Проф. д-р Никола Владов, д.м.н.: Няма донори – от началото на годината не сме направили нито една чернодробна трансплантация

Специалистите от Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология във ВМА-София вече разполагат с апаратура от най-висок клас, осигуряваща прецизен контрол на работа, по-ефективни и щадящи манипулации върху черния дроб.

Апаратурата от най-висок клас е първата ултразвукова хирургична аспирационна система, показана за чернодробни операции CUSA. Каква е функцията на аспирационната система, каква е ползата за пациентите от нея и какво е бъдещето на съвременната хирургия, на тези въпроси отговаря проф. Никола Владов, ръководител на Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология във ВМА. 

Проф. д-р Никола Владов, д.м.н., е началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология във ВМА-София от нейното основаване през 2003 г. Притежава многобройни специализации по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия и сертификат за извършване на чернодробна трансплантация, магистър е по “Обществено здраве и здравен мениджмънт”.

- Проф. Владов, бихте ли обяснили малко по-подробно какво представлява ултразвуковата хирургична аспирационна система CUSA и при какви операции се използва тя?

- Това е ултразвукова аспирационна система от най-висок клас, която има способността да селектира тъканите, да аспирира чернодробната тъкан и да остават само съдовете. Това дава възможност първо, за по-малко кървене и второ, кръвоносните съдове, които са опасни за кървене по време на операцията, да се легират, т.е. гипсират, което много улеснява работата на хирурзите.

Другото, което е важно, тази апаратура има специална функция, когато селектира тъканите, особено при чернодробната цироза - и всъщност това е една от най-ценните й възможности, да предпазва от голямо кървене. По време на операция при цироза има много голямо кървене, защото това са пациенти с нарушена хемостаза, паренхимът им е малко и трябва много щадящо да се работи.

Всъщност, тази апаратура селектира много прецизно всички съдове - артериални, венозни, жлъчни, тя дава възможност те да се легират и по този начин се предпазва пациентът от голяма кръвозагуба, което е нещо много сериозно. 

Освен това с тази апаратура е възможно да се работи и лапароскопски. Т.е. чернодробните резекции да се извършват, без капка кръв в оперативното поле, което е голям успех. Както знаете, ние сме център за чернодробна лапароскопска хирургия за Източна Европа - тук идват да се обучават специалисти от Хърватска, от Босна и Херцеговина, от Сърбия и те имат възможност да ни гледат колко прецизно се работи с тази система. Това е голямото предимство.

Системата има възможността да селектира жлъчните съдове по време на операции при тумори на големия жлъчен канал, което ни разширява възможностите за операции при тези болни. Защото това са едни много специфични и трудни операции, които не се правят навсякъде. А ние като център, разполагайки с тази апаратура, имаме още по-голяма възможност да лекуваме тези болни и да им даваме шанс да живеят. 

- Вие сте сред пионерите по чернодробна трансплантация, която само допреди 20 години в България беше в полето на научната фантастика. Какво е бъдещето на хирургията? 

- Бъдещето е в лапароскопската и роботизираната хирургия. Това че ние доста напреднахме в тази хирургия, ни дава основание да си мислим и да сме убедени, че оттук-нататък хирургията вече преминава в по-нов етап от развитието си - на минимално инвазивната, на по-малката агресия. Това е процес, който продължава повече от 20 години.

Първата лапароскопска операция в България е извършена през 1991 г. Оттогава този вид хирургия бавно навлиза в нашата страна. Вече има все повече и повече центрове, където се работи лапароскопска хирургия, не се ограничава само до операции на жлъчка, а и до операции на дебелото черво, на хиатални хернии.

Вече тук във ВМА, като център по такава хирургия, сме много напред в развитието си и затова са ни предпочели от големите фирми като “Джонсън & Джонсън“ за такава лапароскопска чернодробна хирургия. Впрочем не са много центровете в Европа, които правят такава хирургия, а ние сме единствени в Източна Европа. Това предизвиква доста голям интерес в нашите съседи.

- Споменахте, че бъдещето е в роботизираната хирургия. Ще дойде ли времето, когато роботът ще замени живия хирург?

- Философията на роботизираната хирургия е друга. Никой не може да замени живия човек, който изпълнява тези процедури - дали с робот или със собствените си ръце. 

Проф. д-р Никола Владов

- Колко години опит ви трябваха от първата операция на апандисит до първата чернодробна трансплантация?

- Много. Вижте, това е сложен процес, защото ние, страните от Източна Европа, се развиваме малко по-бавно по отношение на хирургичната техника и на възможностите, които има за работа в Западна Европа например. Един млад хирург, поставен при условията за работа във Франция в началото на 90-те години на ХХ век, можеше да направи чернодробна трансплантация и на 35 години. Но това е много индивидуално. На мен ми коства дълго време, защото така бяха поставени нещата и по този начин се развиваха. 

Аз на 35 години участвах като асистент за първи път в трансплантация във Франция. Това е било по времето, когато бях на специализация там. Така че колко коства? На тях им коства някъде около 10 години обучение. Но имайте предвид, че младите лекари по чернодробна и панкреатична хирургия във ВМА в днешно време работят по абсолютно западен модел, те се развиват много по-бързо от своите връстници в другите клиники. И мога де се похваля, че вече имам зад гърба си изграден екип от млади лекари по на 35-40 години, които могат и правят такава хирургия.

