Проф. д-р Никола Григоров, д.м.н.: Генетично не сме подготвени по един и същи начин да посрещнем коронавируса

Проф. д-р Никола Григоров, д.м.н., е всепризнат учен и специалист, чиято кариера съдържа всички стъпала в йерархията на медицинската професия. Един от водещите специалисти по вътрешни болести и гастроентерология с дългогодишен опит. Към настоящия момент е ценен консултант на Отделението по гастроентерология и на другите звена в болница “Пирогов”. Член е на борда на директорите на Европейската федерация по ултразвук в медицината и на научния съвет към същата организация, както и на Американския институт по ултразвук в медицината. Специализирал е в Прага, Копенхаген, Токио. 

- Проф. Григоров, в началото моля за вашата позиция, наблюдения, съвети, критики във връзка с пандемията, която към днешна дата буквално ни гази?

- Коронавирусната инфекция е проблем, който има много лица, като на първо място е медицинската част на проблема. Той се изразява в това как да се справи обществото с тази пандемия. Ние, учените, и въобще всички медицински лаборатории в света, са ангажирани да дешифрират този нов тип вирус, за който има много неясноти. Той е свързан и с научния проблем. 

Забележете, никоя друга пандемия, освен в Средновековието, не се е разпространявала толкова бързо. Третият много важен проблем е общественият, защото не трябва в 21-и век да умират толкова хора. Освен това не може с лека ръка да се говори за едно заболяване, от което например в САЩ умира 100-хиляден град, в Европа - 20- хиляден! Вярно, има по-рискови пациенти, но това са вече подвъпроси, основните са обществените, в т.ч. икономическите проблеми. Няма как да не отбележа, че въпросът е и политически и то с различни мнения - едните “за”, другите “против” и т.н.

- А кое най-много ви възмущава като поведение във връзка с всички тези наистина тежки проблеми?

- Най-много ме възмущава фактът, че често се оформят дебати, понякога абсурдни. Имам предвид, че някои хора започват да се упражняват, търсейки аргументи, с които да се докаже, че това заболяване е едва ли не преходно, като всички останали грипчета. А контратезата е: пазете се, ще умираме масово. Нито едното е вярно, нито другото, а в крайна сметка, тези дебати получават и политически привкус. 

Ето, виждате колко лица има една пандемия, защото тя е много сериозна. И по тази причина трябва да дадем думата на специалисти, които познават проблемите, които са виждали заболяването в натура, а не по страниците на едно или друго издание. Затова, бих казал, че много често в обществените медии се вихри същинско словоблудство. Наблюдаваме няколко експерти и още редица медици, близки на журналисти, на водещи, на политици, на богати хора, които говорят неща, нецелесъобразни, най-меко казано. Самите журналисти са объркани от всичко това, те искат да сведат проблема до обществото, но той се манипулира. 

Излиза например един имунолог, който започва да говори противоречиви неща за ваксината, без този човек да е виждал жив болен от коронавирус и разговорът става изключително дразнещ. Или пък математик започва с математически алгоритми да доказва колко ще умрат, колко ще останат и т.н. Трети пък, който се натрапва в обществото, иска да ни кажа: яжте си, пийте си, не се пазете, това ще мине и замине. 

В същото време, когато цял свят е изтръпнал, всички научни институции по света се борят да достигнат до намаляване на заразяването, до прекратяване, до излизане от тази тежка ситуация, един човек размахва ръка, въпреки че едва ли е виждал сериозно болен на определена възраст с коморбидност, т.е., с различни заболявания и т.н. Друг се явява и казва: не умират от ковидвируса, от инфекцията, а от придружаващите болести. Ето това ме възмущава най-много.

- Как да се ориентираме кое е правилното?

- В медицината ясно се казва: когато се поставя диагноза, на първо място се гледа острият процес, на второ място -  хроничните съпътстващи заболявания. И на трето место се поставят придружаващите болести. Запомнете, тези придружаващи и хронични заболявания могат да бъдат активирани, но кой ги активира - острият процес! Е, кой в крайна сметка е причината за лошия или за трудния изход, или за усложняването на заболяването - естествено, острият процес. Това е правило. Затова се възмущавам от хора, които искат да внушават своето незнание и словоблудство. Това хората трябва да го знаят. 

Да речем,  имате диабет, сърдечна недостатъчност, дори раково заболяване. Светът се стреми да превърне и раковата болест в хронична.  Хората живеят с това с години, те са в ремисия и се чувстват добре, социално-значими хора са. И изведнъж, идва тежкият, острият процес и променя абсолютно всичко. Е, кой е виновен, когато на базата на тази коморбидност се появяват дълбоки патологични процеси в микроструктурата на съдовете и на бронхиалното дърво? Естествено, до това ще доведе тази остра инфекция. 

- Как коронавирусът влияе на черния дроб, има ли проучвания в тази посока? 

- Да, светът се занимава с проблемите на черния дроб в условията на този вирус. И ние правим проучвания в „Пирогов“, които скоро ще излязат. Наистина, чернодробните ензими се повишават още преди започване на лечението. Значи не медикаментите променят ензимите, а самият вирус ги променя. Но, за щастие, тези промени не влошават процеса, не влизат в причините за фаталния край и след излекуването, за щастие, този орган напълно възстановява своите функции. 

