ВизиткаПроф. д-р Румен Бенчев е една от емблемите на отоларингологията у нас. Неговата биография е впечатляваща. Тя включва организиране на първия в отоларингологията международен курс по риносептопластика. Лекарят има стотици научни публикации в наши и в чужди медицински издания, председателство на Българското национално сдружение по отоларингология и хирургия на глава и шия и председателство на Софийското сдружение по отоларингология. |
- Професор Бенчев, какви са най-честите причини за затрудненото дишане?
- Най-честите причини за затрудненото дишане могат да се класифицират като възпалителни и такива, които се дължат на промяна на съотношенията вътре в носа. Най-чести, разбира се, са възпалителните. Те могат да бъдат от страна на носната лигавица - алергия или хронична хрема. Също така могат да бъдат от страна както на носната, така и на синусната лигавица, хронични риносинуити с различен произход и от различен тип.
Всички тези възпалителни промени могат да доведат до следните клинични изяви - почти постоянно запушване на носа, по-силно изразено вечерно време, в легнало положение, изтичане на секрет от носа с различен характер.
Тогава, когато имаме алергична хрема, обикновенно секретът е бистър обилен особено в случаите, когато става дума за сезонната алергична хрема.
В тези случаи имаме изтичане на бистър секрет от носа, придружен с кихане и сърбежи в носа и в очите. Тогава, когато става дума за хронична хрема, в крайна сметка се получава така, че лигавицата постепенно се разраства, в резултат на този непрекъснат възпалителен процес. Когато имаме набъбнала лигавица, и то постоянно, много от пациентите започват да използват капки за нос, които свиват носната лигавица и често това се превръща в тяхен навик. Многократно през деня, непрекъснато използване на подобни капки. Тук бих искал да кажа, че този тип използване на капки за свиване на носната лигавица води до пристрастяване и в много от случаите се изисква силна воля, за да може после да се спрат тези капки. И, естествено, това става с помощта на лекар.
- Капките ли съдържат някакъв елемент, който пристрастява или самото действие, защото носът се опушва?
-И двете. Това, което мога да разясня е следното. Когато човек слага капки в носа, те действат върху мускулатурата на кръвоносните съдове и се получава свиване на кръвоносния съд. Мускулът се свива, свива се кръвоносният съд, оттам лигавицата се свива, дишането става чудесно.
Проблемът обаче е, че колкото по-често се използват капките, те действат върху тази мускулатура и тя, когато е непрекъснато под въздействието на капките, отслабва. В момента, в който тя отслабва, се налага да се прилагат повече капки. Тя се свива още, докато в един определен момент вече започва да не се свива и се получава едно трайно раздуване на лигавицата на носа. Тогава трябва да се стигне и до оперативно лечение на тези проблеми. Другото, което е наистина много важно, е, че имаме различни видове синузити.При един от синузитите, който засяга около 20% от хората с хроничен синузит, могат да се образуват и полипи в носа.
Тези полипи наистина водят до много, много тежко запушване на носа Те са израз именно на този хроничен синузит и в този случай тяхното лечение е доста трудно. Оперативното лечение е това, което може да доведе обратно до възстановяване на дишането през носа. Но само то не е достатъчно, тъй като в този случай имаме възпаление на лигавицата. Освен оперативното, трябва да се провежда и противовъзпалително лечение, най-често чрез спрейове с кортикостероиди, едва ли не за цял живот. Това също е един много, много сериозен проблем, който мога да набележа като причина за затруднено носно дишане. Но предполагам, че за лечението ще се спрем по-късно.
Проф. Д-р Румен Бенчев
- Да обсъдим причините сега.
