Двигателни нарушения и неправилна поза; затруднени моторни умения и говорни способности; проблеми с менталното развитие... Тази клинична картина, която може значително да влоши качеството на живот и да направи човек зависим от околните и близките му, се нарича церебрална парализа. Въпреки че много хора никога не са чували за това състояние, то е едно от най-често срещаните нарушения на невромускулната система. За всичко, свързано с детската церебрална парализа, говорим с проф. д-р Мемет Йозек.
Визитка♦ Проф. д-р Мемет Йозек завършва образованието си през 1981 г. в Медицинския университет в Истанбул. Специализира мозъчна и неврохирургия във Факултета по медицина на Университета „Хаджитепе“ в Турция. Ръководител е на Катедрата по неврохирургия в Acıbadem Mehmet Ali Aydınlar University. Член е на Европейското дружество по детска неврохирургия, на Международното дружество по детска неврохирургия, на Асоциацията за изследване на хидроцефалия и спина бифида, на няколко турски асоциации и е президент на Европейската асоциация по педиатрична неврохирургия. Има сериозен брой научни публикации и е носител на множество награди и отличия. От 2000 г. практикува в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда в Отделението по детска неврохирургия. |
- Проф. Йозек, какво причинява церебралната парализа?
- Това състояние се дължи на трайно увреждане на мозъка преди, по време на раждане или непосредствено след него и се характеризира с нарушения в движенията и позата, както и с проблеми в моторните умения. Трябва да се подчертае, че ранната диагноза и лечение са от значение за целия бъдещ живот на детето. Макар че мозъчното увреждане не може да бъде елиминирано, правилен лечебен протокол, изготвен с мултидисциплинарен подход, може да позволи детето с церебрална парализа да води живот, без да е зависимо от другите. Диагностицирането на това състояние по възможност в първите 6 месеца от живота е от решаващо значение за успешните резултати.
- Коя е най-честата причина за развитието на церебрална парализа?
- Недостиг на кислород в мозъка, но много фактори могат да я причинят. Обикновено това състояние се развива в резултат от недостатъчно снабдяване с кислород на мозъчните клетки. По време на бременността се случва при многоплодна бременност, плацентарна недостатъчност, запушване на кръвоносни съдове или мозъчна хеморагия (кръвоизлив) при бебето, синдром на аспирация на меконий, предаване на инфекция от майката в мозъка на бебето, както и някои лекарства. По време на раждането – когато то е преждевременно или тежко, при заплетена пъпна връв по време на раждането, при неспособност на бебето да изплаче веднага след раждането. Ниското тегло при раждане, сериозните травми на главата, някои инфекции като менингит, мозъчен кръвоизлив, епилептичен пристъп, внезапна хипогликемия и жълтеница в неонаталния период също водят до недостиг на кислород.
- Какви са основните проблеми, които причинява церебралната пареза?
- Три са основните проблема, в зависимост от мястото на увреждане в мозъка. Около 60% от децата с церебрална парализа развиват спастичност. Въпреки че спастичността се класифицира според засегнатата част от тялото, това състояние води до затруднения в движенията на ръцете и краката поради скованост на мускулите. Този проблем може да бъде достатъчно сериозен, за да затрудни ежедневните дейности. 30% от пациентите с церебрална парализа страдат и от мускулна хипотония (понижен мускулен тонус). Бебето не може да държи главата си изправена и се затруднява при движения на ръцете и краката. Дискинетичните синдроми, които включват неволни кръгови или усукващи се контрактури на ръцете и краката, са вероятни при 10% от тези деца.
- Какво трябва да знаят родителите?
