Въпреки че това заболяване вече се превърна в същинска пандемия, то е едно хронично неинфекциозно заболяване и благодарение на последните достижения в медицината пациентите с тази диагноза вече могат да живеят толкова, колкото и здравите хора.

По последни данни от диабет боледуват 425 милиона души в целия свят.

Лошото е, че към 2045 г. по прогнози на специалистите тази цифра ще нарасне до 736 милиона! Как всъщност живеят в днешно време пациентите с диабет? 

Специалистите казват, че е в сила “правилото на половината”. Което в случая означава, че само 50% от хората с диабет знаят за своята диагноза, половината от тях са на терапия и едва 50% от тази половина се лекуват ефективно. Най-неприятното е, че много от пациентите се отказват от лечение, в т.ч. и заради остарелите представи, заблуди и непознаване на новите средства, облекчаващи живота им. 

“Задстомашната жлеза на здравия човек изработва хормона инсулин. Той въздейства на рецепторите на повърхността на клетките и позволява на глюкозата да проникне вътре в клетките, а не да се задържа в кръвта, което би било опасно за организма”. Това пояснява проф. Мадс Кросгър Томпсън, д.м.н., от Университета в Копенхаген, изпълнителен вицепрезидент и ръководител на научното подразделение на “Ново Нордиск”. При пациентите с диабет първи тип въобще не се изработва инсулин, продължава проф. Томпсън. Но при диабет втори тип всичко е малко по-сложно. Организмът изработва инсулин, но неговата концентрация не е достатъчна. Освен това при пациентите със захарен диабет 2 тип се развива инсулинова резистентност. Това е състояние, при което рецептори на повърхността на клетките не реагират на инсулина, поради което той работи неефективно. Защо хората заболяват от диабет? 

Захарният диабет 1-ви тип се среща много по-рядко - 6 до 10% от всички случаи. Той засяга най-често децата и младите хора до 35 години и се отнася към автоимунните заболявания. При тези болни се случва сериозен срив в имунната система и тя започва да разрушава собствените бета-кетки на задстомашната жлеза, отговаряща за изработката на инсулина. На такива пациенти до живот са им нужни инжекции с този хормон. Пет са основните рискови фактори за диабет 2 тип: наследственост, недостиг на физическа активност, наднормено тегло, нездравословно хранене и напреднала възраст. 

“Неправилното хранене е водеща причина за развитие на епидемията от диабет в света”, казва проф. Томпсън. - Когато човек се движи малко, яде много и набляга на бързите въглехидрати (сладкиши, тестени изделия, фаст фуд), се появява излишък от мастна тъкан. Затлъстяването води до нарушаване на инсулиновата обмяна. Ако освен това има и наследствен фактор, то захарният диабет 2-ри тип може да се развива в продължение на 5 до 15 години.” 

“При диабет 2-ри тип има няколко стадия на болестта, като за всеки от тях е предвидена отделна тактика на лечение - обяснява проф. Стивън Гоф, д.м.н., член на британския Кралски колеж на лекарите, директор по медицина на една от най-големите в света компании по производство на инсулин. - В самото начало, в стадия предиабет, на пациентите се дават препоръки да нормализират теглото си и да засилят физическата активност. В началния етап това може да се окаже достатъчно за нормализиране на инсулиновата обмяна в организма. Ако тези мерки не стигнат, се назначават препарати от 1-ва линия за лечение на диабета. Тези лекарства помагат да се активизира изработката на инсулин, да се повиши чувствителността на тъканите към него и да се свалят излишните килограми. Ако обаче болният и неговият лекуващ лекар не успяват да нормализират нивото на глюкоза в кръвта или такъв проблем възникне с времето, според прогресирането на болестта лекарите преминават към препарати от 2-ра линия. Тук вече става въпрос за инжекции инсулин. Имайте предвид, че съществуват два вида. На по-ранен етап може би е достатъчен т.нар. базален инсулин - той осигурява базовото ниво на хормона в организма. Такива инжекции се поставят веднъж на 18 до 24 часа, но при новите препарати този период е по-голям. Новите препарати осигуряват базово ниво на инсулина за 40-42 часа. И вече на по-късни стадии към базалния се добавя и т.нар. инсулин за кратко действие. Той трябва да се поставя във формата на инжекции преди всеки прием на храна в зависимост от количеството на съдържащите се в нея въглехидрати”, допълва проф. Гоф.

