Проф. д-р Васил Тодоров, д. м. н., е началник на Клиниката по нефрология и диализа на УМБАЛ “Д-р Георги Странски”, град Плевен. Проф. Тодоров завършва висшето си образование в Медицинска академия - София през 1979 г., след което започва работа като ординатор-терапевт в Станция за бърза и неотложна медицинска помощ в Плевен.

От 1980 г. е асистент, старши асистент и главен асистент в Катедрата по вътрешни болести на ВМИ-Плевен. Има придобити специалности по вътрешни болести и нефрология. Доцент по нефрология е от 1995 г., от 2010 г. - професор, а от 2011 г. - академик в Българската академия на науките и изкуствата.

Проф. д-р Васил Тодоров има научна степен “доктор на медицинските науки“ и е член на Научното медицинско дружество по нефрология, на Балканската асоциация по нефрология, диализа, трансплантация и изкуствени органи (BANTAO), на Европейската асоциация по диализа и трансплантация (EDTA), на Международното дружество по нефрология (ISN).

С проф. Тодоров обсъждаме важни теми, като как да опазим здравето на бъбреците си, бъбречната недостатъчност и хроничните заболявания на важните органи.

- Проф. Тодоров, ако бъбреците не ни безпокоят, това означава ли, че всичко е наред с тях и нямаме причини за тревога?

- За съжаление, не. Голяма част от бъбречните заболявания може да протекат латентно, което означава – скрито, незабелязано. При част от болните симптомите не са изразени в такава степен, че да безпокоят пациента. Но има и такива заболявания, при които симптомите са много демонстративни. 

Например бъбречната криза, при която болката е много силна. И обратно – някои тежки болести, като имунните нефропатии, могат да протекат скрито или с лека симптоматика, което не съответства на сериозния патологичен процес и увреждане, което се развива. Това е единият вариант. 

Друга причина е, че част от симптомите не се оценяват правилно както от самия пациент, така и от лекари, които не са специалисти или от друго медицинско лице. Те се подценяват или се приписват на друга причина, което води до голямо забавяне на срещата с лекаря нефролог и поставянето на правилната диагноза, а оттук и до започване на съответното, правилно лечение.

- Достатъчно ефективна ли е профилактиката според вас в България за ранното откриване на бъбречните заболявания? Имам предвид задължителните годишни прегледи.

- Ако профилактичните прегледи се извършват качествено и съзнателно, а лекарят, който ги провежда, е опитен, подготвен, добър професионалист, а също и подбраният набор от изследвания е правилен, тогава профилактичните прегледи биха могли да имат много важна и добра роля за своевременното откриване на бъбречните заболявания и насочване на пациента към съответния специалист. Това не касае само бъбречните болести, разбира се, а и всички други профили на медицината, при които има хронични заболявания, изискващи дългогодишно лечение.

- Какво представлява т.нар. балканска ендемична нефропатия, която се среща и в България? Продължава ли това заболяване да е актуален проблем за страната ни?

- Балканската ендемична нефропатия като проблем, с времето става все по-малко актуална, защото броят на болните прогресивно и значително намаля. Това е наследствено заболяване, което засяга само определени региони – разбирайте области, на няколко балкански страни. България е една от тях. Балканската ендемична нефропатия е описана през 60-те години на миналия век, сред хора, които живеят в около 50 села, главно в Монтанска и Врачанска област. 

С години причините за болестта – тоест, етиологията й, не е могла да бъде изяснена, като са се търсили най-различни причинители от околната среда: токсини – тежки метали в почвата и водите, болести по растенията – като някои плесени и т.н. Търсени са и инфекциозни причини – бактерии и вируси. И, разбира се, правени са и изследвания в областта на предаването на заболяването по наследство

Но не е установена никаква причина от външната среда, нито токсин, отрова, нито инфекциозен причинител, която да обясни етиологията на заболяването. 

Единственото, до което е достигнато преди много години, са отклонения в третата хромозома, установени от проф. Цветан Димитров – един от моите учители и, разбира се, заедно с колектива, с когото той е работил тогава. И така балканската ендемична нефропатия се смята за наследствено заболяване. Заболяването се характеризира с т.нар. мозаечност, тъй като според проучвания на други автори, засяга само определени фамилии.

- Какво означава „мозаечност”?

- Мозаечност означава, че в едно село, което е засегнато от болестта, в една фамилия се открива, в друга – не. Като пример мога да посоча с. Хубавене, Като казвам фамилия, това означава, че боледува повече от един неин член – хора от различни поколения. 

Смята се, че е налице сериозна генетична предиспозиция, а болестта се отключва под влияние на неизвестен външен фактор. Също така, отдавна е установено, че за да се развие болестта, е необходима достатъчно дълга експозиция – човек да е живял повече от 10 години в ендемично село. Отдавна е установено още, че в същите области градските жители не боледуват. Подчертавам това, защото е много важно. 

