Стоян Кузманов: Според нарцисистите, който не е „победител”, е „губещ”

Стоян Кузманов е завършил висше образование по специалността – магистър-психолог във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”.

Специализирал е гещалт психотерапия към БИГТ – гр. София. Член е на Дружеството на психолозите в България, на Българската асоциация по Гещалттерапия, на Българската асоциация по хипноза. Преминал е обучение по „Психодинамично интервю и базисни терапевтични умения” към „Психодраматична работилница”, медиация към „ПАМБ”, вписан е в Единен регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието от 2016 г.

Както и по „Хипноза и хипнотерапия” и „Технология на страха” – към Българската асоциация по хипноза, „Водене на малки групи” – към Българския институт по Гещалттерапия, фасилитатор по метода „Семейни констелации”.

Практикува в психотерапевтичен кабинет „АтелиеТО”, гр. София. Разговаряме с Стоян Кузманов за особеностите на нарцистичното разстройство на личността.

- Г-н Кузманов, каква е психологичната характеристика на хората с нарцистично разстройство на личността?

- Хората, които имат нарцистично разстройство на личността, са фокусирани върху повишаване и стабилизиране на своето разклатено самочувствие. Те упорито бягат от собственото си съмнение. Нарцистичното разстройство на личността включва модел на егоцентрично, арогантно мислене и поведение, липса на съпричастност и внимание към другите хора, и прекомерна нужда от възхищение.

Въпреки че нарцисистите често изглеждат уверени, всички те всъщност са доста несигурни. Детството им ги оставя с убеждението, че хората попадат в две основни групи: „победители“ и „губещи“. 

- Какъв смисъл влагат нарцисистите в понятията „победители” и „губещи”?

- Според тях, за да бъдете „победител”, трябва да сте признати от другите хора (и от вас самите) като перфектни, специални, уникални и всемогъщи. Винаги трябва да сте прави и да печелите всеки конкурс, в който участвате. А всеки, който не е „победител”, автоматично е „губещ”. Като „губещ” нямате право на нищо и се разглеждате като „безполезен боклук”. Губещите живеят, за да обслужват „победителите”.

- Каква е корелацията нарцисист – родно семейство?

- Нарцистичните разстройства на личността основно са разделени в 3 вида и са страничен продукт от определени детски семейни среди. Всички деца искат одобрението и вниманието на родителите си. Децата се адаптират към домовете си и често най-продуктивната и разумна адаптация към някои домашни ситуации е да станат нарцисисти. Има три детски ситуации, предпоставящи изграждането на нарцисист, за които чуваме най-често. 

Първата е, когато единият или и двамата родители са нарцисисти. Нарцистичните родители моделират подобни ценности. В тези домове монетата на царството е статус и постижение. Децата получават положително внимание само, когато се справят по-добре от връстниците си. 

Любовта е условна 

Вие сте обичани и обсипани с внимание само заради вашите успехи. Когато децата изглеждат добре и успяват, родителите чувстват, че постиженията им се отразяват добре на семейството. 

Децата, които израстват в тези семейства, се чувстват полезни и обичани само, когато „печелят“ и доказват на света, че са изключителни.

Втората ситуация е при наличието на обезценяващ нарцистичен родител. Децата в тези семейства непрекъснато се обезценяват от своя токсичен нарцистичен родител. Те са публично унижавани за всякакви грешки. Получават посланието, че са разочарование за семейството си. Децата реагират на това токсично послание по един от двата начина. 

Някои се отказват и достигат до провал, често ставайки наркомани, в опит да избягат от вътрешния си срам. Други – отвръщат на удара и се опитват да докажат на себе си, на своите родители, и на света, че всички грешат по отношение на тях. Започват да преследват постижения, като често безсърдечно изритват настрана някого по пътя си.

- Как родителят може да превърне едно дете в „скрит нарцисист”?

- Това е характерно за родител-нарцисист, който се нуждае от почитател. Един от начините да създадете дете, което, когато порасне, ще прояви скрита нарцистична адаптация, е да го възнаграждавате, че ви се възхищава и обслужва нуждите ви. Тези деца се учат на нарцистични ценности, но са обезкуражени да ги показват, тоест, те са скрити нарцисисти. Тяхната роля в семейството е да отбелязват безкритично величието на своя нарцистичен родител, без някога да се опитват да се изравнят или надминат постиженията му.

