Ако такъв пристъп не отминава, може да се стигне до същински инфаркт, предупреждават специалисти. Те цитират проведен в Швеция мащабен експеримент в продължение на 16 години. Учените изследвали показателите на повече от 280 хиляди души, а също и как са реагирали те на понижаването на температурата на въздуха. Факторът температура бил разделен на три варианта:
• температура на въздуха под нулата;
• от плюс 1 до плюс 10 градуса;
• над 10 градуса.
Специалистите определяли зависимостта между средния брой инфаркти и средната температура на въздуха. Като цяло, за този период, цитиран по-горе, се случили 280 873 сърдечни пристъпа, за които в 99% от случаите било отговорно времето навън. Средно на ден са се случвали 4 сърдечни пристъпа, когато средната дневна температура била под нулата. Честотата на пристъпите нараствала също така, ако е имало по-силен вятър, по-кратък ден и по-висока влажност на въздуха. Такива резултати се отбелязали и в различните рискови групи – и при възрастните, и при хората с хипертония, и при диабетиците или онези, които вече са преживели сърдечен пристъп.
Ето коя е подходящата храна в студа, носете си и парче шоколад
Кардиолозите често говорят за рисковете от „студов инфаркт“, както някои го наричат, затова посочват кой е в рисковите групи и как може да се предотврати сърдечен пристъп в студеното време. Всъщност става дума за пристъп на сърдечни болки, възникващи при рязко спадане на температурите. Най-често това се случва, когато човек излиза през зимата от затоплено помещение навън в студа. Причина за това е спазъм в артериите – те се стесняват (става дума за периферен проблем на ръцете и краката), създаващ допълнително съпротивление на потока кръв и увеличаващ натоварване на сърцето.
Между другото, също така може да се случи и рефлекторен спазъм на съдовете на сърцето, влошаващ кръвоснабдяването на миокарда. Най-често с такъв проблем рискуват да се сблъскат хората:
• след силни психо-емоционални преживявания;
• изпитващи хроничен стрес;
• пушачите също.
Заради неправилна работа на вегетативната (автономната) нервна система при тях се нарушава регулацията на съдовия тонус, което е причина за болестта.
Много лесно можете да разпознаете дали и вие имате такъв проблем. Ако през зимата при излизане навън, или пък обратното, при влизане в топло помещение след престой на студа, възникват болка и дискомфорт в гръдния кош, това е повод да се обърнете към лекар.
А понякога се случва подобна реакция да се развие и след изпиване на чаша студена вода. Не бива да игнорирате проблемите със сърцето си, нито пък да чакате да отминат от само себе си. Защото при развитие на същински инфаркт здравето и животът ви може да зависят не от часове, а от минути.
Търсете кардиолог, ако нямате възможност веднага да попаднете при такъв специалист, отидете при личния лекар. Той ще ви насочи за допълнителни изследвания при оплаквания за сърдечни болки и дискомфорт. Освен стандартните изследвания като пълна кръвна картина, урина, ЕКГ и прочее, може да ви приложат т.нар. натоварващ стрес-тест.
Това е метод за изследване, при който се замерва способността на сърцето да реагира на външно натоварване, като този процес на натоварване се контролира много отчетливо. А също и коронарография, понякога дори прилагат студова проба, при която ръката на пациента се поставя в студена вода, за да се провокира съдов спазъм, като се следи за промяна в ЕКГ и болков пристъп при пациента.
3 бързи съвета за кожата в студа
Ако на тези изследвания се потвърди съдов спазъм, лекарят ще ви предпише лекарство, регулиращо съдовия тонус.
Заради високия риск сърдечният пристъп да премине в същински съдов инцидент, т.е., инфаркт, следва да се замислите и за своевременно предотвратяване на проблема.
Основната профилактика на това заболяване е водене на здравословен начин на живот, най-общо казано. Като се подразбира, че става дума за редовни физически натоварвания, според силите на пациента, както и за борба със стреса.
В днешно време съществуват немалко начини за възстановяване на душевното равновесие: от успокоителни препарати, задължително предписани от лекар, до консултации и сеанси с психолог.
Естествено, изисква се качествен и пълноценен сън, отказ от вредни навици и коригиране на начина на хранене, в смисъл – наблягайте на полезните храни и продукти. И не на последно място, избягвайте резките температурни колебания, носете топли дрехи според сезона, използвайте шалове и ръкавици.