- Добре. Следващата причина може да бъде изкривяване на носната преграда, до деформация на носа. Това изкривяване на носната преграда може да се получи от няколко причини. Най-честата е травматична. Една травма в детството, за която пациентът дори не си спомня, може да доведе до изкривяване на носната преграда при нарастването на носа. Но може да имаме и без травма изкривяване на носната преграда. Самата преграда се състои от костна и хрущялна част. В редица случаи или костта нараства малко по-бързо, или хрущялът малко по-бързо
И тогава, понеже те са допрени едно до друго, независимо кое расте по-бързо, в резултат на това се получава изкривяване на хрущялната част. Това, разбира се, води до запушване на носа, затруднение на дишането през носа и в крайна сметка, когато имаме изкривена носна преграда, единственото лечение е операция. Тогава, когато имаме деформация и на външния нос, към операцията на носната преграда се прибавя и операция на външния нос или ринопластика.
- Виждала съм дами след ринопластика, които изглеждат така, сякаш трябва да подадат сигнал в полицията срещу мъжете си...
- При ринопластиката си има период на възстановяване, който е свързан със синини под очите и подуване в областта на носа. Това си е нещо, което е нормално и което е обичайно, защото, когато се чупят носните кости (а при ринопластиката това се прави, макар и с операция), тогава се получават тези проблеми и подуване и отоци в областта на носа и под очите. Разбира се, всичко зависи от оперативната техника. Ако е по-грубо вмешателството, са много по-големи тези вторични подувания и синини под очите.
Напоследък има ринопластика, която се извършва с ултразвук и рязането на коста става наистина много по-елегантно и с по-малко такива подувания, с по-малко кръвоизливи. Но в крайна сметка този, който е решил да си прави ринопластика, предполагам, че няма да се спре от тези проблеми, които водят до известна промяна в първия момент. Понеже говорим за ринопластика, бих искал да ви кажа, че ринопластиката сама по себе се също би могла да предизвика затруднено носно дишане
Когато се направи ринопластика, при която пациентът иска прекалено голямо стесняване на носа, резултатите са лоши. Просто искам да ви покажа един лек експеримент, който всеки един от вашите читатели може сам да се направи - стеснете съвсем лекичко носа си над ноздрата и вижте какво ви е дишането. Усещате ли голямата промяна? Уж натиснахте съвсем леко, а виждате каква голяма промяна в дишането се получава.
Ако при ринопластика не се отчитат тези фактори, може да последва много тежка промяна в дишането и затруднено носно дишане. Имам пациенти, които идват след ринопластика и се чудим какво да правим. Естествено това, което се прави в тези случаи, е обратно на онова, което вече е сторено. Стеснението трябва да се разшири, за да можем да имаме пак известна функционалност. В тази насока мога да кажа, че стремежът в нашата професия е да използваме минимално инвазивни техники с по-малко травма, така че да нямаме тежки следоперативни промени.
- А когато човек няма никакви забележки към носа си, но преградата му вътре е изкривена, има ли възможност с по-малко оперативна намеса да се оправят нещата?
- Операцията, която се прави в тези случаи е септопластика. Септопластиката беше една доста по-груба операция в миналото, която налагаше след операцията да се поставят едни тампони за 3-5 дни вътре в носа, за да може да се придържа носната лигавица, залепена за носната преграда, а носната преграда да се придържа в положението, в което тя е поставена. На съвременния етап, понеже се изучиха много внимателно всички причини за изкривената носна преграда, нашите усилия са насочени точно към конкретните изкривявания на носа, на носната преграда, с минимално инвазивни операции, с шевове след оперативния период върху носната преграда, така че да не се налага продължително използване на тампони. И поне в моята практика, аз вече отдавна не прилагам тампонада на носа.
Използвам шини, които са фабрични медицински изделия силиконови, които се поставят в носа за период от една седмица, след което се премахват и дишането рязко се подобрява.
Но в следоперативния период нямаме тампонада, която плаши страшно много пациентите, тъй като тя наистина е неприятна. Това е свързано с пълно запушване на носа. Дишането през устата поначало не е приятно, но в тези случаи то се засилва. И самото махане на тампоните също не е особено приятно. Разбира се, при пациенти с неконтролирана хипертония, с повишено кървене по време на операцията, може да се наложи тампонада, но това е изключително рядко.
Магдалена ГИГОВА