Но взема участие в целия болестен процес, който обхваща всички органи и системи. Стомашно-чревният тракт е една от първите системи, които се засягат от вируса и там той последно се изолира като се проявява в диспептични оплаквания. Около 10% от хората преминават най-напред през стомашно-чревните оплаквания. 
И днес имах пациентка с температура, разстройство, гадене, повръщане, т.е., симптоми на обикновения ентеровирус. Но след като сме в епидемична обстановка, ние не можем да си затворим очите и да не мислим за онези 10%, при които коронавирусът може да протича със стомашно-чревни прояви.

Вече споменах, че се покачва нивото на ензимите, което не е фатално, но вирусът има отношение към клетките на жлъчната система. Затова при част от пациентите, които най-вероятно у нас не са наблюдавани, може би не са забелязани, болестта протича с леко пожълтяване. В общия план на лечение в такива случаи даваме хепатопротективни лекарства - те помагат на чернодробната и на жлъчната клетка. Общо казано, няма система, която да не е “разнищена” докрай от учените по света. Пък и както неведнъж съм казвал, създателят ни е направил от черния дроб един перфектен орган. Още тогава древните гърци са знаели, че черният дроб е регенеративен орган, който се възстановява бързо. Всичко се пречиства през него, цялата биохимия на организма минава през черния дроб, много функции.

Проф. д-р Никола Григоров

- Какво трябва да е правилното поведение - и на тези, които ни обясняват ситуацията, и на нас самите?

- Смятам, че се насажда страх у хората с това дали и как да се изолираме, от какво да се пазим и прочее. Поначало, човек се страхува за собствения си живот и тогава, когато му внушават за тази неминуема смъртност, която ще дойде, това е много лошо. Започваме да се страхуваме не само от болестта, която може да отнеме живота ни, а и от самия страх. Никой няма право да внушава такъв страх на обществото. Трябва да бъдем мобилизирани, да търсим някакви превенции, да не се страхуваме от болестта, да поддържаме контакти с хора, които обаче, са компетентни, за да можем да живеем в един, макар и променен за известно време свят, но без да излизаме от ежедневния си начин на съществуване. Естествено, ще спазваме мерките, които ни предлага цял свят - това е частична, по-голяма или по-слаба изолация, и предотвратяване на контактите, стагнацията в обществото.

- Проф. Григоров, казвате да не се насажда страх, но толкова ли е трудно да се спазват мерките, има немалко хора, които категорично отказват?

- Не е трудно, но за трети път ще го кажа: това словоблудство кара хората от една страна да казват: мен не ме интересува, аз няма да се разболея никога, нито ще слагам маска, нито ще се изолирам. Не може така. 
Тогава се намесва и държавата, която трябва да има определени правила. Аз имам пациенти от чужбина, последният беше от Страсбург, Франция. Ами, такава стагнация и изолация през най-значимите за болестта месеци ние го нямахме тук в България.

Затова казвам, че не бива да се говори безотговорно за един проблем, който не познаваш, но искаш да се изправиш да го коментираш по медиите, да показваш своето незнание или нещо, което случайно си прочел в световната информация. Не трябва да се плаши обществото, а да се информира, че това нещо съществува. Ние живеем един по-различен живот, това ще мине, но сега е така и колкото по-малко жертви даде светът, толкова по-добре. Та ние сме в 21-и век, не можем да жертваме хора, за да се “изчистим”. Това е от времето на Пастьор. И аз бих препоръчал на всички тези познавачи или продавачи на проблеми да прочетат Пастьор, който преди около близо 2 века е казал как е създал той модела на груповия имунитет. 

- Много спорове се разгоряха за т.нар. стаден имунитет...

- Имунитетът е сложна материя, има цяла група гени в нашия геном, които го контролират. Напоследък излезе разработка на австралийци, които дешифрираха гена, който контролира производството и действието на цитокините, включително на тази прословута цитокинова буря. Ние не познаваме нивото на нашия имунитет, всичко е спекулация - с хапчета, с действия, с нагласи и т.н., че уж контролираме имунитета си. Генетично не сме подготвени по един и същи начин да посрещнем този вирус. В една критична обстановка на зараза от двама души единият се разболява, другият - не.

В един апартамент единият се разболява, другият - не. Разбирате ли? Не знаем тази група от свързващи гени на какво ниво са - някой от тях има ли мутации, има ли проблеми в своята здравина и виталност. И ето че едни хора са по-възприемчиви от други. От друга страна, самата инфекция е дозазависима, т.е., колкото по-наситена с вируси е определена среда, толкова е по-контагиозна. Трябва да се знае също, че колкото повече време минава при една пандемия, толкова повече вирусът се изтощава, защото се среща с имунните защити. Ето това е биологията на този вирус, който все пак ние продължаваме да дешифрираме. А изявленията, както вече казах няколко пъти, да почиват на научна основа, а не стремеж за популярност.

Яна БОЯДЖИЕВА