Татяна Димитрова: Синът ми разви чернодробна цироза от вируса на австралийския антиген

По телефона в редакцията се обади развълнуваната Татяна Димитрова от Велико Търново. И пожела на страниците на в. “Доктор” да изкаже огромната си благодарност към специалистите от чернодробната клиника във Военномедицинска академия в София. Там са извършили трансплантация на черен дроб на нейния син. Предлагаме ви да се запознаете с вълнуващата изповед на тази благодарна майка. На фона на сътресенията в българското здравеопазване, на фона на всекидневните човешки драми, заради тежки болести, липсващи лекарства и прочее, имаме нужда да станем свидетели на една такава история с добър край.

- Г-жо Димитрова, разкажете вашата история. Какво се случи с вашия син?
- Ние сме от Велико Търново, затова моят син беше приет в болницата в нашия град, където лежа две седмици. Стабилизираха го до известна степен.

- Нека ви прекъсна, вие сте много развълнувана. От какво се оплакваше синът ви, защо го приеха за лечение?
- Оказа се, че страда от цироза на черния дроб. Приеха го в нашата болница, защото се беше насъбрала течност в корема му. Беше много зле, дори му преливаха кръв няколко пъти заради ниското ниво на тромбоцитите. След това ни насочиха за лечение в София. Избрахме това да е във Военномедицинска академия.

- На колко години е синът ви?
- На 35 години, млад мъж. Извинете ме, наистина съм развълнувана, преживях много тежки моменти.

- А как се стигна до тази тежка диагноза - цироза? Вие знаете ли каква е била причината?
- Да. Имал е в себе си вирус, наречен австралийски антиген. И други хора го имат, дори и аз го имам, но не ми създава проблеми. А при него се активира и това се превърна в причина да развие цироза.

- Установиха ли защо се е активирал този странен вирус?
- Лекарите казаха, че стресът е отключил неговото активиране. А синът ми наистина живееше напрегнато, при доста голям стрес. Работата му беше такава - работеше почти денонощно, на смени. Аз го предупреждавах да си почива повече, да внимава, но младите много не слушат.

- Г-жо Димитрова, да се върнем малко назад. Кога за първи път се установи, че синът ви има такъв вирус в организма си? Как се чувстваше тогава?
- Това се случи още през 2005 г., но той не си обърна достатъчно внимание. Тогава установиха, че вирусът се е активирал. Разбира се, след като му направиха изследвания. Докторите казаха, че не е тежка форма, но го предупредиха да внимава и да се наблюдава редовно.

- А как се чувстваше самият той? Изморен ли беше, отпаднал може би, някакви други усещания?
- Да, усещаше тежест в областта на черния дроб,

чувстваше дискомфорт

Аз му казвах да се прегледа и да се изследва пак, но той не си обърна достатъчно внимание.

- А кога стана ясно, че е развил тежка цироза?
- Цирозата се установи през февруари, тази година.

- Къде? В болницата във вашия град ли?
- Да, в нашата, великотърновската болница.

- А какво беше състоянието му, вероятно се е почувствал много зле?
- Той цял месец ходи с течност в корема, наистина се чувстваше зле. Затова на 14 февруари го приеха във великотърновската болница, там лежа две седмици.

- Г-жо Димитрова, общоприетото мнение сред хората относно цирозата е, че се случва при хора, които злоупотребяват с алкохола. Извинявайте за този въпрос, вашият син приемаше ли спиртни напитки?
- Не, моят син е спортист, никога не е злоупотребявал със спиртните напитки и почти не пушеше - много рядко си запалваше по цигара.

- Да се върнем на най-важното - лечението и трансплантацията във ВМА? Какво ви казаха като отидохте на преглед там?
- Веднага казаха, че е нужна трансплантация. Обясниха ни, че или сами трябва да си намерим донор, или да се запише в списъка на чакащи за трупен донор.

- Кога го приеха във ВМА?
- Първо лежа два пъти по три дни, за да му направят нужните изследвания.

- А кога се случи трансплантацията?
- Случи се на 19 юни, тази година. Ние дори не очаквахме, че това чудо ще ни се случи, защото синът ми е с много рядка кръвна група - В отрицателна.

- А как се осигури донорът?
- От човек от Плевен - получил е мозъчна смърт при катастрофа. Изказвам моите съболезнования на неговите близки, но благодарение на него, моят син е жив. Оказа се, че този човек е подходящ. Извикаха го, казаха, че до 12 ч. най-късно трябва да е в София. А той точно тогава си беше във Велико Търново.

- Как мина?
- Операцията за трансплантация на черния дроб продължи шест часа - от 22 ч. вечерта до 3 сутринта.

- Кой извърши трансплантацията?
- Проф. Никола Владов, анестезиолог беше доц. Младенов.

- Г-жо Димитрова, вероятно организмът на сина ви е приел органа, след като казвате, че всичко е успешно?
- Казаха, че още

докато е бил на операционната маса

организмът му е приел черния дроб от донора.

- Бързо ли започна възстановяването, след като са го събудили от упойка?
- Да. Започна бързо да се възстановява, дори на втория ден ни пуснаха в реанимация да го видим. Слава Богу, всичко протича нормално, изследванията са почти идеални. Изписаха го много бързо, но получи малко усложнения с шевовете. Дори и в момента го лекуват още, защото раната се е инфектирала заради шевовете.

- Защо? Казаха ли ви?
- Защото имунитетът му е слаб заради трансплантацията. Оказа се, че за да не отхвърли организмът присадения орган, имунитетът трябва да бъде отслабен. А поради тази причина раната трудно се затваря.

- Важното е, че се възстановява нормално.
- Да, уверяват ни, че напълно ще се възстанови.

- Г-жо Димитрова, вие с основание искате да изкажете своята благодарност на екипа, който е извършил трансплантацията. Искате ли да посочите още някои специалисти?
- Аз наистина не мога да намеря подходящите думи, за да изкажа огромната си благодарност. Разбира се, на целия екип, на всички доктори, на медицинските сестри и санитарите. Много се впечатлих от вниманието, с което се отнесоха към нас, те ни обясниха точно как стоят нещата, като ходехме на свиждане. Ние бяхме в шок, бяхме много отчаяни, но тези изключителни професионалисти и добри хора не само помогнаха на сина ми да живее, те се отнесоха с нас много човешки.

- На шанса ли благодарите повече или на лекарите?
- Да, имаше шанс, но чудото го извършиха в болницата. Не искам да изпусна някого. Например лекарите и сестрите от реанимацията, от хирургията също. Специално искам да спомена завеждащата реанимацията - пак, за съжаление, не мога да си спомня името на тази лекарка, но тя прие присърце нашата болка. Сега в момента синът ми лежи в отделението по гастроентерология, за да го изчистят и закърпят съвсем.

- Какво е посланието ви към други хора във вашето състояние?
- Никога да не се отчайват, защото винаги може да се случи чудо - чудото, да попаднеш на подходящите специалисти. Моят син не споделяше много неща, а аз не смеех да го разпитвам за подробности, за да не го ядосвам. Затова държа чрез в. “Доктор” да благодаря за това, че го спасиха, а и на близките на донора, разбира се.


Яна БОЯДЖИЕВА