- И като се изградят като специалисти напускат страната...

- Не, напротив. Един от тях беше на специализация в Англия и се върна. Вижте, през тази клиника са минали много хора. Да, една част от тях заминаха за чужбина и там по някакъв начин се реализираха, но тези, които останаха тук, всичките са хабилитирани лица, началници на клиники и с високи постове в хирургичната йерархия. Така че не бих казал, че болшинството имат някакви амбиции да ходят в чужбина.

Напротив, остават си тук, в България и се развиват. И това е хубавото, че тук, което виждат и го научават, те го предават и на други хора. 

- Принудителната карантина заради COVID-19 създаде много неудобства на здравната система. Има ли в момента наплив на пациенти за лечение?

- Тази карантина наистина създаде много неудобства. Бяха спрени плановите операции. Въпреки че какво значи да бъдат спрени планови операции при един онкологично болен? Няма такова спиране. Ние тук не сме спирали да работим и да оперираме онкологично болни, и то големи и тежки операции. Но за жалост, през последните две седмици се появиха пациенти, които са забавени във времето и при които процесът на заболяване е доста напреднал. 

Сега дали това е причината или не - не знам, но е факт, че в последните две седмици имаме доста пациенти, които са с напреднало развитие на онкологично заболяване. И предполагам, че ще има бум на пациенти с онкологични заболявания, които са в напреднал стадий. Но това не е само в България, а навсякъде.

- Клиниката ви е център за чернодробни трансплантации, колко души чакат за нов черен дроб?

- Не мога да кажа точно колко души чакат за чернодробна трансплантация, защото листата е много динамична, но са някъде около 20 човека в нашия списък. 

- И всички чакат подходящ донор?

- Проблемът с донорите е голям. До момента за тази година не сме направили нито една трансплантация. Последният, който трансплантирахме, беше на 30 декември миналата година и оттогава не сме имали донор, който да е подходящ за нашите пациенти. Чакаме. Слава Богу, че листата е стабилна, не се е увеличила много с пациенти, не е и намаляла.

- А вариантът жив донор?

- Вариантът жив донор го обсъждаме. В момента има една пациентка, която я обработваме за жив донор. Но в България семействата са малки, а за да станеш жив донор на свой роднина, можеш да бъдеш до четвърто коляно по съребрена линия - това значи до ниво първи братовчед. И по тази причина нямаме много хора за изследване. 

Докато в другите страни, особено в източните държави, фамилиите са големи и там има доста по-голям избор. Ето сега, подготвяме едно момиче на 30 и няколко години, което ще стане донор на майка си. Но това е дълъг процес, който изисква много да се изпипат нещата. 

- Казвате, че трябва да се изпипат нещата. Какви са рисковете за живия донор?

- Рисковете са като след една голяма сериозна оперативна интервенция. Но всичко е сведено до минимум, всичко е прецизирано до последния детайл, така че да се избегнат всякакви възможни усложнения.

При трансплантацията от жив донор най-важното нещо е той да излезе жив от болницата и без усложнения. Това е много високохуманен акт, донорът спасява човешки живот, като дарява част от черния си дроб, а това има своите рискове. Затова, както казах, най-важно е донорът да излезе от болницата жив и здрав, за да има смисъл всичко това, което е направил.

- Възможността на черния дроб да регенерира го прави благодатен за трансплантация, но за колко време се възстановява донорът?

- За три седмици. Разбира се, след трансплантацията е редно да бъде наблюдаван от хората, които са го оперирали. Как се развива и т.н. Но след това вече няма някакви ограничителни моменти за него. Той е абсолютно пълноценен човек и живее нормален живот.

- Какви са критериите за успешна трансплантация, проф. Владов?

- Трансплантацията е успешна, когато пациентът излезе от болницата и когато го поеме животът като пълноценен гражданин на държавата - работа, семейство... Успешна е трансплантацията и когато след 10 години се срещнеш с този човек на улицата и си кажете: “Добър ден”. Защото нашите първи трансплантирани болни са живи и здрави. 

Не казвам, че не сме губили болни. Губили сме, разбира се, и то драматично. Но голяма част са живи, животът ги е поел. Първият трансплантиран е един подофицер от поделението в Граф Игнатиево, вторият трансплантиран е известният вратар Джони Велинов, третият трансплантиран Петър, за жалост, почина от инфаркт, и то на осмата или деветата година след трансплантацията. Така че, това е операция, която връща хората в живота. Има млади мъже, които сме трансплантирали, и са абсолютно пълноценни - създават семейства, имат деца.

- И като финал не мога да не ви попитам, според вас преминала ли е опасността от нов взрив на COVID-19?

- Не съм специалист по инфекциозни болести, но смятам, че ако имаме едно на ум и спазваме някакви правила, ще избегнем такъв втори взрив. Не става дума да бъдем някакви абсолютни фанатици, но трябва да спазваме основните неща - да има някаква дистанция, да се мият ръцете, когато прецениш, да си сложиш маска. Но времето ще покаже как ще се развие болестта. На този етап очевидно е, че затихва.

Румяна СТЕФАНОВА