 

Проф. д-р Васил Тодоров

И още един интересен феномен, свързан с тази болест, е, че ако човек живее достатъчно дълго и напусне съответното засегнато  ендемично село, може да развие болестта и по-късно, в зрялата си възраст. И обратно, хора, които са дошли от друга област на България, от друг регион и са се заселили в тези села, никога не се разболяват.

Заболяването е интересно и тежко, защото прогресира още от млада възраст – 20-30 г. Започва да се развива прогресивно със смаляване размера на бъбреците, изчерпване на паренхима, заличаването му от един прогресиращ, възпалително-дегенеративен процес. Пациентите развиват хронична бъбречна недостатъчност и се налага да преминат към лечение с диализа.

- Кои мерки в миналото са довели до ограничаване разпространението на балканската ендемична нефропатия?

- Народната власт по време на социализма предприема сериозни мерки, разбира се, на база на становището на лекарите, а не като някаква комунистическа доктрина. По идея на водещи наши изследователи, като акад. Алекси Пухлев и други, участвали в изследванията на балканската ендемична нефропатия, някои села се изселват, за да се прекрати заболяването.

А в други е направено централно водно снабдяване, тъй като е имало опасения, че местното водоснабдяване – тоест, водата от бунари и кладенци, също може да бъде причина за развитието на болестта. И благодарение на тези комплексни мерки, постепенно броят на болните е намалял.

- Кои са най-честите причини, които водят до увреждане на бъбреците и са най-прекият път към хронична бъбречна недостатъчност?

- Най-честите причини за прогресивно увреждане на бъбреците са хроничните, двустранни, паренхимни бъбречни заболявания. На първо място, разбира се, колкото заболяването като цяло е по-често, толкова и неговият относителен принос за развитието на хроничната бъбречна недостатъчност е по-голям. 

В редица развити страни по света, още преди 30 години се установи, че най-честата причина за развитието на хроничната бъбречна недостатъчност е диабетната нефропатия. Това е увреждането на бъбрека при болни с дългогодишен захарен диабет.

В България диабетната нефропатия все още не е приета или общо установена като най-честата причина, което няма особено практическо значение. Но броят на диабетиците, които са с бъбречна недостатъчност, непрекъснато се увеличава.

Другите чести причини са хроничният пиелонефрит, хроничните гломерулонефрити, лупусната нефропатия, бъбречната поликистозна болест, хипертоничната нефропатия и т.н. Има и други причини, но те са по-редки. Естествено, балканската ендемична нефропатия беше сред честите причини за хронична бъбречна недостатъчност в ендемичните региони, но отново казвам, броят на тези болни много намаля.

- Вярно ли е, че бъбречната недостатъчност не може да бъде излекувана? 

- Хроничната бъбречна недостатъчност представлява невъзможност на бъбреците да осъществяват своята хомеостазна функция. Това означава бъбрекът да извършва физиологични процеси в пет категории, с които се поддържа нормалното биологично състояние на човешкия организъм. Така е и при животните, разбира се. А това развитие на невъзможността, респективно, на дисфункцията на бъбреците, на бъбречната недостатъчност винаги е в резултат на предшестващото хронично бъбречно заболяване.

Тогава, когато вече имаме бъбречна недостатъчност, самата тя не може да бъде излекувана, а единственият начин и най-добрият вариант е тя да бъде предотвратена или профилактирана, като своевременно се лекуват хроничните бъбречни заболявания – на медицински език, хроничните нефропатии, водещи до нея. Така, че ако се лекуват своевременно пиелонефритите, гломерулонефритите, сателитните нефропатии, тогава бъбречната недостатъчност може да бъде отсрочена, отложена във времето.

Не е без значение за пациента дали ще развие хронична бъбречната недостатъчност на 30, 60 или 80 години. Така че, правилният подход е своевременна диагностика и лечение на бъбречното заболяване. Това обяснява и допълва вашия въпрос за профилактичните прегледи.

- При кои от бъбречните заболявания може да се говори за излекуване и при кои – само за лечение?

- Нека да изясня за вас, като човек, който не е медик, понятията на термините лечение и излекуване. Всички болести и болестни състояния се подлагат на лечение, не всички обаче, могат да бъдат излекувани. Давам ви пример с един остър пиелонефрит или един обострен хроничен пиелонефрит. 

Те се лекуват и могат да бъдат излекувани Хроничната бъбречна недостатъчност обаче, се лекува и почти никога не може да бъде излекувана. 

В този аспект, хемодиализата и перитонеалната диализа са извънбъбречни методи за очистване на кръвта. С тях се замества несъвършено, разбира се, увреденият, неработещ нормално бъбрек, така че човекът да бъде с жизнени параметри, определяни от бъбреците, съвместими с живота.

Природата е велик магьосник и ние, каквото и да правим, не може да я наподобим напълно. Тоест, тези методи – диализните, се наричат още животоспасяващи, животоподдържащи и органозаместващи. Но в никакъв случай не са методи, които може да доведат до излекуване, за съжаление.

