Въпреки че се проявява по-често с напредването на възрастта, може да засегне и по-млади жени. Инконтиненцията нормално не съпътства остаряването и не е състояние, с което жените просто трябва да живеят. 

- Кои са причините за възникване на стрес инконтиненция?

- Неволното изпускане на урина може да бъде причинено или влошено с напредването на възрастта, настъпване на менопаузата, затлъстяване, травмиращи раждания и някои придружаващи заболявания.

- Има ли расови, национални различия?

- Някои проучвания сочат, че се наблюдава по-високо разпространение на този проблем сред европеидната раса. 

- Споменахте затлъстяването. Каква е ролята на наднорменото тегло за възникването на стрес инконтиненция?

- Жените със затлъстяване имат до 3 пъти по-висок риск да развият инконтиненция. Редукцията на теглото е свързана със значително подобряване на оплакванията и има положителна корелация с различните методи на лечение, особено при стрес инконтиненция. 

- Каква е ролята на тютнопушенето, прекомерната употреба на алкохол, на определени храни, например мазните?

- Ограничени са доказателствата за съществуването на пряка зависимост от приема на алкохол и неговото отражение върху проблема с изпускане на урина. За разлика от това, тютюнопушенето се свързва с повишен риск от уринарна инконтиненция. Консумацията на храни с изкуствени подсладители се свързва с 10-кратно повишен риск от смесена уринарна инконтиненция.

- Има ли хронични заболявания, които предразполагат към стрес инконтиненция?

- Някои придружаващи заболявания, като лошо контролиран захарен диабет, състояние след оперативно отстраняване на матката, изразена влагалищна атрофия след настъпване на менопаузата, чести инфекции на пикочните пътища, инсулт или деменция и прием някои лекарства, са свързани с повишен риск от уринарна инконтиненция.

- Има ли професии, които предразполагат към стрес инконтиненция?

- Пациенти с професии, свързани с тежък физически труд, са предразположени към развитие на слабост на мускулите на тазовото дъно, пролапс на тазовите органи и съответно стрес инконтиненция. 

- Може ли да се говори за етапи/стадии на развитие на това състояние?

- Всеки пациент с такъв тип проблем трябва да си води микционен дневник, като записва колко течности приема, часа на микциите, какво количество урина отделя, епизодите на изпускане на урина и какво ги е провокирало, броят на микциите за 24 часа. Този дневник предоставя полезна информация на специалиста за вида и тежестта на инконтиненцията. 

Инконтиненцията се степенува на лека, умерена, тежка, много тежка - спрямо честотата и количеството на изпусканата урина.

- Лечимо ли е това състояние?

- Въпреки че е смущаващо за повечето жени да се говори за изпускане на урина, разговорът със специалист в тази област е първата стъпка към разрешаване на проблема и завръщане към нормалния начин на живот.

Това състояние се подобрява чрез: 

• Редукция на теглото - при жени, които страдат от затлъстяване. 

• Контрол на приетите течности  – намаляване количеството на приетите течностите, ще намали епизодите на изпускане на урина. 

• Трениране на мехура – изразява се в изпразване на пикочния мехур на редовни интервали. В началото е важно да се удържат позивите, които се появяват преди определеното време за уриниране. 

• Упражнения за тазовите мускули — упражненията за тазовите мускули, известни като упражнения на Кегел, укрепват мускулите, участващи в контрола на задръжка на урината. 

• Механични устройства. Те представляват различни модели песари и устройства за запушване на уретрата.

Песарите се използват основно за неоперативно коригиране на гениталния пролапс, но допълнително създават известна опора под уретрата и имат благоприятнен ефект върху стрес инконтиненцията. 

• Електрическа стимулация. Това е електрическо дразнене на тазовото дъно, което води до стягане на мускулите му и релаксиране на пикочния мехур. Това дава добри разултати при „свръхактивен мехур”. 

• Медикаментозното лечение е най-широко прилаганото консервативно лечение на императивната инконтиненция. При посещение на специалист в областта, се оценява  състоянието и правилната терапия.

• Лазерната система, с Er:Yag лазерна технология. Това е революционен, нехирургичен, минимално инвазивен метод на лечение. То е подходящо за пациенти с лека до умерена стрес инконтиненция.

Проф. д-р Иван Костов

- Кога се налага операция?

- Хирургичното лечение се предприема в случаите, когато не се постига достатъчно подобрение с консервативните методи или при жени, които желаят окончателно решение на техния проблем.

Хирургията предлага най-висок процент успеваемост при лечението на стрес инконтиненцията, дори при по-възрастни жени. Има различни видове операции, като всяка оперативна техника има своите ползи, рискове и вероятност за неуспех. Тези въпроси трябва да бъдат обсъдени подробно с хирург, който има опит в лечението на стрес инконтиненция.

- Каква е подготовката за операция?

- Няма специфична предоперативна подготовка, освен стандартната амбулаторна подготовка. При по-особени случаи пациентът може да бъде насочен да проведе допълнително уродинамично изследване или цистоскопия.

- Какво представлява самата операция? 

- Има различни видове операции, като към конкретното изложение на проблема ще засегнаем лечението на стрес инконтиненцията със слинг. 

