Лиана Апостолова е професор по неврология, радиология и генетика в Медицинския факултет на Университета на Индиана в Индианаполис, САЩ.
Нейната научноизследователска дейност е насочена към пациенти с деменция в ранна възраст. Проф. Апостолова отговори на въпросите на български пациенти и на техните близки в уебинар, организиран от Гражданско сдружение “Алцхаймер България“ на 18 октомври 2021 г.
Публикуваме част от уебинара. Топспециалистът споделя как да се грижим за мозъка, за да не стигаме до деменция.
- Проф. Апостолова, може ли да настъпи деменция след преболедуван COVID-19?
- SARS-CoV-2 е много опасен вирус. Виждаме, че COVID-19 може да причини когнитивни нарушения, които са с различна продължителност при отделните хора. Дали причинява обаче деменция, може да говорим едва след като проследим пациентите поне едно или две десетилетия. Що се отнася до ваксините за COVID-19, всичките ми пациенти с деменция са ваксинирани, дори с трета доза. Ваксината не влияе на деменцията – нито я увеличава, нито я намалява.
- Възможна ли е превенция на деменцията чрез промяна в начина на живот?
- Доста научни изследвания доказват позитивния ефект на правилното хранене върху когнитивните функции. Правилно хранене означава да се ядат много зеленчуци, плодове, ядки, бобови продукти и по-малко червени меса. Вместо червени меса се препоръчва пиле и повече риба. Трябва да се използва зехтин вместо слънчогледово олио. Хората с този начин на хранене не натрупват амилоид в мозъка дори на средна възраст. Подчертавам обаче, че превенция се прави в средна възраст – от 30 до 55 години, а не когато вече е настъпила деменцията. Тогава ефектът от здравословното хранене е минимален.
Други превантивни мерки на средна възраст са контролирането на кръвното налягане, холестерола, кръвната захар, въобще овладяването на всички хронични заболявания и поддържането на оптимално тегло. Нужни са също ежедневни занимания със спорт.
При това той не трябва да е натоварващ и интензивен. Не е нужно човек да катери планини и да бяга по маратони. Достатъчно е да ходи повече и само няколко пъти в седмицата да прави кардио тренировка. Кардиото е полезно, защото стимулира мозъка – вероятно чрез увеличеното кръвооросяване, което подобрява връзките между невроните. Доказано е, че всички тези фактори от начина на живот помагат за превенция на деменциите.
- Има ли възможност за отлагане прогресията на болестта на Алцхаймер с ранното й откриване?
- Към съществуващата вторична профилактика може да се отнесе терапията с моноклонални антитела. В момента са в период на изпитване моноклонални антитела при здрави хора, на чийто скенер на глава вече се вижда натрупване на амилоид в мозъка.
Хипоманията – признак на деменция и мозъчни увреждания
Амилоидът започва да се натрупва 20 години преди реално да настъпи деменцията. Така че имаме период от 20 години, през които можем да извършваме интервенции за спиране и отлагане на заболяването. Ако моноклоналните антитела успеят да отстранят амилоида от мозъка в този стадий на непроявена болест на Алцхаймер, вероятно може да се спре прогресията й. Но първите резултати от това проучване ще излязат през 2022 г.
- Какви изследвания трябва да се направят при първите симптоми на деменция – например забравяне на дейности, които трябва да се свършат?
- Това по-скоро е разсеяност, а не е забравяне. Ако човек забрави да направи нещо на момента и няколко часа по-късно се сети, той няма алцхаймер. Ако влезете в някоя от стаите на дома си и се чудите защо сте отишли там, това не е алцхаймер.
Ако забравите името на човек, това не е алцхаймер Ако си забравите списъка с покупките, когато отидете да пазарувате, и успеете да се сетите за 7 от 10 неща в този списък, нямате алцхаймер.