- Пациентите, които по-дълго време са били на хемодиализа, намаляват ли им се шансовете за трансплантация?

- Първо, искам да направя уточнението, че пациент се подлага на бъбречна трансплантация по правило, след като вече е започнато диализно лечение. Зад този термин стоят и двата метода – хемодиализа и перитонеална диализа. Това са два различни метода за диализно лечение, когато увреждането на бъбречната функция е достигнало до определена степен и тежест, след това пациентът се подлага на бъбречна трансплантация.

Много рядко – както в другите страни, така и у нас, се извършва т.нар. преддиализна трансплантация. Тоест, пациент, при който има бъбречна недостатъчност, но тя е по-лека и още няма нужда от диализно лечение, може да се предприеме бъбречна трансплантация. Но това е по-рядък вариант. 

Класическият подход в света и у нас е да се трансплантират предимно пациенти, които са на диализно лечение. Така че, в този аспект, хемодиализата не води до никакъв по-голям риск за трансплантацията. Напротив, хемодиализното лечение е точно времето, когато трябва да се пристъпи към бъбречна трансплантация.

Но съвсем друг е въпросът за връзката между продължителността на диализното лечение и бъбречната трансплантация. Зависимостта е обратно пропорционална – дългогодишното диализно лечение намалява шансовете за добър резултат от трансплантацията или влошава резултатите от трансплантацията.

И това е така, не защото самата хемодиализа (по-честият метод) не пречи директно на трансплантацията, но тъй като методът на лечение не е съвършен и абсолютно пълноценен – не замества работата на здравия бъбрек на 100%. С течение на времето, в организма на болния с хронична бъбречна недостатъчност настъпват редица промени и усложнения.  С времето болните и остаряват, а колкото пациентът е по-стар, толкова шансовете му са по-малки. Така е и при лечението на всяка болест. 

Доц. д-р Атанас Кундурджиев: Сърдечната и бъбречната недостатъчност се преплитат

В този аспект, много продължителнотото хемодиализно лечение не е за предпочитане. За съжаление, в България трансплантацията на бъбреци върви с много бавни темпове. Тази реалност е от десетилетия, затова и не може да покрие реалните нужди на хората с хронична бъбречна недостатъчност по ред организационни причини, липса на донори и т. н.

- С какви проблеми основно трябва да се справят трансплантираните пациенти у нас?

- Пациентите, които са трансплантирани, трябва да се справят главно с проблеми, свързани с реакциите на отхвърляне на трансплантирания бъбрек. Абсолютно съвместима е трансплантацията само, ако се осигури бъбрек от еднояйчен близнак. Само на еднояйчните близнаци геномът е абсолютно един и същ. Във всички други случаи – било от брат, майка, сестра или от друг родственик до четвърто коляно, както е по закон, трансплантираният орган е с различен геном.

Организмът на реципиента, тоест, на пациента с бъбречна недостатъчност, го разпознава и се стреми да направи всичко възможно да го отхвърли като чужд. Затова и основната ни цел след трансплантирането на бъбрека е със съответни лекарства, които потискат имунния отговор, да се овладее реакцията на отхвърляне на органа. Има остри и хронични реакции на отхвърляне, както и много други усложнения, които може да се развият не само от страна на трансплантирания бъбрек, а и други – хирургични, вторични, възпалителни.

Кои храни поддържат здрави бъбреците ни

- Има ли вероятност, на практика, да се стигне до втора трансплантация?

- Не само има вероятност, но има утвърдена такава практика. Ако се отхвърли един път трансплантираният орган, може да се предприеме нова трансплантация в последващ период от време. Има такава възможност.

7 златни правила 

Международното общество по нефрология предлага да се следват осем златни правила, за да се намали рискът от бъбречни заболявания:

• Водете активен начин на живот. Редовното физическо натоварване може да помогне за намаляването на риска от бъбречни заболявания.

• Следете нивата на кръвната си захар. Около половината от хората с диабет развиват хронично бъбречно заболяване, така че тези пациенти трябва да си правят редовни изследвания на бъбреците, поне веднъж годишно.

• Контролирайте кръвното си налягане. Хипертонията е най-честата причина за увреждане на бъбреците.

• Следете телесното си тегло. Опитайте се да намалите количеството сол, което консумирате, до 5-6 грама на ден (около чаена лъжичка).

• Пийте поне 1-1,5 литра вода на ден. Не замествайте водата със сокове или сладки газирани напитки. Пиенето на достатъчно вода може да намали риска от камъни в бъбреците.

• Не пушете! Никотинът намалява притока на кръв към бъбреците, което води до инхибиране на бъбречната функция. Освен това, пушенето значително увеличава риска от рак на бъбреците.

• Не приемайте лекарства без лекарско предписание. Много от тях имат нефротоксични странични ефекти.

Милена ВАСИЛЕВА