Доколко полезен и доколко вреден е сексът за хората в напреднала възраст? Наистина ли той може да се окаже опасен за мъжете? Намалява ли с възрастта сексуалното желание и ако е така, само съпътстващите заболявания ли са причина за това?
Предлагаме ви коментар по тези въпроси на един от най-добрите български специалисти в областта, доц. д-р Румен Бостанджиев - сексолог-психотерапевт.
“Битува твърдението, че “сексът е вреден” за хората в напреднала възраст, - казва в началото на своя коментарен анализ доц. Бостанджиев. - Днес този въпрос става все по-актуален, тъй като в развитите общества продължителността на живота непрекъснато нараства, а заедно с това и относителният дял на възрастните. Това, както и възможността човек да влияе активно върху здравето си, променя съществено представите за “късна възраст”. Броят на изживените години вече не е универсален критерий за състоянието на човека. Определящ е духът и съответстващият му телесен статус, а те много повече зависят от личните ни избори, а не от годината на раждане. Трябва да изясним и какво точно разбираме под “секс”. В традиционната представа на конвенционалната медицина сексуалната активност се свежда основно до “възвратно постъпателни движения”. Приема се, че те натоварват физически организма (предимно на мъжа), тъй като по дефиниция той е “активният в секса”. Очевидно е обаче, че дори и разглеждано като “физическо усилие”, случващото се по време на сексуален акт не надхвърля натоварването, необходимо за да се изкачим до четвъртия етаж на жилищна сграда. Странно защо тогава лекарите, които препоръчват подобни умерени упражнения на хора с увредено здраве, стават толкова строги иде ли реч за секса. По всяка вероятност колегите, които така се презастраховат срещу “сексуални инциденти“, допускат, макар и несъзнавано, че сексът може да е и преживяване”. Точно тук навлизаме в дълбоките пластове на медикализма - тази тенденция в конвенционалната медицина, която разглежда човека като “жива машина”, за чието функциониране емоциите и отношенията са без значение. За разлика от тази бездушна и комерсиализирана практика, съвременната научна медицина все по-ясно доказва първостепенното значение на преживяванията и човешките ни отношения за това да сме здрави, да живеем по-дълго и щастливо. Това е ключът за разбиране на огромния здравен ефект, който имат пълноценните интимни отношения в третата възраст.
Те биха могли да се обобщят по следния начин:
1. Наличието на пълноценна интимна връзка и партньорски отношения в зрялата и късната възраст са една от най-важните предпоставки за справяне с ежедневния стрес, за чувството на сигурност и подкрепа, които дават между 5 и 10 години повече живот в добро здраве.
2. Запазването на сексуалната активност е предпоставка за запазване и на достатъчно високи нива на тестостерона при мъжете в третата възраст. Този факт доказано противодейства на най-неблагоприятните метаболитни нарушения, които водят до ранно състаряване и смърт от сърдечносъдови инциденти.
3. Чувството за свързаност и взаимна подкрепа позволява на възрастната двойка да има автономен живот и да не бъде в тежест на вече отрасналите деца. Така те могат по-добре да се отдадат на грижата за собствените си семейства и професионалното си развитие.
4. Интимният живот в третата възраст е предпоставка за запазване на професионалната и творческата активност при много възрастни хора, чийто опит и ерудиция нарастват с годините.
5. Дори и в напреднала възраст партньорите да страдат от различни заболявания, доказано е, че взаимната подкрепа, която те си оказват, има решаващо значение за ефективността на провежданата терапия и постигане на трайни позитивни резултати.
“Този списък би могъл да се продължи, но по-важно е да споменем, че срещу него няма нито едно доказателство в подкрепа на нелепата идея, че по някакъв начин сексът е “вреден” или “опасен” за здравето, - казва в заключение доц. Бостанджиев. - В подобни твърдения няма как да не открием отгласи от антисексуалната традиция, присъща на религиозния фанатизъм. Традиционализъм лъха и от всякакви твърдения, че сексуалната активност не е “прилична” за възрастните. Зад тях най-често стоят страховете на заинтересовани наследници, които се опасяват да не загубят потенциално наследство поради еротичната намеса на трети лица.
При наличие на добро здраве, запазването на сексуалната активност в третата възраст по никакъв начин не изисква употребата на някакви специални средства. Въпреки това, временна медикаментозна подкрепа може да подпомогне сексуалната изява след по-продължителна липса на полов живот или при някои специфични затруднения. Добре е в тези случаи обаче да се търси специализирана сексологична помощ, тъй като преобладаващата част от лекарите у нас нямат достатъчна компетентност в тази област. Това ги кара да действат “превантивно”, като налагат нелепи ограничения, създават ненужни тревоги и опасения. Нека да завършим с народната мъдрост: човек има нужда от любовна връзка не само когато е млад, но най-вече в старостта си, когато остро се нуждае от подкрепа и човешка близост”.
Яна БОЯДЖИЕВА