Има болест на Алцхаймер, когато човек започне да забравя по малигнен начин, когато изобщо не може да възстанови забравената информация, когато забравя напълно какво се е случило вчера, какво е ял, с кого се е срещал и т.н., когато повтаря много пъти въпроси от типа „кога ще се видим с еди-кой-си?“, „къде отиваме“, отговаря му се, но след 10 минути той отново задава същия въпрос. Ето такива симптоми биха ме притеснили. Добре е да питате роднините и приятелите си дали те са притеснени за вас. При малигнена промяна на паметта роднините и приятелите първи я забелязват.
Ако има хора с фамилна обремененост от алцхаймер в семейството, не е лошо да се изследват. Трябва да отидат при дементолог и при психолог.
Проф. Апостолова със своя пациентка в САЩ
- Каква е връзката на силния стрес с появата на деменция?
- Връзката е повече с хроничния стрес, а не с еднократния силен стрес. Има данни, че хроничният стрес предизвиква деменция у хора на средна възраст. Това е свързано с хормонални промени, които въздействат на мозъка. Хроничният стрес се отразява зле на съня, а лошият сън увеличава риска за алцхаймер. Съветвам хората със сънна апнея също да се лекуват.
А тези, които са стресирани и депресирани, и не могат да спят нощем, да намерят начини за релаксация, за справяне със стреса. Трябва да знаете, че по време на сън се чисти амилоидът в мозъка. Ако не спите добре, имате повече натрупвания на амилоид. С напредването на възрастта всяко повишено производство на този протеин и липсата на сън водят до деменция.
- Кои фактори влияят на динамиката на дементните заболявания, на тяхното прогресиране или забавяне?
- Колкото по-рано се диагностицира болестта на Алцхаймер, толкова са по-големи шансовете да се забави нейното развитие. Човек с ранен алцхаймер или с леко когнитивно нарушение може да осъзнае какво става с него и да започне да живее по-здравословно. В тази връзка сънят е много важен. А в стадия на алцхаймер има огромно значение.
При ранна диагноза може да се започне терапия, която да забави развитието на болестта. Медикаментите са Донепазил и Мемантин, които в България се продават под други търговски наименования.
Не се предписват съдоразширяващи и невропротективни медикаменти, защото е доказано, че не помагат при болест на Алцхаймер. Съществува едно ново лекарство – моноклоналното антитяло Адюканумаб. Очакваше се, че до този момент то ще бъде предписано на половин милион болни в САЩ. Само че на тази терапия досега са минали само 200 пациента. Просто лекарството е безкрайно скъпо. Предполага се, че цената му ще падне с времето и ще може да го предписваме по-масово.
Силицият във водата предпазва от деменция
Образованието и продължаващото обучение имат огромно значение за отлагане на деменцията. Колкото по-стимулища интелекта е вашата работа, колкото повече изисква да се обучавате непрекъснато и да научавате нови неща, толкова повече развива мозъка ви.
Независимо от възрастта ученето стимулира мозъка и го развива. Моята прабаба умря почти на 100 години без никакви мозъчни нарушения. Но тя говореше седем езика и в последните години от живота си учеше осми език. Това много помага за запазване на интелекта, но и забавя прогресията на деменцията, защото създава силни връзки между мозъчните клетки.
- Как се отразяват на болестта отношенията и общуването с близкото и с по-широкото обкръжение на пациента?
- Участвам в няколко проучвания за отражението на социалните връзки на болния върху заболяването му. Когато са включени в по-широка и разнородна социална мрежа, участниците в проучването нямат никакви паметови нарушения или сигнали за болестта.
С изтъняването на мозъчната кора – този обективен маркер за промени в мозъка, които започват преди човек да има симптоми за болестта на Алцхаймер – социалната мрежа на пациента започва да обеднява. Не е ясно дали липсата на социални връзки или рязкото им стесняване води до изтъняване на мозъчната кора, или изтъняването на мозъчната кора е причина да намалеят социалните контакти.
Въпросът е аналогичен на този кое е първично – кокошката или яйцето? Със сигурност социалната изолация не се отразява добре на мозъка. А пандемията направи с много от нас точно това – стесни социалната ни мрежа до степен на социална изолация. За превенция на деменцията препоръчвам широки социални контакти.
Мара КАЛЧЕВА
