Ще се раздвижи ли ръката след инсулт?

Ако на 48-я час след него се появи потрепване на пръстите към изпъване, шансът това да се случи е 100%

https://zdrave.to/saveti-ot-spetsialisti/shhe-se-razdvizi-li-rkata-sled-insult Zdrave.to
Ще се раздвижи ли ръката след инсулт?

Въпрос, който вълнува прекаралите този съдово-мозъчен инцидент, а също и техните близки. Които обаче често биват изписвани от болницата, без да са наясно как да продължат възстановяването по-нататък, какво да предприемат и дали ще се стигне до пълно оправяне на здравето. Целта на този материал е да информираме и да образоваме, доколкото е възможно, такива пациенти и техните близки за необходимостта от правилната рехабилитация. 

Разговаряме с рехабилитатора Димитър Христев, познат на нашите читатели от предишни публикации с полезни практически съвети по повод различни болестни състояния. Той е завършил МУ-Пловдив, създава и собствен сайт physiobg.com, но активно публикува и във видеоканал Rehabilitaton Plovdiv и фейсбук страницата Физиотерапевт БГ ЕООД. 

Ръката е доста по-сложен орган, по-тактилен и изключително важен в нашето ежедневие, казва специалистът и обяснява защо тя се възстановява по-трудно и бавно, като понякога остават последствия. Оказва се, че голяма площ в церебралния кортекс (мозъчната кора) отговаря за ръката. Но какво показват проучванията? Кога можем да кажем, че една ръка ще се възстанови след инсулт? 

Това, което знаем, продължава Димитър Христев, е че, ако на 48-я час след инсулта се появи потрепване на пръстите към изпъване, шансът тази ръка да се раздвижи напълно е 100%. Ако забележим тези признаци 72 часа след съдово-мозъчния инцидент, 100-процентното възстановяване спада на 60%. Т.е., ако има изпъване на пръсти, ако има някаква абдукция в началото на съдово-мозъчния инцидент, това са основните признаци, по които може да се даде добра прогноза.

Ако обаче тези признаци ги няма до 4-та седмица и въобще ръката стои отпусната и не се възстановява добре, тогава драстично намаляват шансовете за нейното пълно възстановяване до 6-я месец: според едно проучване е 11%, според друго – 13%. С други думи, при липса на тези два важни признака не можем да обещаем пълно възстановяване. Не е невъзможно, но от 100 човека ще се случи само на 6 от тях.  

„Това означава, че в 21-ви век пълното възстановяване на ръката след мозъчен инсулт е все още недостижимо“, смята специалистът. - Въпреки бомбастичните реклами за роботизираната рехабилитация, за т.нар. транскраниални магнитни стимулация и всякакви нови методи. Дори и на фона на изключителната пластичност на мозъка, освен, ако инсултът е в такава форма, че да го позволява. Със средствата, с които разполагаме, ние можем да научим човек с инсулт да компенсира, да адаптира.

И да се надяваме, че с времето ще се изградят повече синаптични връзки, че движението ще си намери пътя, тъй като има пътища, които могат да компенсират донякъде липсата на кортикоспиналния тракт. Но, както аз на 38 години няма да се научи да говоря китайски като човек, роден в Китай, така и тази ръка никога няма да се научи след 6-я месец да се държи така, както преди инсулта.“  

Целта на терапията не трябва да бъде пълно възстановяване, а използване на ръката, включването й в ежедневните действия, подобряване на качеството на живота и кой знае – може би след 5-10 години нещата да започнат да се променят. Но в момента положението е такова и трябва да има някакво приемане. 

Димитър Христев

„Ние като терапевти трябва да ги кажем и да ги обясним тези процеси на пациентите“, твърди Димитър Христев. - А не да им се обещава, че ако направят това или онова както трябва, ще се получи. Или да бъдат упреквани, че не са направили достатъчно в първите 6 месеца. Така хората се чувстват виновни, или пък приемат терапията като причина. Не, не са виновни те, нито терапията. Състоянието е такова, че централната нервна система на човек в 21-ви век не може да бъде регенерирана.

Затова е редно да се говори реално как стоят нещата относно пълното възстановяване след инсулт. Защото на 8-я месец или 1 година по-късно ръката си е на мястото, но не е напълно възстановена. Затова и в Университета трябва ясно да се казва истината, на курсовете също. Това е нашата задача, да обясняваме реалната ситуация. Иначе, се създават нереалистични очаквания, които вредят на човека, вкарват го в дълбока депресия, самосъжаление, той не може да приеме ситуацията и т.н. 

