Проф. Лъчезар Гроздински, д.м.н.,  е възпитаник на Медицинската академия в София. През 1981 г. успешно защитава дисертацията си по ангиология. До 1989 г. извървява пътя на асистент и старши асистент в сектора по ангиология към Националната кардиологична болница, а от 1990 г. е главен асистент и доцент, първият лекар със специалност “Ангиология”. Завежда Сектора по ангиология в Университетската болница “Св. Екатерина” (сега УМБАЛ “Проф. д-р Александър Чирков”). 

От 2010 до 2012 г. е професор по ангиология и началник на Отделението по ангиология и флебология в “Аджибадем Сити клиник болница “Токуда”. От октомври 2012 г. е началник на Отделението по ангиология и флебология към “Аджибадем Сити клиник “Сърдечно-съдов център” в София.

Докторската му дисертация е на тема: “Ултразвукова диагностика на мултифокална атеросклероза”.

Председател е на Националното дружество по ангиология.

Има специализации, част от които в Англия и САЩ, автор е на над 120 научни публикации в България и чужбина, две монографии, както и на шест романа. Автор е на изобретение.

Разговаряме с проф. Лъчезар Гроздински за диагностиката и съвременното лечение на атеросклерозата.

- Проф. Гроздински, какви са новостите в диагностиката и лечението на атеросклерозата?

- Преди всичко искам да подчертая, че атеросклерозата е глобален човешки проблем - едно от най-сериозните заболявания в медицината. Тя се развива бавно, с години може да не проявява симптоми. Тя е водеща причина за смърт в развитите страни. Причинява запушване на артериите и води до загиване на органа, който се храни от артериите. 

Има три основни форми – сърдечна, със засягане на коронарните артерии, мозъчно-съдова – с поразяване на каротидните артерии - тези, които хранят мозъка, а при третата форма се засягат периферните артерии. Тромбозата на тези артерии причинява инфаркт, инсулт или периферна гангрена. Важно е да се знае, че обикновено атеросклерозата не е изолирана и в една или друга степен засяга всички артерии на тялото. 

Тоест, ако лекуваме например само сърдечната форма на атеросклероза, пациентът може да загине от мозъчна или, ако прилагаме терапия при периферната, пациентът може да почине от инфаркт. Затова е много важна комплексната диагностика на атеросклерозата и пациентът да не се лекува отделно при кардиолог, при ангиолог, или невролог, а да се диагностицира и лекува комплексно.

Това е съвременният подход в лечението на атеросклерозата. В нашата болница имаме клиники по кардиология и ангиология, които работят съвместно. Например водещият едновакуларен специалист - проф. Иво Петров, има специалност и по кардиология, и по ангиология.

Колкото до диагностиката на атеросклерозата, за амбулаторна диагностика на каротидната и периферната атеросклероза най-обективен метод е ехо-доплерът. Той има отлични възможности за установяване на периферна, на мозъчна атеросклероза, както и на артериите на вътрешните органи. Изследването се поема от Касата за здравноосигурени, но за жалост, много се чака и затова мнозина предпочитат да си платят. 

Но с него не може да се сканират коронарните артерии, като  този недостатък може да се компенсира с велоергометрия, както и с използване на контрастен скенер на коронарните артерии, а най-точното изследване е коронарографията. Това са методите на диагностика, които използваме в нашата болница и те са известни в целия свят. Неинвазивната диагностика се извършва с ехо-доплера. Т

ой е подходящ за ранно установяване на атеросклерозата - да се изследват долни и горни крайници, коремните и мозъчните (каротидните) артерии, както и за скрининг на рискови групи каквито са хората над 50 г., тези с артериална хипертония, захарен диабет, повишен холестерол, тютюнопушене, тежък стрес, дислипидемия и други рискови фактори. Удобството му е, че се провежда амбулаторно, краткотрайно изследване е и може да се извършва многократно

. И най-важното е, че при това изследване атеросклерозата може да се хване в съвсем начални стадии, когато има засягане на съдовата стена повече от 1 мм и оформяне на малки плаки. Това позволява и засичане на по-критични стенози, преди да се случи тежко съдово усложнение, т.е. преди развитието на тромбози. А тромбозата вече причинява инфаркт, инсулт или периферна гангрена.

