Когато се задава празник или отпуск, най-ясно разбираме къде е празно в личния ни живот, кои диалози не сме провели, кои стъпки не сме извървели... Но какво от това? Анализът не ни прави щастливи. А кое би могло?
Как да преживеем отпуската, когато не сме я организирали според мечтите си?
©Shutterstock
Разочарованията идват от желанията и представите ни как трябва да се случи отпуската ни и ако това се разминава с реалността на сегашността, страдаме и влизаме в драми, от които дните за почивка се превръщат в дни за недоволство, мрънкане и самосъжаление. Ако откриете в себе си нагласа, че когато дойде отпуск, трябва да изживеете всичко, което не можете през останалото време на годината, се попитайте: “Това мое желание ли е или е матрица (норма) на социума?”. Моя нужда ли е или безкритично следвам стереотипа, без да си задавам въпроса: “Това на мен за какво ми е?”, “Какво ми се прави на мен?”, “Кое е по-важно за мен сега?”.
Как да се насладим на отпуската, без да нараним и ощетим себе си? Хрумват ми няколко неща. Като начало е добре да си припомняме, че със съзнанието, с което създаваме проблема, не можем да го разрешим. Да заменим драматичната постановка със сатирична. Това не означава да избягаме от ситуацията. Това означава да омаловажим значимостта на проблема. Да погледнем на нещата от друг ъгъл и да сменим емоцията. Ето как. Намрънкайте ситуацията до насищане и продължете оцелели. Намерете си човек, който да ви изслуша, без да ви дава съвети, без да се съгласява с вас, колко сте прав и колко ужасно несправедливо е всичко. Неговата работа е само да слуша. А вие започнете да разказвате ситуацията по най-драматичния и сърцераздирателен начин,
без да се цензурирате
Например: “Ето, пак съм в отпуск, пак съм сам, парите отново не ми стигат. Море, печка, ремонт, пералня, покриване на кредитите, планина. Кое по-напред? А и леля ми на село се разболя. Трябва да ходя да й помагам, да поливам градината, да слагам зимнината... И да пера килимите! И покрива на блока/къщата е за ремонт, и цветята ще ми увяхнат, и братовчедката, сестрата, братът ще се домъкнат. Пък те са едни мрънкала!... Все лежат и нищо не подхващат. Все: “Дай това, дай онова, направи салата, изстуди ракия, избий мухите, че кацат върху мен!”. Не стига това, ами и всички роднински деца, дето все крещят, не могат да си поделят играчките, родителите им сякаш не ги чуват, та все аз трябва да ги умирявам. И на тази кола точно сега ли трябваше да й се счупи съединителят, като че ли съм надиплил пари от лотарията. И тези моите приятели - сега ще се женят!!! Да ходя на сватба, да се правя на весел... А и времето хем много студено, хем много горещо, хич няма да е хубаво. Само като се сетя за стринка ми Гинка как ще ми се офлянкваааа...”. И още от този род.
©Shutterstock
Намърморете всичко, за което се сетите и ви вбесява. Раздуйте го, преувеличете го, ожалете се, без да се контролирате. Обрисувайте с думи всеки детайл. Нека другият ви слуша безмълвно, така сякаш мълчанието му има връзка с това да уцели печеливш лотариен билет. Ако тръгне да ви утешава, му припомнете, че мълчанието е злато. След като изговорите всичко, е възможно да се разсмеете или да усетите, че олеквате, или да осъзнаете, че се пренавивате за някои неща. Може и нищо да не усетите. Не се притеснявайте от това. Продължете с отпуската и ще видите... Не е нужно да вярвате, че тази техника работи. Нужно е само да я направите. Така ще разберете дали тя има ефект за вас.
С днешния текст не искам да ви насърчавам да гледате философски на нещата, а да осъзнаете каква нагласа имате тогава, когато нещата не се случват такива, каквито ги искате.
Недоволството, очакванията,
мислите за фатализъм намаляват, когато имаме желание и постепенно си създаваме умение за удовлетвореност и присъствие тук и сега. Когато осъзнато работим върху нагласата си да се радваме в настоящия момент на ставащото, тогава не чакаме и отлагаме щастието за някога, за там и тогава, когато ще имаме пари, подходящ партньор или по-добра житейска ситуация. Такава ситуация няма да има. В днешния ден можем да се чувстваме добре, ако направим най-доброто за себе си с ресурса, с който разполагаме в момента.
©Shutterstock
Нагласата, организацията, добрият диалог със себе си ни водят към удовлетвореност.
Защо толкова искате да правите нещо по време на отпуската си? Защо не поспите, не прочетете книгата, която стои с дни на шкафчето ви, не се разкършите с упражненията, които само гледате, не развеете велосипеда?
Щастието, радостта и насладата не идват от присъствието на друг човек или сума в банковата сметка. Те идват отвътре, или ги има, или - не. Ако ги има - се радваме на всеки момент в деня си, на всяка дейност, дори на слагането на пердета.
Животът не е бойно поле за война със себе си, а време, място и пространство за живеене. Бъдете мили със себе си. Оставете се на мира. Ако нямате партньор - бъдете най-добрия партньор на себе си през следващите дни. Вижте се, чуйте се. Толкова е хубаво, когато сме сами в спокойствието си. Ако нямате нужните пари, вижте с какво сте богати. Благодарете на парите, които нямате, за това че няма да ги прахосате за ненужни ви неща. Благодарете на това, което нямате, че не е в живота ви и ви дава време да бъдете със себе си например. За пътуването към себе си не са нужни пари, нужно е време и желание. А точно сега ги имате...
Умението да почиваме, да се наслаждаваме и забавляваме е по-важно от бюджета, компанията и мястото. Отработим ли го, гореизброените три ще се самонаредят.
Празнота, яснота, организация
Добре е да не забравяме защо сме в ситуацията, в която сме. Да отбележим как сме в пунктовете: бюджет, възможности, приоритети, осъзнат избор, време за себе си, планиране. Да си припомняме причината за направения избор и да го правим от позицията на зрелия човек, не от тази на жертвата. Хубаво е да потърсим онази нагласа, която ни кара да се чувстваме добре, зрели и удовлетворени от избора си. Мрънкането и недоволството радост не носят. С тях така се филмираме, че пропускаме другите филми в киното.
И едно предизвикателство - запитайте се вечер, преди да заспите: “Защо нямам това, което искам?”, отговорът може да ви изненада...
Действайте, защото Коледа идва...
Борянка Борисова, психолог
