Ракът на простатата е плашеща диагноза за мъжете. Случаите се увеличават в последните години, но смъртността намалява. Причината - ранното установяване на заболяването става възможно все по-често. В Александровска болница от тази година разполагат със съвременна и ултрамодерна апаратура с два съвременни и единствени по рода си в България метода за прецизно диагностициране. По темата разговаряме с проф. д-р Маринчо Георгиев.
Визитка♦ Проф. д-р Маринчо Георгиев, доктор по медицина, завършва МУ-София през 1991 г. Специализира урология във Великобритания - Кеймбридж, Лондон, в Австрия - Залцбург, в САЩ - Станфорд, Корнел, Колумбийски университет, в Университета на Калифорния - Сан Франциско, в Еврейския медицински център - Лонг Айлънд, Ню Йорк, в Института по роботизирана хирургия – Орландо, в Германия - Хайлброн и във Франция - Страсбург. През 2005 г. завършва курс за лапароскопска урология в Германия, а през 2013 г. - и за робот-асистирана урология в Страсбург. Има квалификация по Здравен мениджмънт от УНСС. От 2016 г. е председател на Българското урологично дружество и началник на Клиниката по „Урология“ в УМБАЛ „Александровска“, преподавател е в Катедрата по урология на МУ-София, и завежда направление „Ендокопска урология и екстракорпорална литотрипсия“. От 2018-а е Национален консултант по урология и е част от Борда на Секцията по високи технологии към Европейската асоциация по урология. Автор е над 120 научни публикации в български и чуждестранни издания. На наградите „Лекар на годината“ – 2021 г. получи приз в категорията „Принос за развитие и прилагане на иновативна медицина и уникални техники“.…. |
- Проф. Георгиев, кои от най-често срещаните страхове и опасения на мъжете с карцином на простата решавате с изключително съвременната и ултрамодерна апаратура?
- Действително, от тази година разполагаме не с един, а с два съвременни уникални и единствени по рода си в страната методи. Първият представлява софтуерен продукт, който ни позволява да направим т. нар. фюжън биопсия. Сливаме образите от ядрено магнитния резонанс на простатата с ехографския образ от апарата, с който правим биопсия. И това действа като една навигационна система, както при навигацията на колата - аз задавам точка B, където искам да отида.
По същия начин се получава и с този вид биопсия, когато използваме ядрено магнитния резонанс. И петънцето, пак така на достъпен език да го кажем, съмнителният участък за рак на простатата, можем да го биопсираме, да го уцелим много точно. Новият софтуер ни позволява да направим това сливане на образите, но не с ядрено магнитния резонанс, както е конвенционалното и общоприетото, а вече с по-точното изследване за рак на простатата – PET-скенер.
Попитах компанията, разработила софтуера, колко такива центъра в Европа работят с него. Оказа се, че са само 200, което на практика е нищожна бройка, като се има предвид нивото на урологичната помощ в Европа. Така че наистина в България засега сме единствените, които можем да използваме сливане на образа от PET-скенер с апарата за биопсия и я направим още по-точна
Тази възможност е много полезна в случаите, когато предходната биопсия, направена с ЯМР, е била отрицателна, но например, туморният маркер продължава да расте. До момента бяхме с вързани ръце в такава ситуация, защото трябваше да повтаряме това, което сме правили и преди – отново да направим биопсия, използвайки ЯМР.
Сега вече имаме още една, златна възможност, бих казал, да направим и PET-скенер, за да видим още по-ясно този или и други участъци, които ЯМР е пропуснал. По този начин да постигнем и най-важната ни цел в борбата с рака на простатната жлеза – ранната му диагностика.
Именно тя е тази, която ни позволява да извършим оперативно лечение, което може да доведе до трайно излекуване – наблягам на тази дума „трайно”. Между другото, отварям една скоба, благодарение именно на подобрената диагностика и откриването на все по-ранни случаи през последните години се стигна до това, че чисто статистически ракът на простатата нараства, но в същото време смъртността спада
И, разбира се, ние следваме тази тенденция, вече с доста бързи стъпки, бих казал, именно поради това, че можем да направим наистина тази супер-супер ранна диагностика, когато става дума за фюжън биопсия с PET-скенер. Втората ни придобивка и новост, която също е съвсем отскоро, е един специален вид ехограф, защото, в крайна сметка, биопсиите се извършват под ехографски контрол. Апаратът има изключително голяма разделителна способност, когато става дума за ехография и биопсия на простатната жлеза.