Сред инвазивните методи на диагностика са ангиографията: периферната ангиография, коронарографията, каротидографията. Има и полуинвазивни форми – контрастната СТ ангиография. Магнитният резонанс напоследък започва също да се включва в съдовата диагностика.

Проф. Лъчезар Гроздински

Към ангиографията (контрастното изследване на съдовете) - коронарна, периферна или каротидна, прибягваме, когато има застрашаваща патология. При стесняване на артериалния съд над 70% вече говорим за застрашаваща тромбоза. Предприема се ендоваскуларно лечение - артерията се разширява с балон и се поставя метален стент, който пречи да се развие ново стеснение или запушване.

Ако е установено стеснение например на 50% на сънната артерия, не се предприема стентиране, а само лечение с медикаменти, но ако стане 70%, има риск от инсулт. Ако пораженията са прекалено тежки, с невъзможност да се отворят настъпилите от атеросклерозата съдови тромбози, тогава се пристъпва към операция.

- Какво представлява тя?

- Това е периферна съдова операция със заобикаляне на тромбозата. Или корнарна, сърдечна операция, при която се поставя коронарен байпас.

Това са диагностично-лечебни дейности, които се прилагат както в световната медицина, така и в нашата болница. Те се прилагат, ако медикаментозното лечение не е дало добър резултат или пациентът е в критично състояние. Ако няма възможност за ендоваскуларно лечение, прилага се хирургично.       

Стресът не може да се лекува с хапчета

Ключовият рисков фактор за развитието на атеросклероза е системният стрес. При недостатъчна адаптивност той активизира атеросклерозата.

Стресът не може да се предотврати, но е възможно да се промени начинът на живот, както и реактивността към стресови ситуации, заобикаляне на конфликтните ситуации. Всичко това е въпрос на технология. Но зависи от пациента. Ако той живее по неправилен начин, ако постоянно влиза в стресови и конфликтни ситуации, не знае как да се адаптира към тях, неизбежно това ще се отрази на неговите съдове. 

Това, което в момента се случва в света и у нас - война, енергийна криза, след ковид-криза, правителствена криза, инфлация и пр., всичко това поставя хората в състояние на хроничен стрес и ще създаде здравословни проблеми. Може би не веднага, но след няколко години ще се отрази върху съдовото здраве на хората, ако те не се адаптират.

Д-р Виталий Зафираки: Статините потискат прогресирането на атеросклерозата

- Споменахте рисковите фактори за развитие на атеросклероза, но през последните години много се говори за холестерола. Имах две познати - едната с наднормено тегло, високо кръвно, сърдечно заболяване, но с хорестерол в норма. Другата цял живот е била на диети и лекарства за намаляване на хорестерола, но той винаги е бил висок.

- Това е само един рисков фактор. Всеизвестен факт е, че има пациенти, които развиват атеросклероза, без да имат високи стойности на холестерол и обратно. Несъстоятелна е „теорията“, че като ядем тлъсто месо, артериите ни се запушват. Атеросклерозата е изключително сложно заболяване, с комплексна генеза, с множество рискови фактори, които се преплитат. 

Не бива нещата да се опростяват и да се твърди, че завишеният холестерол задължително води до атеросклероза. Но той е един от известните и сериозни рискови фактори, който задължително трябва да се коригира, особено ако има вече начална атеросклероза.

- Може ли да се говори за наследственост при атеросклерозата?

- Наследственост няма, но има известно предразположение. За развитието на болестта има няколко основни момента. Единият са рисковите фактори, които въздействат токсично на съдовата стена - повишеното количество глюкоза в кръвта при диабет, високото кръвно налягане, както и никотинът, които увреждат съдовата стена, холестеролът, който участва в образуването и отлагането на атеросклеротичните плаки, стресът. Другата страна на медала е съдовата стена и възможностите на организма да се защити от тези рискови фактори. 

При някои хора защитата е по-слаба и те много по-лесно развиват атеросклероза, като тя може да е и много по-тежка. Има и хора, при които защитата на съдовата стена е по-добра и въпреки наличието на рискови фактори тя не се уврежда толкова лесно и не се стига до атеросклеротичен процес.

Третия момент е свързан със съсирването на кръвта. Има хора, които са склонни към образуването на тромбози. Това е тромбофилия - наследствено заболяване, при което кръвта се съсирва много по-лесно и бързо от обичайното.