- Първите признаци са много важни. При церебрална парализа те варират в зависимост от мозъчното увреждане. През първите 2 месеца от живота типичните симптоми са епилептични пристъпи, затруднения при сучене и прекомерна сънливост. Бебето започва да контролира главата си в края на 3-ия месец и да седи без подкрепа след 7и-ия или 8-ия месец. При всяко забавяне в този естествен курс на развитие, например ако бебето не умее да контролира главата и тялото си или въпреки че може да държи главата си изправена се наблюдава нестабилност на тялото, това може да е признак за церебрална парализа. Другите симптоми могат да включват липса на синхрон в движенията на ръцете и краката, или ако бебето държи пръстчетата си свити като в юмрук. Освен това продължителен нощен плач до сутринта без друга причина може също да бъде предупредителен сигнал.
- Има ли бебета, които са изложени на по-висок риск от останалите?
- Недоносените бебета са с по-висок риск. Белите дробове и мозъчните кръвоносни съдове при тях, особено ако са родени преди 28-ата седмица от бременността, все още не са достатъчно развити, за да живеят извън майчината утроба и затова тези деца са в риск от церебрална парализа. Такива деца трябва да се наблюдават в клиника за проследяване на новородени с висок риск. Непосредствено след раждането преждевременно родените бебета с висок риск трябва да преминат ЯМР за ранна диагностика и лечение. Ако това не е възможно, трябва опитни специалисти да направят Прехтл анализ.
Това е надежден, неинвазивен метод за оценка на неврологичното развитие при бебета до 5-6 месеца, който наблюдава техните общи движения, за да предвиди ранно развитие на церебрална парализа и други нарушения. Ако и тази опция също не е достъпна, незабавно трябва да започне физиотерапия за високорисковите бебета, например деца с мозъчна хеморагия, дори още в кувьоза, все едно е поставена дефинитивна диагноза.
Проф. д-р Мемет Йозек
- В кой период от развитието на бебето трябва да се предприемат тези действие?
- Първите 6 години са от критично значение. Въпреки че засега няма възможност за пълно излекуване на церебралната парализа, двигателният капацитет и умения на детето могат да бъдат подобрени с помощта на физиотерапия и хирургични методи. Физиотерапията е първият етап от лечението. Лечението в най-ранна възраст е много важно. Ако церебралната парализа причини смъртта на определени клетки в мозъка, други клетки в периферията на загиналите поемат техните функции.
Това свойство, наречено „невропластичност“, е налично само през първата година от живота, тъй като в този период от време приключва развитието на мозъка на бебето. Ето защо, колкото по-рано започне физиотерапията като основна лечебна опция при церебрална парализа, толкова по-успешни са и резултатите. Особено през първите 6 месеца от живота е много важно да се възползваме от невропластичността.
- Как трябва да протича това лечение?
- Задължително е да се провежда физиотерапия всеки ден. Развитието на мозъка до голяма степен се случва през първите 3 години от живота, затова физиотерапията осигурява много успешни резултати в този интервал. Физиотерапията обаче трябва задължително да се извършва редовно и никога не трябва да се пропуска дори и един ден. Следователно главният физиотерапевт трябва да бъдат родителите, особено майката.
- В случай че това не дава резултат, какво следва?
- Ако целевите резултати не се постигат с физиотерапия до 2,5-годишна възраст, хирургичното лечение на спастичността трябва да се извърши, без да се губи време. Операцията трябва да се направи на 3-6-годишна възраст най-късно, защото след това мускулите не се удължават, а костите продължават да растат. В резултат ограниченията в движенията при децата със спастичност, за съжаление, прогресират с възрастта и накрая детето изобщо не може да върви или да държи предмети.
- Защо е важно да се направи такава интервенция?
- Тази операция не се прави, за да се решат ортопедични проблеми, а за да се елиминира спастичността. В случай на деформация в крак или ръка, когато детето е на 7-8 години може да се обмисли ортопедична операция. Отлагането на хирургичната намеса за лечение на спастичността води до проблеми, но и ненужните ортопедични процедури, извършени твърде рано, също могат да доведат до сериозни и необратими последствия.
Лора ВАЛЕНТИНОВА