Стоян Кузманов

- Кои са признаците и симптомите на нарцистичното разстройство на личността?

- Грандиозността е определящата характеристика на нарцисизма. Тя е нереалистично чувство за превъзходство. Нарцисистите вярват, че са уникални или „специални“ и могат да бъдат разбрани само от други такива хора. Нарцисистите също вярват, че са по-добри от всички останали и очакват признание като такива – дори, когато не са направили нищо, за да го спечелят.

Често преувеличават или направо лъжат за своите постижения и таланти. Тъй като реалността не подкрепя грандиозния им възглед за себе си, нарцисистите живеят във фантастичен свят, подпрян от изкривяване, самоизмама и магическо мислене. Тези фантазии ги предпазват от чувство на вътрешна празнота и срам, така че фактите и мненията, които им противоречат, се игнорират или рационализират.

Друг признак е, че се нуждаят от постоянна похвала и възхищение. Чувството за превъзходство на нарцисиста е като балон, който постепенно губи въздух без постоянен поток от аплодисменти и признание, за да го надуе. От време на време комплиментът не е достатъчен. Нарцисистите се нуждаят от постоянна храна за своето его, така че се обграждат с хора, които са готови да задоволят натрапчивия им копнеж за утвърждаване.

Характерно е и чувството им за изключителни права. Те наистина вярват, че каквото искат, трябва да го получат. Очакват от хората около тях автоматично да се съобразяват с всяко тяхно желание и прищявка. Това е единствената им стойност. Ако не предвиждате и не отговаряте на всяка тяхна нужда, тогава сте безполезни.

- Изпитват ли въобще чувство за вина, когато се отнасят така към останалите хора?

- Не, те експлоатират другите без вина и срам. Нарцисистите никога не развиват способността да се идентифицират с чувствата на другите – да се поставят на мястото на другите. С други думи, липсва им съпричастност. В много отношения те гледат на хората в живота им като на обекти, които обслужват техните нужди. Нарцисистите просто не мислят за това как тяхното поведение се отразява на другите. Единственото, което разбират, са собствените си нужди.

Често унижават, сплашват, тормозят или омаловажават другите. Нарцисистите се чувстват застрашени от хора, които не им се прекланят или, които ги предизвикват по някакъв начин. Единственият начин да неутрализират заплахата и да подкрепят собственото си увиснало его е да унижат тези хора. Те могат да го направят покровителствено или пренебрежително, сякаш за да демонстрират колко малко означава другият човек за тях. Или могат да предприемат атака с обиди, измисляне на прякори, тормоз и заплахи, за да го принудят „да си подвие опашката“.

- Тогава какъв смисъл влага нарцисистът в думите: „Съжалявам, че се чувстваш така“?

- Това обикновено е опит да се избегне признаването на вина. Може да са искрени, но не по начина, по който бихте предпочели. Ако един нарцисист трябва да завърши изречението „съжалявам, че се чувстваш така“ по правдивия начин, би вложил следния смисъл: „скучно ми е да слушам незначителните ти оплаквания”, „трябва да звуча така, сякаш ми пука”, а и „никога не ми е приятно да обсъждам как се чувстваш”.

Хората с нарцистично разстройство на личността са изключително устойчиви на промяна в поведението си, дори когато това им създава проблеми. За близките им е по-лесно просто да се придържат към техните изисквания, за да избегнат „студа” и яростта. 

- Склонни ли са да признаят за проблема си и да потърсят помощ?

- Поради самата природа на разстройството, повечето от хората не са склонни да признаят, че имат проблем и още по-малко – да търсят помощ. Когато обаче го направят, нарцистичното разстройство на личността може да бъде много предизвикателно за лечение.

Но това не означава, че няма надежда или, че промените не са възможни. Основното е те да осъзнаят и да пожелаят да работят върху себе си и своето поведение. В повечето случаи психотерапията е основен метод, с който един нарцисист може да придобие нови възприятия за себе си и света, както и здравословни модели на поведение.

Милена ВАСИЛЕВА