- Каква е ролята на инфекциозните заболявания? Например ковид, грип и пр.

- Ковид-19 активизира атеросклеротичния процес по 2 линии. От една страна, се повишава склонността на кръвта към тромбози. При ковид се развиват и микросъдови, и макросъдови тромбози. Развиват се тромбози на артерии, както и на вени, които протичат с белодробни емболии.

Другият феномен, който се установи при ковид, е, че се засяга съдовата стена. Тоест, засяга се и съдовата стена, и кръвосъсирването, което създава условия за развитие на микро- и макросъдови тромбози. Ковид е тежък и смъртоносен точно заради тези феномени. Слава Богу, сегашните му форми са сравнително по-леки. 

Грипът сякаш няма такова действие.

- В навечерието на зимата какво трябва да е поведението на хората, при които е установена някаква форма на атеросклероза? Ниските температури оказват ли влияние?

- Атеросклерозата не зависи от времето. Пациентите с рискови фактори, но все още без установена атеросклероза, е добре да си направят ехо-доплер и за 15-20 минути ще им се каже дали има засягане на съдовата стена в организма или не, дали има атеросклероза и в каква фаза е.

Хората, при които е установено заболяването, независимо от температурите навън, трябва да следват стриктно предписаното им лечение и периодично да посещават лекаря си за контролен преглед. Ако стеснението на артерията е 50%, трябва да го следим и при необходимост да го интервенираме, за да не стигне до съдово усложнение.  

Работата с химикали увеличава риска от латерална склероза

Хората, които работят в производството, заваряването и химически заводи, са изложени на опасни химикали и може да са изправени пред по-висок риск от развитие на амиотрофична латерална склероза (ALS). Това установява ново проучване на изследователи от Мичиганския университет.

„Това проучване показва, че определени професионални условия и експозиции увеличават вероятността от развитие на ALS“, казва първият автор на изследването д-р Стивън Гутман. Той е директор на Pranger ALS Clinic и асоцииран директор на ALS Center of Excellence в Мичиганския университет.

Пестициди и канцерогенни съединения са открити в повишени нива в кръвта на пациенти с ALS.

За да проучат дали това има влияние върху развитието на ALS, изследователите анкетирали 381 пациенти с ALS и 272 контролни. Изследователският екип анализирал самоотчетените професионални експозиции от четирите най-нови и най-дълго заемани работни места на участниците.

Проф. д-р Лъчезар Гроздински: Диабетиците развиват атеросклероза 4 пъти по-често

Участниците, които били с ALS, съобщавали за по-висока професионална експозиция на метали, прахови частици, летливи органични съединения и замърсители от горенето, преди да им бъде поставена диагнозата. Тези, чиято работа е била в производството и заваряването, също са имали по-висок риск от ALS.

„От известно време знаем, че някои замърсители могат да увеличат риска от ALS, но идентифицирането къде се случват тези експозиции е важно, тъй като започваме да мислим за стратегии за превенция на ALS и изучаване на популации от хора с висок риск от заболяване“, казва Гутман в университетско съобщение. По думите му експозицията на метали е най-силно свързана с ALS. Това е най-често при излагане на дим от желязо и заваряване.

Гутман е категоричен, че занапред проучванията трябва да бъдат насочени към изследване на тези смеси и произтичащите от тях увреждания на централната нервна система.

„ALS, наричана и болест на Лу Гериг, болест на Шарко или болест на моторните неврони, е прогресивна неизменно фатална болест. Започва с мускулна слабост, неясен говор и затруднено преглъщане. Около 5 до 10 на 100 000 американци имат заболяването според Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC).

Въпреки че Администрацията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) одобри две лекарства за лечение на ALS, както рилузолът, така и едаравонът са минимално ефективни при забавяне на прогресията на заболяването. Пациентите могат също така да получат лечение, което включва маска, носена върху носа, за да се улесни дишането. Но ALS остава заболяване без ефективно лечение“, казва в университетското съобщение старшият автор на изследването д-р Ева Фелдман, директор на ALS Center of Excellence в Мичиган. 

Тя смята, че проучването на екипа, в който участва, е решаващо за идентифициране на модифицируеми болестни фактори и рискови популации, за да се предотврати появата на ALS. Констатациите са публикувани в Interventional Archives of Occupational and Environmental Health.

 Мария ИВАНОВА