Разделителна способност означава, както е например, при един по-старичък телевизор – образът се виждаше по-мътен и размазан, без много подробности, а цветовете не бяха толкова регулирани. Горе-долу същото е и в случая с ехографа. Честотата, с която този ултразвук вижда простатата и се преобразува в образ, е 25 мгц. Само за сравнение, това е техническа подробност, но цифрата е показателна: 25 мгц срещу 7-10 мгц, т.е. 3-4 пъти по-висока честота, която респективно води до изключително детайлен и точен образ, позволяващ да направим още по-прецизна преценка кое точно място е съмнително, да го биопсираме и отново да повишим прецизността на изследването. А това вече води точно до ранната диагностика, за която се борим.
- Това ли е ултразвуковата система, която използва протокол и за идентифициране на риска за рак на простатата?
- И в двата случая, когато използваме тази система с висока резолюция и предното изследване, за което говорих – фюжън биопсията, получаваме оценка какъв е рискът тези петънца, зоните, които се виждат, да бъдат туморчета. Като софтуерът го оценява дори с цифрички.
Тоест, ако оценката е 3 – рискът е най-нисък, ако е 4 – нараства до към 50%, а при 5 – до 80%. Действително и двата апарата работят с участъци, които са рискови за рак на простатата и дават съответната оценка дали ще попаднат в графата – опасни. От опита, който имаме например за миналата година, при направени около 528 биопсии на простатата, в 80% от случаите тези рискови зони, за които споменах преди малко, са показали, че действително има рак.
Много точно сме успели да докажем това заболяване
В другите 20% от случаи просто то не е било раково. Но ако туморният маркер продължи да се покачва, естествено ще направим втора биопсия, вече с PET-скенера. Или, в резюме, имаме възможност да направим по три начина биопсия. Първият е да слеем образа с ядрено магнитния резонанс, вторият – да слеем образа с PET-скенера и третият – да слеем образа с този високочестотен ултразвук. Тоест, няма нещо по-ново и по-съвременно, което да го има в Европа, а и в света, а ние да го нямаме.
Тези три възможности и комбинациите от тях ни дават възможност да докажем рака на простатата много-много рано в развитието на болестта и респективно, да извършим оперативно лечение, което води буквално до трайно излекуване, без някакви други сериозни последици за пациента.
- Как да се предвиди и предотврати рискът от появата на метастази на карцинома на простатата?
- Единственият начин да се предотврати рискът от метастази е отново ранната диагностика. Ако успеем да диагностицираме тумора в начален стадий, в първите стадии – Т1 и Т2, там разсейки няма. Ако пропуснем тези начални стадии, тогава действително се появяват разсейки и се случва най-неприятното – не можем да извършим радикално лечение и смъртността се увеличава.
Така че, в крайна сметка, крайъгълен камък в борбата с рака на простатата си остава ранната диагностика по всички възможни линии. Първо, изследване на туморен маркер веднъж годишно, защото той е основната ни пътеводна ос, по която се движим – дали да направим магнитен резонанс, PET-скенер или директно биопсия. Второ, този туморен маркер при рискови пациенти, при които например бащата е с рак на простатата, трябва да започне изследване не след 50 години, както обикновено, а от 45-годишна възраст
При повишен туморен маркер, втората стъпка е ядрено магнитен резонанс. При съмнителен участък от ядрено магнитния резонанс правим фюжън биопсия, както вече казах. Ако докажем рак, отиваме към оперативно лечение, водещо до излекуване.
Ако фюжън биопсията не докаже рак обаче, а туморният маркер продължи да се покачва, преминаваме вече към новите методи, с които разполагаме, а именно правим PET-скенер и отново биопсия, само че използвайки като навигационна система PET скенера и включваме при необходимост и новия ехограф, който дава по-добра резолюция. Диагнозата много често не може да се постави отведнъж, но когато имаме възможност да използваме всички методи, стигаме до нея навреме, мога да кажа.
- Какво включва лечението на рака на простатата, ако се открие в ранен стадий?
- Оперативното лечение е златният стандарт. Представлява безкръвна роботизирана операция. Моят екип има най-голям опит в страната – прилагаме го от 2012 г. Вече имаме около 1600-1700 случая. С 5 отворчета в кожата, с големина около 1 см, от пъпа се влиза в тялото – аз наблюдавам като оператор отвън, седейки на една конзола, с която управлявам целия процес при провеждане на операцията.
Наблюдавам вътре в тялото с много голямо увеличение – до 15 пъти на образа, което, на практика, означава, че едва ли не работим под микроскоп – виждаме страхотни детайли. През другите отворчета влизат „ръчичките” на робота – много са малки и държат изключително фини инструменти, които човешката ръка трудно може да използва, защото започва да трепери. И всичко това хирургът управлява отвън. Но вече много добрият образ, детайлен и увеличен, фините движения и инструменти, разбира се, са техническите способи, които помагат на хирурга, и естествено, опитът му, защото той си остава най-важен в крайна сметка.