Пробиви в лечението на захарния диабет 

Пробив първи: Недопускане на хипогликемия

“Един от основните проблеми и страхове, заради които болните се отказват от пълноценно лечение, това е страхът от хипогликемия. Т.е. критично понижаване нивото на глюкоза в кръвта (това е възможно при предозиране на захаропонижаващите препарати, дълги периоди между отделните хранения и т.н.)”, разказва проф. Гоф. 

При хипогликемия тъканите и органите не получават необходимото количество енергия за своите функции. А това предполага тежки нарушения, почти до инфаркт, увреждане на мозъка и кома. Затова в последно време експертите посочват като важен пробив появяването на препарати, предпазващи от опасно спадане в нивото на глюкозата. 

“Разработката на тези препарати отне дълги години и в крайна сметка учените създадоха уникално съединение, което се държи в организма като диригент, управляващ сложен молекулярен оркестър”, пояснява проф. Мадс Томпсън. 

Това е изкуствено синтезиран аналог на човешкия хормон, наречен глюкагоноподобен пептид-1. “Умното” лекарство е така устроено, че при повишаване на глюкозата в кръвта отключва изработката на инсулин... Така се избягва хипогликемията, регулирайки обмяната на веществата като цяло, осигурявайки чувството за заситеност и понижаване на теглото. 

Също така скорошни изследвания показват, че този хормон може да притежава невропротекторни механизми на действие. Затова възнамеряват да го изучават и за борба с болестта на Алцхаймер. “Към този момент ГПП-1 съществува във вид на инжекции, но ние сме на прага на производството на този препарат във вид на таблетки”, казва проф. Томпсън.

Пробив втори: Инжекции с инсулин веднъж в седмицата 

Това е още едно предизвикателство в лечението на диабет - вместо чести инжекции, таблетки. Но тук има сериозни трудности: нашият организъм е така устроен, че е много трудно да се съхрани в цялост инсулинът при попадане в стомашно-чревния тракт. След дългогодишни изследвания обаче учените успяха да открият хитър ход как да доставят в кръвта ГПП-1 от таблетки. Затова продължават аналогични експерименти за доставяне и на инсулина 

В същото време има и вариант, който може да се окаже още по-комфортен от ежедневния прием на таблетки. Става дума за инсулинови инжекции, но само веднъж седмично. Тази разработка вече преминава 2-ия стадий на клиничните изследвания и ще стане достъпна за пациентите в близко бъдеще, уверяват експертите.

Пробив трети: Измерване на глюкозата, без да се дупчи пръстът

Болните знаят, че трябва да се боцкат от 5 до 8 пъти на ден, за да контролират нивото на глюкоза в кръвта. В много страни по света има експериментални разработки за по-малко травмираща диагностика. Но засега само една система за проследяване нивото на глюкозата е преминала всички изпитания и е официално разрешена за практикуване в света. Тя се нарича FreeStyle Libre. Представлява датчик, който се закрепва за рамото и се сменя веднъж на 14 дни. От този датчик в кожата на дълбочина не повече от 5 мм влиза тъничък електрод, който постоянно измерва нивото на глюкозата. Пациентът или лекарят могат да видят показателите във всеки един момент, прилагайки скенер към датчика. 

Пробив четвърти: Инсулинова помпа

Това устройство е предназначено на първо място за пациенти с диабет 1-ви тип, за които пропускането дори на една инжекция може да доведе до тежки усложнения. Помпата се закрепва за кръста и осигурява подаването на инсулин в необходимото време и в нужното количество. Сред последните разработки е усъвършенствано устройство на основата на помпата с биосензор. 

Яна БОЯДЖИЕВА