Проф. д-р Никола Григоров, д.м.н., е един от водещите специалисти по вътрешни болести и гастроентерология с дългогодишен опит.
Председател е на Българската асоциация по ултразвук в медицината, член на ръководството на Дружеството по гастроентерология, член на борда на директорите на Европейската федерация по ултразвук в медицината и на научния съвет към същата организация, както и на американския институт по ултразвук в медицината. Специализирал е в Прага, Копенхаген, Токио.
Консултант и експерт по гастроентерология и абдоминална ехография. Утвърждава абдоминалната ехография в България като рутинен метод чрез обучение на лекари от цялата страна. Въвежда всички направления в абдоминалната ехография, провежда пунционната цитологична и хистологична диагнастика под ултразвуков контрол.
Извършва интервенционални процедури под ехографски контрол като алтернатива на хирургията: неоперативно лечение на паразитарни и непаразитарни кисти на черния дроб, кисти на панкреаса, бъбреците, на коремната кухина, абсцеси на черния дроб чрез катетерно лечение, аблации (унищожаване) на чернодробни тумори - първични и метастатични.
В интервюто, което ви предлагаме, акцентираме на две теми: връзката алкохол-черен дроб и лечението и прогнозата при хепатит В и хепатит С.
- Проф. Григоров, наскоро издадохте книга - какво целите да кажете и покажете с включените в нея 12 разказа?
- Тези 12 разказа са посветени на моите срещи с алкохола, най-образно казано. Хронологично представени от първия ден на кариерата ми, та до последните години. Искам веднага да кажа, че това не са черни разкази, защото в тях става въпрос не само за неприятни случки. Има и весели, има и закачливи, има и с известен край, има и поучителни разкази.
Идеята за тях се зароди, защото предизвикваха голям интерес, когато съм ги разказвал на студентите ми, на колегите. В началото на книгата на няколко страници е представена историята на алкохола, написана от мой приятел.
Така хората ще посрещнат четивото със знанието, че умишленото производство и придобиване на алкохол от човека започва преди 10 хиляди години, още от първобитните хора. Което означава, че генното развитие и експресия във връзка с приемането на алкохол датира много отдавна, то е залегнало в генома на човека.
Напомням, че прекомерното пиене на алкохол инвалидизира хората, тъй като той е тотална отрова за всички клетки в организма. Вижте, алкохолната болест е болест на мозъка, затова ми се иска да подчертая, че само 15% от алкохолиците умират в крайна сметка от чернодробна цироза.
Проф. д-р Никола Григоров
- Може би затова казвате, че не сте привърженик на пълното въздържание?
- Естествено, че не съм привърженик на пълното въздържание. Защото всички клинични проучвания, направени от сериозни институции предимно в САЩ, показват, че хората, които приемат умерено количество алкохол, живеят по-дълго не само от алкохолиците, но и от пълните въздържатели. Разбира се, има и такива, които не приемат тази теза, има хора, които й опонират. Но тя е доказана научно.
- Проф. Григоров, вие посочихте, че не е голям процентът на алкохолиците, които умират от цироза и все пак: кога алкохолът уврежда сериозно черния дроб?
- Естествено, че злоупотребата с алкохол уврежда черния дроб, разбира се, има индивидуален елемент. Ако говорим само за чернодробно увреждане, то върви и се развива доста продължително време. Най-напред възниква мастната дистрофия, мастното увреждане на черния дроб, т.нар. стеатоза на черния дроб. Много хора страдат от такова състояние по ред причини, включително и при нарушена обмяна на мастите.
След това се развива алкохолният стеатозен хепатит. До тук хора, които употребяват прекомерни количества алкохол, все още нямат оплаквания. Те са адаптирани напълно, продължават да си пият спокойно в компания, докато впоследствие вече възникват началните форми на цирозиране.
И тогава до известна степен се пречупва клиничната картина и се появява симптоматика. Такива хора обаче са увлечени от алкохола, затова защото той ги кара да се чувстват по-освободени, на тях им е по-весело, те са по-контакти в общуването, в обществото.
Всъщност, това са добрите качества на алкохола, ако мога така да кажа. И затова те продължават да пият, докато в един момент се докарват до чернодробната цироза в нейните три стадия.
Накрая, когато вече оплакванията станат много тежки, се появяват и оточните синдроми, възниква и т.нар. енцефалопатия. В такова състояние те се чувстват неадекватни в ежедневието, не могат да си вършат обичайните ангажименти. Тогава вече може да се каже, че е станало много късно.
- Защо е толкова труден отказът от алкохола?
- Отказът от алкохола е много труден заради т.нар. абстиненция от него. Организмът свиква с алкохола, тъй като чрез него той получава лесна енергия и човекът не се храни. А щом не се храни, всичките нутриенти, които трябва да постъпят в организма, ги няма.
И започва чернодробното увреждане. Мога и образно да го обясня, както съм го казал в книгата: както хуните нападат Западна Европа и помитат всичко след себе си, така също и алкохолът не прощава на абсолютно никой орган
И трябва да знаете, че много често пациентите не умират от чернодробна цироза, а умират например от кардиомиопатия. Това е сърдечно заболяване. Или пък от белодробни, от бъбречни, от мозъчни заболявания. Така че, както вече споменах, пътят за чернодробното увреждане е доста дълъг, което означава, че има достатъчно време да се спре консумацията на алкохол, за да може колкото е възможно в по-голяма степен да се възвърне нормалният процес на функциониране на този орган.
- Разбирам, а успяват ли някои от вашите пациенти наистина да спрат в подходящия момент и да се възвърне нормалното функциониране на черния дроб?
- Да, много пациенти успяват. Защото чернодробното цирозиране, или казано в по-общ план - чернодробното увреждане, за разлика от всички други увреждания на черния дроб, дава известен шанс за връщане на процеса към нормализиране на чернодробните функции. До известна степен, разбира се.
Господ ни е създал един добър, издръжлив орган. И това като метафора са го знаели още древните гърци. Вероятно знаете как в гръцката митология Прометей, който дава огъня на човека, е наказан да умре на скалата. Но орелът е кълвял не мозък, не сърце, не бъбреци.
Той е кълвял черния му дроб, който на сутринта се е възстановявал. Вижте, това е важно да се запомни: ако при наличие на чернодробна болест човек откаже алкохола, та дори и непълен отказ, а поне да не злоупотребява с големи количества, тогава, заедно с медикаментозното лечение, до голяма част се възстановява функцията на органа.
И такива хора живеят. Ето това е стимулът на всеки, който има алкохолна цироза, да престане да приема алкохол. Защото наистина не е лесно, изключително трудно е да се откаже.
Абстиненцията, привикването към алкохола, се провокира както отвън, така и отвътре. Т.е., както от компанията, от която човекът трябва да се лиши и от удоволствието да вкусва алкохол, така и отвътре - в организма се отделят биологични феномени, които го карат да приема алкохол.
Това е мозъчно въздействие, включва се хипоталамусът - една много важна част за живот на всеки човек. Свикнал ли е с алкохола, той си го иска отвътре. Освен това близките на алкохолика не трябва да го заклеймяват и притискат, а да са много внимателни към него. Както и обществото, разбира се.
Яна Бояджиева