Все още роботът не работи сам, ние го направляваме или, както казвам и на студенти и специализанти, в крайна сметка, хирургът оперира с главата си – тя е тази, която решава къде и колко да се среже и да се „пипне“. Така че ранните стадии водят до трайно излекуване. Тук говорим за преживяемост от 15 години и нагоре – обикновено пациентите почиват от нещо друго, а не от рак на простатата. А по-възрастните от тях, с много придружаващи заболявания, при които анестезията и хирургичната намеса са рискови, могат да бъдат насочени, да кажем, за лъчелечение. Но на здравите и сравнително млади пациенти трябва да им се даде шанс за трайно излекуване.
- Как изглежда персонализираният подход в лечението на рака на простатата?
- Персонализираният подход е точно това, за което леко загатнах – да се определят рисковите групи. Ракът на простатата, по принцип, има няколко рискови фактора и точно там трябва да се наблегне. Това са, първо, бялата раса, второ – възраст между 60 и 65 г., трето – фамилната обремененост, което, на практика, е изключително важно. Оперирал съм и пациенти на 44-45 години, чиито бащи са били с рак на простатата.
Така че персонализираният подход включва определянето и фокусирането именно върху тези рискови групи. Защото например, ако пациентът е на 80 години, реално погледнато, може да има рак на простатата. И, когато го открием, при него не се очаква да е чак толкова бурно и неблагоприятно развитието му, както е, да кажем, при един млад пациент. Разбира се, всички пациенти трябва да бъдат своевременно диагностицирани, но към прицелните групи, където рискът е най-голям, е нужно да имаме този персонален подход. Ще ви дам пример от практиката. Идва при мен пациент по повод на камък в бъбрека.
Аз обаче, виждам, че е в групата на рисковите пациенти и веднага му задавам въпроса дали си е изследвал скоро туморния маркер. Отговорът обикновено е: не съм, но нека да го изследваме. Тоест, ние наистина много разчитаме на туморния маркер, но да бъде пуснат навреме, спрямо риска и, разбира се, да се проследява поне веднъж годишно.
- Това достатъчно ли е?
- Има случаи, когато туморният маркер е на горна граница, тогава вече можем малко да зачестим проследяването – да не е на 12, а на 6 месеца, назначено и разтълкувано от специалист, защото си има определени тънкости и подробности. Например, туморният маркер зависи от възрастта. Много пациенти сега си самоназначават това изследване, тъй като са чули, че е важно да си следят стойностите. Но ако пациентът ,например, е на 50 години, отива и си пуска туморен маркер, а резултатът от изследването покаже стойност 3,5.
Реално е в нормата, тъй като референтните стойности варират от 2 до 4 като горна граница. Тук наблягам на думата – най-общо, защото значение има възрастта – до 50 г. туморният маркер трябва да е 2,5, до 60 г. – 3,1. Този мъж смята, че туморният му маркер на възраст 50 г. при стойности 3,5 е в норма, но на практика показателят не е добър. Така че, горещо препоръчвам самодиагностиката и самолечението да не се практикуват, защото има тънкости, които могат да бъдат фатални.
Освен спрямо възрастта, стойностите на туморния маркер трябва да се интерпретират задължително и с ехографско изследване на простата. При 5-10% от случаите, което никак не е малко, туморният маркер може да е нормален, но да има белези за рак на простатата.
Именно затова е и сложната апаратура, която постоянно се разработва, провеждат се непрекъснато и множество проучвания в тази насока, които се опитваме да следим изкъсо, за да сме в крак с новостите. И, слава Богу, нещата вървят напред, както казах. Честотата на рака на простата нараства, но смъртността започва да спада именно благодарение на това, че все повече случаи се откриват в по-ранен стадий и могат да бъдат излекувани.
Променя ли се животът на мъжете след оперативната намеса
Две неща са важни след операцията при рак на простатата. Първо, контролът на уринирането. С новите методики, с робота, с тази точност, с която вече се работи и благодарение на натрупания опит, вече е казуистика, както казваме ние, някой пациент да има проблеми с уринирането след операция.
Най-общо казано, значение има възрастта, големината на простатата, стадият на рака и наличието на наднорменото тегло, като рисков фактор за по-бавно възстановяване.
Всички тези незадържания, неконтролирания са временно явления - обикновено от 1 до 3 месеца нещата се нормализират, а при някои пациенти и много по-рано. Отговорно заявявам, че в нашата група пациенти нямаме такъв, който да е останал „мокър” и на памперс.
В зависимост от възрастта на пациента може да има и редки случаи, когато мехурът е пълен и при кихане и кашляне да изтича по една капчица урина. Това е много често срещан проблем и при жените – т.нар. стрес инконтиненция. Съветът към тези пациенти е да изпразват пикочния си мехур по-често, което е полезно и за всички останали.
Милена ВАСИЛЕВА
