Проф. д-р Васил Каракостов: Вертебропластиката връща здравината на прешлените за 7 минути

Монографията “Остеопоротични и патологични вертебрални фрактури. Перкутанни техники за аугментация” излезе от печат. Тя представя най-голямата собствена серия от последователни пациенти с остеопоротични и патологични фрактури на гръбначния стълб, а неин автор е началникът на Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ “Св. Иван Рилски”, проф. Васил Каракостов.

Като водещ национален експерт в областта на спиналната неврохирургия, проф. Каракостов описва в книга си собствени алгоритми на поведение и препоръки за вземане на решение по отношение на диагностиката и лечението на пациенти с остеопоротични и патологични фрактури на прешлените. Проучването обхваща 994 случая (319 мъже и 675 жени), които са лекувани от проф. Каракостов и неговия екип в Университетската клиника към МУ-София в периода 2007-2018 година.

Средната възраст на пациентите е 73,4 години. Най-възрастният от тях е на 94 години, а най-младият - само на 20. Става въпрос за две иновативни, минимално-инвазивни оперативни техники за лечение на болката и подсилване на здравината на прешлените при пациенти с фрактури на гръбначния стълб вследствие на остеопороза, травми или при метастази от злокачествени заболявания.

Остеопоротичните фрактури се срещат при 30 до 50% от хората над 50-годишна възраст. Според проучване около 820 000 българки са с повишен риск от осеопоротични прешленни фрактури.

- Какво се разбира под остеопоратични фрактури, проф. Каракостов?

- Остеопорозата е системно заболяване, което обхваща предимно възрастта след 50 години, и то в по-голяма степен засяга жените. Т. е. те страдат много по-често от остеопороза, а мъжете по-малко. Това е поради хормоналните особености, които настъпват в женския организъм след менопаузата и те са свързани с липсата на един от характерните хормони за жената -естроген, който има отношение към това да се “каптират” натрупванията на калций в костите и по-специално, това което нас ни касае,  в прешлените. 

Прешлените са пореста структура, която е изградена от белтъчни гредички, около която се натрупват калциеви колонки, подобно на сталактитите и сталакмитите. Тази пореста структура осигурява не само  здравината на прешлените, но е и място, където са ситуирани клетките на костния мозък, които произвеждат кръвта. Когато костните гредички изтънеят и станат по-малко, това води до намаляване цялостната здравина на прешлените. Тогава цялото натоварване, което гръбначният стълб носи -а то основно е върху прешлените, води до тяхното смачкване.

Прешлените придобиват форма на клин или на вафла, която е смачкана от натиск. Това именно са остеопоротичните фрактури. Те настъпват при минимални физически натоварвания най-често в битови условия - по-рязко сядане, навеждане, при вдигането дори и на тенджера, а през зимата подхлъзване и падане води до фрактура. Прешленните фрактури са болезнени и инвалидизиращи, защото всяко движение на пациента е придружено от остра болка.  Обикновено в легнало положение и покой, оплакванията намаляват, но при всяко ставане тези болки се възобновяват и това прави пациентите по-адинамични, а в тази възраст това не е добре. 

- Кои области на гръбначния стълб са най-деликатни, ако може така да се каже и могат да се появят тези фрактури?

- Най-често това са най-натоварените зони -лумбалният и гръдният отдел. Затова и при пациентите, особено при жените, когато остеопорозата е нелекувана и дълго време те нямат оплаквания (остеопорозата се нарича “тихият убиец”), прешлените лека-полека се снижават, придобиват една клиновидна форма и като че ли жените стават по-нисички. 

Те се прегърбват - получава се т. нар. вдовишка гърбица. Много характерно е, че остеопорозата засяга предимно по-слабите дами. 

- Статистиката сочи, че само 1/3 от хората с вертебрални фрактури попадат в лечебните заведения. Каква е причината за това?

- По голяма част от тези вертебрални фрактури не са толкова болезнени, и пациентите неглижират минималните болкови оплаквания, не им се обръща особено внимание и поради това не са клинично диагностицируеми. Те не са повод пациентът да бъде изследван, защото усещанията при някои от тях не са толкова ясни -няма много силна болка конкретно в дадена област, а обща болезненост в гръбнака. Повечето от лекарите, при които попадат тези пациенти, казват: “Това са възрастови изменения”, и предписват физиотерапия, балнеолечение, лекарства и т. н. В един момент болката става част от ежедневието на пациента и той я приема като възрастова даденост. Затова и тези пациенти не попадат в лечебни заведения. 