Субуретралният слинг, наричан още TVT, TVT-O и TOT-sling, се използва за лечение на уринарна инконтиненция. Този метод не е нов и става все по-чест избор на специалистите в областта, тъй като е ефективен (над 90% успеваемост), наблюдават се по-малко усложнения и възстановяването е по-бързо спрямо други оперативни техники. Операцията е лесна, минимално инвазивна и рентабилна. Понастоящем, това го прави златен стандарт за хирургично лечение на стрес инконтиненция при жени. 

Слингът представлява тясна, гъвкава лента от мрежеста полипропиленова или PVDF материя (меш), чрез която пикочният мехур и уретрата се издигат до нормалното им положение и се създава неподатлива опора, като хамак. 

Автоложният слинг – съвременно решение на стрес-инконтиненцията

По време на операцията се прави малък разрез по предна влагалищна стена. След това слингът от синтетичен материал се прокарва през този разрез и се поставя около уретрата, за да я повдигне. Хирургът регулира опъна на лентата, за да осигури необходимото количество опора. Лентата се прораства от съединителна тъкан и се превръща в плътна и трайна поддръжка. Оперативната интервенция се извършва под анестезия (най-често спинална упойка). Поставя се уретрален катетър, който обикновено се сваля 24 часа след операцията.

- Колко време трае следоперативният период?

- Рискове, свързани с операцията като задръжка на урина, болка при полов контакт, кървене и увреждане на пикочния мехур се наблюдават рядко. След изписване от болничното заведение, пациентът може да извършва нормалните си всекидневни дейности.

- Какво трябва да е поведението на пациента след операция?

- Необходимо е да се избягва изразена физическа активност и полови контакти за период от 6 седмици - време, необходимо оперативната рана за заздравее и слингът да остане правилно фиксиран.

- Има ли специална рехабилитация след операция и каква е тя?

- Упражненията за тазовите мускули, известни като упражнения на Кегел, допринасят за по-добри резултати от оперативното лечение, като укрепват мускулите, участващи в контрола на задръжка на урината. Може да се подходи и чрез физиотерапия, при която специалист терапевт анализира проблема и създава индивидуална програма от упражнения.

- Какви спортове са препоръчителни и какви – забранени, и за колко време?

- Пациентът може да се върне към нормалния си ритъм и начин на живот след 6-8 седмици.

- Какви храни и напитки са препоръчителни и какви трябва да се избягват?

- Кафе, цитрусови плодове, пикантни храни и газирани напитки могат да дразнят пикочния мехур, затова е препоръчително да се ограничи техният прием.

- При кои пациенти не може да прилага оперативно лечение?

- Оперативното лечение на стрес инконтиненцията не се препоръчва, докато не са завършени репродуктивните планове, тъй като бременността и раждането могат да причинят ново увреждане и рецидив на изпускането на урина.

- Предотвратима ли е стрес инконтиненция? 

- Както споменах по-рано, неволното изпускане на урина може да бъде причинено или влошено с напредването на възрастта, настъпване на менопаузата, затлъстяване, травмиращи раждания. Необходимо е пациентът да е добре запознат със своето състояние и при поява на най-ранни оплаквания да сподели проблема със специалист. При леки форми на стрес инконтиненция консервативните методи на лечение дават много добри резултати.

Лазерни процедури спират стрес инконтиненцията

- Защо според вас пациентите не споделят или рядко споделят с лекаря си за неволното изспускане на урина?

- Пациентите често не търсят медицинска помощ поради срам, притеснение, липса на информация за възможностите за лечение и/или страх от оперативно лечение. Повечето жени с този проблем споделят, че инконтиненцията се отразява на всекидневните им дейности, на работата, на социалния живот и половите контакти. Най-важната стъпка е да се потърси медицинска помощ от специалисти в тази област. Работата с тях ще помогне да се намери правилният подход и лечение за разрешаване на този проблем.

Жени, раждали естествено, също са застрашени от състоянието

Четири от 10 жени имат проблем с неволно изпускане по време на бременността и периода след нея. 50% по-висок е рискът при жените, родили естествено, да развият инконтиненция. Най-често това е стрес инконтиненция.
Стрес инконтиненцията, която е вследствие от повишено налягане в корема, може да се прояви при рутинни ежедневни дейности, включително спорт, вдигане на предмети и дори кихане.

Поради растящия плод през бременността, расте и матката, а по-големите й размери могат доведат до слабост на мускулите на тазовото дъно, което да провокира инконтиненция.

Жените трябва да се консултират със своя акушер-гинеколог около 6 седмици след раждането, ако са имали проблем с изпускане на урина преди, по време на или след бременността.

Мария ИВАНОВА

 

 

Визитка

Проф. д-р Иван Костов е възпитаник на Медицинския университет в София. Завършва медицина през 1997 г. и специализира акушерство и гинекология в СБАЛАГ "Майчин дом". Има магистратура по здравен мениджмънт от 2005 г.

Има богата следдипломна квалификация по ултразвук в акушерството и гинекологията, колпоскопия, гинекологична ендокринология, оперативна гинекология, детско-юношеска гинекология, лапароскопия в гинекологията, роботизирана хирургия в гинекологията на робот Da Vinci, както и множество други специализации.

От април 2017 г. е изпълнителен директор на СБАЛАГ "Майчин дом" в София.

 

Горещи

Коментирай