Това, което ще напиша днес тук, са отговори и знание, които дълго съм търсила и събирала. Качеството на патньорската връзка между мъжа и жената пълни със смисъл и съдържание живота и на двамата, обогатява го, а щастието, което те преживяват, повлиява положително и на околните - деца, роднини, близки, приятели, колеги. Пълноценните партньорски взаимоотношения пълнят живота ни с любов и благодарност.
Връзката между мъжа и жената
Връзката между мъжа и жената, които решават да живеят заедно или да станат съпруг и съпруга, е връзка между равни. Каква е характеристиката на тази връзка? По какво се отличава тя от връзката родител - дете? Повлияна ли е от нея?
Разликата между детето и възрастния е, че детето не може само да се грижи за себе си, то не е в състояние да носи много отговорност, докато възрастният е отговорен за това, което прави. Във връзката родител - дете няма равенство, защото родителят дава на детето, грижи се за него, взема решенията за него, носи отговорността за взетите решения и действия спрямо детето.
За да пораснем, трябва да се откажем от детското усещане за безотговорност и от чувството, че другият/те ще се погрижат за нас. Въпреки това често във връзките си се отнасяме с партньора си така, сякаш той или тя трябва да се грижат за нас и ако това не се случи, се държим като разочаровано дете. Съпротивляваме се на естествения процес да се грижим сами за себе си и продължаваме да искаме някой друг да го прави вместо нас.
Балансът между даване и получаване
Във връзката родител - дете има дисбаланс: детето зависи от възрастния, майката и бащата дават, детето получава.
Във връзката между мъжа и жената има баланс - и двамата партньори дават и получават поравно. Мъжът получава от жената това, което му липсва, и º дава онова, което на нея º липсва. Жената получава от мъжа това, което º липсва, и му дава онова, което на него му липсва. За да имат пълноценни взаимоотношения, и двамата трябва да са готови на балансиран обмен помежду си, както и да си покажат, че имат нужда един от друг.
Обменът на даване и получаване се случва на всички нива - материално, сексуално, емоционално, умствено, духовно - то е подхранваща сила, която подържа връзката, като задълбочава отдаването на двамата партньори. Колкото повече дават и получават един на друг двамата партньори, толкова по-силна е (и ще бъде) връзката помежду им.
За да са заедно, мъжът и жената са избирали това. Веднага щом създадат връзка чрез обмен, раздялата става трудна. Това е причината, поради която хората често се страхуват да дават или да получават твърде много, защото се боят, че ще изгубят свободата да правят каквото си искат.
Къде започват проблемите?
Партньорите внасят във връзката обременености от рождените си семейства, връзката родител - дете има влияние върху взаимоотношенията мъж - жена. Ако човек иска да “дава” на родителите си, тогава той може да поиска да компенсира, като получава от партньора си, сякаш той е негов родител. Ето така всичко се обръща с главата надолу. За да се поправи ситуацията, е нужно човек да се “свие” по отношение на родителите си, да стане малък в това взаимоотношение, да стане дете на родителите си, а по отношение на партньора си да стане “по-голям” - да поема отговорност за действията си и да дава повече.
Разказвала съм ви преди, че когато единият партньор дава, другият изпитва желание да “върне”, тоест също да даде. Така се получава баланс и обмен и връзката се развива. Ще си спомните също, че когато се наруши балансът, от връзката си тръгва този, който е получил повече. Обикновено ни е по-трудно да получаваме, отколкото да даваме. Човекът, който е получил, иска да отвърне, да даде, и ако другият партньор не му “позволи” това, този, който не може да отвърне с даване, си тръгва.
Когато единият партньор несъзнателно моли другия да му бъде родител или самият той поема родителската роля, балансът между двамата равни е нарушен, а това разваля равновесието във връзката. Това, което се изисква от един мъж и една жена, събрани в партньорство, е да поискат нещо от другия и в същото време да осъзнават какво му дължат. Предизвикателството е да се заеме такава позиция във връзката, при която и двамата да дадат само толкова, колкото другият иска и е способен да върне, или да получават само толкова, колкото другият е готов на свой ред да приеме.
Тази динамика изисква дълбоко разбиране. Дисбалансите се получават при изобилно даване или натрапчиво вземане. Тези модели идват от семейството, в което сме израснали. Добре е да помним, че когато дисбалансът стане твърде голям, връзката се разрушава.
Един пример
Жена завежда партньора си на терапия, защото е имал кратка любовна афера. В сесията обаче става ясно, че жената е склонна да напуска мъжа при най-малката възможност. Постъпвала по този начин няколко пъти преди това, изтъквайки вината на мъжа за поведението си. Оказва се, че мъжът е влагал твърде много във връзката им, а е изисквал за себе си твърде малко в замяна. Тенденцията в неговото поведение, засилвана от това на жена му, е, че той се чувства неспособен и недостоен и поема цялата вина върху себе си. Решението в този случай е жената да види и отработи гнева срещу мъжете, който е наследила от майка си. А мъжът - да не поема цялата вина във взаимоотношенията.
Проблемите във връзката започват да възникват, когато единият партньор не е готов да покаже на другия нуждите си и да получава или се чувства неспособен да дава и не желае да го прави. Проблеми ще има и когато единият партньор непрестанно се държи като дете или като родител.
Ако наистина искаме да поддържаме баланса в партньорската си връзка, трябва да бъдем деца пред тези, които са ни дали живот, зрели възрастни с тези, които сме избрали за партньори във връзка, и родители на собствените си деца. Вместо да се оплакваме, че не сме получили достатъчно любов от родителите си, е необходимо за поемем отговорност за мястото си на възрастни в света и за ролята си на родители. Що се отнася до семейната динамика, това, което има значение в живота, е какво правим и как действаме.
И така: по отношение на родителите си ние сме малките, а те са големите; по отношение на децата си ние сме големите, те са малките; по отношение на партньора - и двамата сме равни.
Ако се чувстваме малки в зряла връзка или ако се държим с партньора си като с дете, тогава връзката е в дисбаланс поради нещо неразрешено в рожденото семейство или с предишен партньор. Дисбалансът може да идва от единия партньор, а може да е и от двамата.
Борянка БОРИСОВА, психолог