Пристъпите на смях - предвестник на инсулта?

Още по-страшното е, че заради някои бизнес ориентирани институции човекът може да бъде вкаран и в много големи разходи. Той, естествено, желае ръката му да бъде както преди и това му се обещава (ще направим 1, 5, 10 робота; ще приложим нужната терапия; ще сложим ботокс; ще положим достатъчно усилия и ръката ще е както преди). 

Не, ръката няма да е както преди. Може би след години мозъкът ще изработи някакви компенсаторни механизми и ръката ще се възстанови напълно. Основната цел е, както споменах, ръката да може да се използва. Да, не можеш да си отваряш пръстите, не можеш да се протягаш, ами започни тогава да се облягаш на ръката, да носиш нещо с тази ръка, включи я по някакъв начин в ежедневието си. Имаш ръка, която може да бъде използвана и това трябва да е нашата задача“, съветва рехабилитаторът.

Каква е грижата за рамото първия месец след мозъчен удар?  

Много е важно каква е причината за инсулта и колко тежък е той, защото в зависимост от това можем да постигнем различни функционални резултати във времето, обясни Димитър Христев. Едно леко преходно нарушение на кръвообращението и слаб исхемичен инсулт ще позволят пълно възстановяване на функцията. Но при тежък и средно тежък инсулт може да се създаде сериозен шок в нервната система, който да доведе до мъчително отпадане на функцията в рамото, лакътя, китката, пръстите… Като водещ фактор в началото е да се запази доколкото може някаква активност, да се привлече вниманието на човека към ръката и т.н. 

„Но това, което не трябва да се случва, са максималните обеми движения на рамото“, изтъква той. - Защото в рамото няма дълбоки ставни повърхности, там стабилността се постига благодарение на мускулатурата на раменния пояс. И при наличие на този шок след инсулта и отпадане на функцията; при наличие на тежка пареза или плегия, ръката придобива характеристиката на спагет, грубо казано, т.е., човек колкото и да желае, и да се старае, не може да я контролира.

В ентусиазма и желанието си да се свърши някаква работа, се започват едни разтягания, разпъвания, външни ротации, движение на врата назад, нагоре и т.н. – всичко това като практика не се препоръчва. Защото, без тонус мускулатурата на рамото, не може да се предпази ставата при силови движения. Това води до болка, която е много типична при хора с хемипареза. Една от основните предпоставки за тази болка е пасивното движение. Втора основна предпоставка е липсата на някакво помощно средство, което да крепи рамото.“

Мителата (фиксатор за ръка) не е подходящото помощно средство. Проучвания показват, че тя обездвижва, което от своя страна, няма да доведе до по-добри функционални резултати. Освен това ограничава възможността за всякакви упражнения. По-удачно е да се постави ръкав, за да не се преразтяга от тежестта си рамото, да не се развие тази болезненост. И, разбира се, правилното позициониране на болния, за да не провисва рамото и да не създава механичен стрес в мускулите и връзките.

Хората с тази кръвна група са с най-висок риск от ранен инсулт

Представете си го по следния начин: мускулатурата няма нужния тонус, крайникът въпреки намалялото тегло заради  настъпващата хипотрофия в мускулатурата, полека-лека започва да разтяга ротаторния маншон, да преразтяга и нервите, които инервират ръката като цяло, да преразтяга съдовете. А това във времето може да доведе до промяна в ставата, която да остане до живот, и значително да промени качеството на живот на човека.  Не трябва да се забравя и това, че този първоначален шок може след месец-два-три да доведе до липса на движение; до спастичност, която да започне да дърпа напред и надолу главата на раменната кост. Може допълнително механично да стресира рамото на човека и да предизвика болка, ако той не е позициониран правилно, ако не е подкрепян правилно, ако не е преразтяган правилно. 

„Нас ни интересува внимателното и пасивно раздвижване до 90 градуса на раменната става; правилно позициониране в легнало и в седнало положение; колкото се може повече активни упражнения, които да са подходящи за стадия, в който се намира болният. Интересува ни използването на правилни помощни средства, с които да се подпомогне намалената или отсъстваща функция на разменния пояс.

А пациентите да преосмислят и  изпълняват тези препоръки, защото, ако терапевтът работи 1 час, останалите 23 часа у дома са много-много по-важни: как се позиционира човекът, как изпълнява предписаната му програма от упражнения, за да може той да е активен. И да започне да се случва някакво припомняне на загубени движения и функции“, обобщи специалистът.

Яна Бояджиева

 

 

 

 

Горещи

Коментирай