Много често хората си казват “Какъв вирус ме мъчи!”, но ако времето е студено, не би ли трябвало вирусът да умира, защото народът казва “Мека зима, болна зима?"
Отговорите на този и други въпроси, свързани с вирусите през зимния и летния сезон, дава проф. Радостина Александрова.
Тя е доктор по вирусология и професор по морфология. Има стотици публикации в български и международни списания и сборници и повече от 600 участия в международни научни форуми.
Професионалните й интереси са в областта на клетъчната биология, вирусологията, имунологията, експерименталната онкология и онкофармакологията, костното тъканно моделиране и наномедицината.
- Проф. Александрова, има ли някаква сезонност при вирусите?
-Това е един въпрос, на който от доста време се търси отговор. Да, вирусите принципно се разпространяват през цялата година.
Обикновено грипните вируси, коронавирусите, които предизвикват настинки, също така и респираторно-синцитиалния вирус, ако щете и пневмовируса, за който толкова много се заговори през последните дни, са много по-активни в студените месеци.
Разбира се, има и вируси, които се предават по друг начин, по фекално-орален път. С тях по-често имаме проблеми през лятото.
- Какви са причините за сезонността?
- Ето това е въпросът на въпросите. Но може би трябва да започнем с това, че тя е толкова по-изразена, колкото по-далече сме от екватора.
И второто нещо е, че когато вирусът е пандемичен, какъвто е случая с SARS-CoV-2, вирусите не се съобразяват с никакви правила, просто буквално чупят спирачките и се появяват по всяко време на годината. Това го видяхме и при COVID. Той предизвикваше вълни и пролет, и лято, и есен и зима.
А кои са причините? В три посоки се търсят факторите за сезонността. Конкретно при грипните вируси, тези, които през този сезон са активни, това са факторите на околната среда, температурата, влажността, UV светлината от слънцето.
Вторият фактор, това сме ние хората. Прекарваме поне 85% от времето на закрито. Обикновено това е сезон, в който има много празници, чествани от различни религии. И по този начин, събирайки се с близките си, ние имаме възможност да обменим и вирусите си.
- Споменахте коронавируса. След като мина истерията, той продължава да върлува...
- Да, и той ще продължи да си бъде с нас. Не е дал признаци, че ще си тръгне. От всички инфекциозни заболявания, които познаваме, само няколко вируса са изчезнали. Един от тях е на едрата шарка, вариолата.
Това е вирус, който успяхме да ликвидираме с помощта на ваксината. И това е първата ваксина. Още в края на 18 век. Едрата шарка беше обявена за напълно ликвидирана в 1980 година.
И вторият вирус, с който не сме се срещали от септември 2004 година, е братовчедът на причинителя на COVID.
Това е SARS-CoV-1, който се появи в Китай. Любопитното е, че от пролетта на 2020 година не е регистрирана и едната от линиите на грип B. Това е линията Yamagata.
Значи изчезват отделните варианти на вирусите. Ако си спомним COVID, този който се появи в Ухан първоначално, той отдавна вече не циркулира. След това се появиха много други.
- Те самомодифицират ли се или някой им помага?
- Вирусите непрекъснато се променят. Тук няма конспирация. Просто целта на вируса е да се разпространява колкото се може по-добре.
Това не бива да ни учудва. Всеки биологичен вид, който ни е познат, от най-простия до най-сложно устроения има за цел да оцелее, да остави потомство. И вирусите също. Тяхната програма е да се разпространяват, да оцеляват, да оставят колкото се може по-голямо потомство.
Те са силно изменчиви, непрекъснато се появяват нови техни варианти и вариации. Така че всеки следващ вариант измества предишния. Кралят умря, да живее кралят. За да преодолее създалия се вече имунитет, новият вариант трябва с нещо да превъзхожда предишния.
В хода на еволюцията все пак вирусите нямат интерес в дългосрочен план да режат клона, върху който седят, така че няма да си убият гостоприемниците толкова бързо.
Проф. Радостина Александрова
- Няколко пъти споменавате ваксините. Обществото ни е разделено на За и Против. Вие от кои сте и какви са вашите аргументи?
-Тук, когато говорим за ваксини, все пак трябва да имаме предвид, че ние не коментираме марка парфюми, джанти за коли или това кой курорт предпочитаме на морето, където абсолютно всеки от нас има право на своето лично предпочитание, на своето лично виждане. В науката и в медицината думата имат фактите. Така че, те почиват на доказателства.
