Николай Василковски работи над 8 години като репортер в новините на Нова ТВ и се отличава с нестандартните си репортажи на тема технологии, социални мрежи, наука, както и с включванията си от места на природни бедствия - наводнения, земетресения и пожари. Преди това седем години е водил музикално предаване по телевизия MM. От близо година обаче Василковски отново смени ресора, стана синоптик и разнообрази обичайното представяне на прогнозата за времето със свой оригинален подход. За това как лично той се грижи за здравето си репортерът синоптик сподели за в. “Доктор”.
- Г-н Василковски, вие сте млад, но полагате ли грижи за здравето си?
- При мен нещата са особени, защото имам астма от дете. Тя се събужда при големи амплитуди в температурите. Аз обаче предизвиквам здравето си! Калявам се. Когато настъпи “болно време”, както казват хората, обикновено съм в командировка някъде из страната по време на голям сняг, ледове, ниски температури. По този начин се калих доста добре, защото изкарах тази зима без нито една настинка, грип и всичко останало. Другият случай, при който предизвиках здравето си, беше преди две години в най-тежките зимни условия. С един колега се изкачихме на връх Мусала, висок 2925,4 метра. Това за моята астма е направо постижение. Въпреки разредения въздух, ниската температура на -17 градуса и вятър 120 км/ч не успях да умра по склоновете на Мусала. Беше доста “тегаво”, но пък издържах, успях да преодолея трудностите. Затова съвсем сериозно си мисля, че като се кали човек, става по-здрав. Разбира се, има заболявания, при които не може да си го позволиш. Но при мен явно организмът се справя. По този начин се спасявам от всякакви болежки.
- Кога се е отключила астмата ви?
- Родителите ми са ми казвали, че от много малък съм отключил астма. По време на пубертета е заглъхнала и в момента се обостря само ако имам някаква настинка или нещо по-тежко. Преди четири години например изкарах тежка пневмония. Беше април, студено, дъждове, ходих да репортерствам по някакви свлачища и бях изцяло мокър в продължение на 3 - 4 дни. Докарах се до пневмония и тогава отново ме връхлетя астмата, като на моменти беше доста зле. Имах задух, налагаше се да ползвам инхалатор.
Понякога в София ми е тежко да дишам сутрин, но не толкова, че да се докарам до инхалатор. Дишането ми е затруднено, когато се застои въздухът, натрупат се замърсители и няма вятър да разсее смога. При такова време излизането навън не ми е особено приятно. Сигурен съм, че не само аз изпитвам дискомфорт при такова време. Чистият въздух със сигурност помага. Той ме е зареждал в детството, когато съм карал ваканциите в Троян.
От баба ми съм научил доста билки, които ми помагат. Така че се лекувам и с билкови чайове. Например листата от подбел са невероятно добро средство при силна кашлица. Чаят от мащерка пък ободрява организма като цяло. Поне аз затова го ползвам. Ако се порежа или получа някаква външна рана, я посипвам с прах от изсушена гъба пърхутка. Получава се чудесна дезинфекция и много бързо зарастване. За гнойни рани или пъпки баба ми слагаше живовляк от този с широките листа. Той изтегля гнойта от раната. Слагаш отгоре листото за една нощ и на сутринта забравяш, че раната или пъпката е била там.
- Но все пак този живовляк е бран в Балкана, а не покрай прашните улици в града!
- Така е. За съжаление, вече няма кой да бере билки. Баба ми е доста възрастна - на 95 години. Когато имаше повече сили, можеше да ходи по планината, събираше и сушеше различни растения. Сега, ако аз имам време, събирам основните билки - мащерка, мента, маточина
Ходя по планината в района на селата Терзийско и Балабанско. Но това се случва все по-рядко и се налага да си купувам билки от аптеките.
- Лежали ли сте скоро в болница и какво ви е впечатлението?
- Точно покрай пневмонията, от която се разболях преди 4 години, изкарах две седмици в Белодробната болница в София. Направи ми впечатление, че медиците там се отнесоха невероятно добре към мен. Доволен съм. Всички необходими грижи и изследвания ми бяха направени, без да знаят какъв съм, откъде идвам. Тогава все още не се занимавах с прогнозата за времето и не бях разпознаваемо лице от екрана. Защото обикновено, като чуят телевизия, отношението е сякаш друго. И най-важното е, че както се отнасяха към мен, така се отнасяха и към всички останали пациенти. И базата беше добра, имаха цялата необходима апаратура за диагностика.
- Проследявате ли се при пулмолог?
- Не ходя редовно при пулмолог, но всяка година си правя задължителните профилактични прегледи, като държа прегледът да е сериозен, а не просто формално да ми сложат подписи и печати.
- Какъв е вашият начин на хранене?
- По принцип, не ям много месо, въпреки че не съм вегетарианец, веган или нещо подобно. Бях на студентска бригада в САЩ през 2001 г. Там се натрових с телешко и със свинско месо и оттогава не ми е приятно да ям месо. Ако баба ми, майка ми или някой приятел сготви нещо с месо, не мога да откажа. Но иначе избягвам.
Обикновено ям много плодове и зеленчуци, варива. Като режим на хранене не съм за пример. Като всички на моя режим на работа не ям по цял ден, нахранвам се вечер. Поне предполагам, че ям правилните неща. Със сигурност е здравословно, че в свободното си време наблягам на спорта - на плуването и колоезденето. Плувам в един хотелски закрит басейн в София, а колелото карам обикновено по Искърското дефиле. Най ми е близо до квартала, където живея.
На работа не ходя с колело, защото това е равносилно на самоубийство. Бих желал колелото да ми е превозното средство в града, но има някои неприятни обстоятелства - убийственият трафик по улиците на София и липсата на нормална инфраструктура за колоездене, а другото неудобство е нуждата от душ, носенето на дрехи за преобличане и т.н. Въпреки това понякога идвам с колело в телевизията, особено през уикендите.
- Колко дълги преходи правите с колелото?
- Преди си позволявах дълги преходи по над 100 км - например от София до Троян, от Троян до Плевен, от Плевен до Свищов. При това не ги правех с професионално колело, а с моето българско за 300 лв. Пак е със скорости и всичко останало, но не струва 10 000 лв. Карам колело ей така, за тонус.
- Как се чувствате в новото си амплоа на синоптик?
- Старая се да запазя и репортерстването. Освен пред картата в студиото, ходя на командировка из страната. Наистина, темите са свързани с времето, но поне е пътуване и каляване за здраве. Ходя по снегове, наводнения, кал, пожари - всичко, което е свързано с бедствия.
- Какво ще кажете на нашите читатели за здравето и за времето?
- Те наистина са свързани, защото голяма част от проблемите със здравето се дължат на промяната на времето. Доста хора са чувствителни към температурите. Просто трябва да имат предвид, че когато излизат навън, на планина, на туризъм, на разходка, трябва да си носят подходящи дрехи дори и през лятото. Има една поговорка, която знам от баба ми: “Не тръгвай на път зимата без торбичка и лятото без абичка”.
Съветвам всички и да спортуват. След 20 дължини в басейна се чувствам направо нов човек. Ако всеки успее така да си реорганизира графика за деня, че да си отдели 20 минути за разходка, за плуване, за упражнения вкъщи или за нещо друго, това е полезно за здравето. Но трябва постоянство, всеки ден. При всички случаи застояването вреди.
Мара КАЛЧЕВА
