Сашо Ковачев: Над 450 000 социално слаби българи не могат да си плащат здравните вноски

По официални данни без здравни осигуровки са над 2 милиона българи. Оптимистичните преценки ги свеждат до един милион, като се предполага, че останалите са в чужбина. А почти половината, 450 хиляди от този един милион неосигурени, са социално слаби хора, отпаднали от всички системи. По данни на “Отворено общество” 74 на сто от неосигурените са етнически българи със средно образование, като процентът на тези с висше и основно е по-малък. Днес ви предлагаме интервю със Сашо Ковачев, което ще хвърли светлина по новата идея и намерението на Сдружение “ЛАРГО” по този важен проблем, което стартира своята кампания от Хасково.

- Г-н Ковачев, стартирахте кампания с намерението да посетите няколко града в България с цел да популяризирате идеята си за създаване на безплатни медицински кабинети за социално слаби, неосигурени българи. Разкажете как и защо стигнахте до тази инициатива?
- С настоящата кампания реализираме свой проект, който е от миналата година. Започвам с това, защото нещата са свързани. Има едно Постановление №17, което регламентира болничната помощ на здравно неосигурени социално слаби българи. И те нямат възможност да участват в здравноосигурителния процес. Сметнахме, че това постановление трябва да се разгледа и обсъди по-обстойно и ако се наложи - да се коригира, защото в него има много проблеми. Дори тогава подготвихме петиция от доста организации, изпратихме я до всички институции - Здравното министерство, Народното събрание, дори и до министър-председателя с предложение да се промени това постановление. И тогава проведохме доста широка кампания в шест областни града. Направихме срещи, кръгли маси с всички заинтересовани страни - дирекциите за социално подпомагане; болниците, които прилагат това постановление; здравните медиатори; спешната помощ; общопрактикуващите лекари - въобще всички по веригата.

- Да се върнем на сегашната кампания? Казахте, че има връзка с постановлението, какво имате предвид?
- Връзката е следната - на тези наши срещи установихме, че големият пропуск всъщност е доболничната помощ. Защото постановлението в досегашния си вид предполага лечение в болнични условия, поради която причина остават много спешни случаи, скъпоструващи медицински интервенции, операции, хора в крайна фаза на заболяването си и прочее. Затова решихме да надградим проекта и кампанията, която сега стартирахме от Хасково, е точно с такава цел.

- Какво предлагате? Да минем по същество.
- Предлагаме да се оптимизират ресурсите по същото това Постановление №17. Така тази голяма група хора, за които говорим, ще има възможност да получава минимален пакет медицински услуги. Затова решихме да надградим проекта, като тази година сме подготвили концепция за доболничната помощ на точно тази немалка група здравно неосигурени хора. Според нашия анализ те са около 450 хиляди човека. Това са хора, които по никакъв начин

нямат възможност да си платят здравните осигуровки

и да участват в здравноосигурителния процес. Затова сме решили така да подготвим концепцията, че всеки от тях да има право на минимален медицински пакет здравни услуги.

- Какво значи минимален в случая? Какво предполага?
- Това означава един първичен и два вторични прегледа в рамките на една година. Ето още по-образно - ако на човека трябва да се постави инжекция, там ще е мястото, ако трябва да му направят превръзка - пак там сестрата ще я направи. Разбира се, и дежурният лекар ще извърши същинския преглед. Категорични сме за това, защото има разлика между здравно осигурен и здравно неосигурен. Стигнахме до извода, че има сериозен проблем за бедните социални слоеве. Тези общо три прегледа могат да бъдат съпътствани с елементарни изследвания, като кръв и урина - ако се налага, разбира се. Тук искам да отбележа нещо много важно.

Още на първата консултация в такъв кабинет лекарят е длъжен да покаже правилния път на този здравно неосигурен човек. Т.е. той ще го посъветва да си плати здравните осигуровки, за да се върне в системата. И по този начин да може впоследствие да получава целия пакет от здравни услуги.

- Смятате ли, че тази нова услуга наистина ще стимулира хората да започнат да се осигуряват, или поне да опитат?
- Надявам се. Защото иначе няма ефект от всичко това. Не може непрекъснато да се стимулира една група... Ние разбираме това и подкрепяме нашите останали партньори по веригата. Тези неосигурени и социално слаби хора не могат да отидат на преглед при личния си лекар, въпреки че имат право на болнична помощ по силата на същото това Постановление №17. Но не можем да пренебрегнем факта, че болниците също задлъжняват, поради което предпочитат да не приемат такива пациенти. При тях възниква финансов риск, те например губят 10-20 хиляди лева за един тежко болен. Мога да дам пример в това отношение - направиха операция на млада 26-годишна майка, спасиха й живота,

ако не я бяха оперирали, щеше да умре

Тя беше здравно неосигурена, обаче отговаряше на критериите по постановлението и болницата пое ангажимента да се погрижи за нея. Затова казвам, че трябва да се гледат всички страни на проблема. А има много смъртни случаи. Това е целта на нашата инициатива. Ако съумеем да осигурим такива безплатни профилактични прегледи, ще се избегне постъпването в болница, ще се избегне възможна инвалидизация. Т.е. стремежът ни е да има по-първична от първичната помощ, това е минималният пакет. От една страна, ще се помогне на човека да не се усложни, а от друга, тези елементарни здравни услуги ще го подтикнат да си плати здравните осигуровки. За това вече говорихме. Вижте, по този начин ние помагаме и на спешните центрове, защото те са приели част от тази функция - да обслужват социално слабите неосигурени пациенти.

Говорим за социални кабинети - това означава, че или държавата по силата на Постановление №17 може да поеме финансирането, или то да се случи на ниво община. Защото чл.86, ако не се лъжа, от Закона за здравето, дава право на общините да организират общински здравни програми - да разкрият социални кабинети, в които докторът може да дава дежурство четири часа на ден например; може да дава здравни консултации; да преглежда; да има медицинска сестра, която да прави превръзки, да помага на тези хора. А не те да изчакат да се стъмни и да търсят спешна помощ.



Яна БОЯДЖИЕВА