Истината е, че ваксините са спасили и продължават да спасяват живота на милиони хора всяка година, тъй като инфекциозните болести продължават да бъдат сред топпричините за тежко заболяване и за смърт.
Причината, поради която в момента доста хора не виждат полза от тях, колкото и да звучи парадоксално, е свързана точно с успеха на ваксините.
Защото, ако ние днес не виждаме парализирани деца, деца, които дишат с железен бял дроб, деца, които си отиват от дифтерит, хора умиращи от бяс и тетанус, и ако няма едра шарка, която е убивала до 30% от заразените, а тези, които са оставали живи, са били ужасяващо обезобразени и много често са губили зрението си, то това се дължи на ваксините.
Много преди хората да знаят, що е този вирус, какво са микроорганизмите, какво е имунитетът и какво са ваксините, още в древна Индия, в древен Китай, те всячески са се опитвали да се предпазят от тези болести, особено от едра шарка, и са правили много рисковани, дори от днешна гледна точка, стъпки.
Например, в Китай вземали коричките от пъпки на хора, които са боледували от едра шарка, за да ги стрият и да ги вдишат. Като според тях имало значение в коя ноздра ще бъде при момиченцата, в коя при момченцата. Давали са на деца да обличат дрехи на хора, боледували от едра шарка.
- Българските баби са имали специални игли-губерки, с които са взимали от пъпката, за да набодат другото дете.
-Това е било много популярно и в Османския двор. Лейди Монтегю, която прекарва там доста време преди няколко века, тъй като мъжът й е бил дипломат, самата е оцеляла от едра шарка, и всячески е искала да спести това на децата си.
Така че тя пренася този обичай в Англия, когато се завръщат след приключването на мисията на съпруга й. Но смъртността е била доста голяма и английските лекари с право са били разединени във виждането си, тъй като това е реално: ти заразяваш човек с едра шарка, надявайки се, че той ще оцелее, защото дозата е по-малка.
Когато Едуард Дженър прави първата ваксина срещу едра шарка, и през 1980 година ние изкоренихме това ужасяващо заболяване, именно благодарение на ваксината.
- Непрекъснато се появяват нови вируси. В момента много се говори за човешкия метапневмовирус. Той по-опасен ли е от COVID-19?
- Аз никога не бих сравнявала два вируса, защото, както никога не съм обичала като дете да ме питат, кого обичам повече мама или тате.
Да сравняваме два вируса, да речем грип и COVID, които могат да предизвикат тежко заболяване, е като да кажеш какво предпочиташ да те боли главата или да те боли нещо друго. Метапневмовирусът е изолиран през 2001 година в Холандия, но продължаващият анализ на проби показва, че ние живеем с него от средата на миналия век.
Всяка година той е с нас. Появява се малко по-късно от грипа. Според Европейския център за контрол на заболяванията, идва в края на зимата и пролетта. Но това е един вирус, който е подобен на грипните.
Между другото, той е заедно в едно семейство с респираторно-синициалния вирус. При здрави и възрастни хора над 18 години най-често той предизвиква една най-обикновена настинка, дори в може би 40% от случаите, той е безсимптомен.
Обаче при много малки деца, особено под 2 годинки и при хора над 65 години, при хора със съпътстващи заболявания, с компрометирана имунна система, той може да доведе до бронхит и до пневмония.
При децата може да предизвика отит. Даже според някои проучвания, в до 60% от случаите има възпаление на средното ухо, ларингит и фарингит. Свързват го с някои неврологични усложнения.
Защо при децата? Тук също няма конспирации. Това се отнася за всички вируси. На детенцето му предстои да опознае света около себе си, да се научи да живее с него и част от света са и тези микроорганизми.
Естествено, първата среща би могла да бъде, това се отнася и за останалите вируси, по-драматична, защото то няма никакъв имунитет. Разбира се, бебетата се раждат с някакъв имунитет, който са получили от майките си, който ги пази през първите 6 месеца, в различна степен, спрямо различните причинители.
И за метапневмовируса проучванията показват, че най-често децата, които постъпват в болница са между 6 и 12 месеца, докато при респираторно-синцитиалния вирус те са по-мънички, някъде на 2-3 месеца. При хората над 65 години също има риск от по-сериозно протичане.
- Откъде идват тези нови вируси?
-Много често хората си представят, как някой стои някъде в някоя лаборатория и ги майстори.
Магдалена ГИГОВА