Проф. д-р Васил Каракостов

- А как се поставя диагнозата?

- Диагнозата се поставя с рентгенова снимка, а най-добре със скенер или магнитен резонанс. Рентгеновите снимки не дават детайлите, които при пациентите са от голямо значение -назъбеност на краищата на прешлените, наличие на хоризонтални цепки в техните тела наподобяващи отлепване, както и различни пукнатини. Това на рентген не може да се види. На рентген се виждат вече по-напреднали и груби изменения, когато тялото на прешлена е променено до степен, че то се различава по форма и големина от съседните прешлени. 

- Какво се случва обаче, ако не се лекува това изменение?

- При една част от пациентите тези фрактури, тези сплесквания, стигат до крайност, пълно сриване в структурата на прешлена. Прешлените се деформират почти като пластики, които намаляват пространството, през което излизат нервите отстрани и това води вече до изострена болка, която може да опасва като с обръч зоната, в която е фрактурата. В тази фаза вече тези минимално-инвазивни техники, които се използват в началния етап за поддържане на височината на прешлена и неговото заздравяване, не могат да бъдат приложени. Тогава се извършват открити оперативни интервенции. 

- В монографията си описвате две иновативни, минимално-инвазивни оперативни техники за лечение на болката и подсилване на здравината на прешлените при пациенти с фрактури на гръбначния стълб. Какви са те?

- Съвременното минимално-инвазивно лечение е с вертебропластика и кифопластика. Вертебропластиката се извършва под рентгенов контрол с една или две игли, чрез която се прониква в това счупено прешленно тяло и се инжектира подобна на паста за зъби субстанция, която след 7 минути се втвърдява и заздравява прешлена. А при определено количество на това вещество може да се повдигне прешленът, така че да възстанови неговата височина. В основата на тази методика е да се достигне по неинвазивен метод, т. е. с недиректна оперативна интервенция, до тялото на прешлена, така че да се избегне елементът на повишаване на риска от открита операция.

Модерен апарат диагностицира проблемите в прешлените на гръбнака

Кифопластиката е вариант на вертебропластиката, като при този метод заедно с иглата, която прониква в тялото на прешлените, се вкарва един балон, който да си направи достатъчно удобна кухинка, в която този цимент да попадне. И двете методики са еднакво ефективни, като при кифопластиката се смята, че това е метод, който намалява вероятността цимент да се разлее извън тялото на прешлена. Но при достатъчно добро техническо изпълнение и подбран добър вид цимент, се избягват тези изтичания. Всъщност, вертебропластиката е по-ефективна и финансово по-ненатоварваща здравната система или пациента.

- Какви са плюсовете на тези методики?

- На 7-а минута, след като е инжектиран този цимент, той вече е абсолютно втвърден и пациентът може да си тръгне още същия или на другия ден, без да има оплаквания. Не е необходимо, както в миналото да се лежи по шест месеца в гипсови корита или корсети, да се носят такива твърди корсети, които така или иначе, не могат да обездвижат достатъчно добре пациента. А всяко пролежаване в повече за един възрастен човек води до рискове от тромбози, тромбоемболии, застойни пневмонии. В тази връзка при около 80% от тези пациенти, които не са правилно лекувани, има летален изход на края на първата година. Ако пациентът се залежи много, не е добре за него и изходът е неблагоприятен. 

- Вертебропластиката има ли противопоказания?

- Противопоказания има. Тогава, когато прешленът е засегнат от някакъв възпалителен процес, не е показано да се прави вертебропластика, докато той не се ликвидира. 

- Споменахте, че вертебропластиката е финансово по-ефективна за здравната система и пациента. Какво означава това?

- Обикновено НЗОК реимбурсира почти на 80 до 90% вертебропластиката. И тъй като кифопластиката е по-скъпа, а Касата отпуска и за двете методики едни и същи пари, реимбурсацията при кифопластиката фактичеси е на около 50 до 60%. 

Румяна СТЕФАНОВА