По-често се смята, че хората се страхуват от смъртта, но е факт - мнозина от нас се страхуват от живота! Този страх съдържа в себе си страх от неизвестното, страх от опасност, страх от провал. Страхът от живота е свързан с липсата на доверие в процесите на живота и кореспондира с невъзможност за радост и забавление.
Когато сме в плен на страха от живота, във всяко събитие откриваме възможност за бедствие или трагедия. Обвзети сме от ужас да не ни се случи нещо лошо. Сърцето ни се свива, когато си зададем въпроса: „Ще се справя ли? Ще преживея ли с болката?“... Въртим се в омагьосан кръг и губим здрава почва под краката си.
Опит за поглед „отстрани“. Когато ни връхлети страхът и ни оплете в лепкавите си мрежи, да си припомним следващите редове.
Добре е да знаем, че не сме единствените, които се събуждат с неприятното чувство, че ги чака поредният динамичен работен ден, в които ще има непредвидени ситуации или такива, в които няма да знаем как да се справим... Ще ни „свърши работа“ да помним, че и другите хора изпитват страх. Казвам ви, че има и други хора, които преживяват подобни на вашите емоции, за да не мислите, че нещо не ви е наред или полудявате.
Със сигурност сте усвоили модела на отношение към живота от хората, които са ви отгледали и/или от значими близки. Ако те са бързали, ако предстоящите задачи са ги изпълвали с напрежение и тревога, ако са ги извършвали с неприязън, защото са били непосилни за тях и винаги припряно са ги вършили, а на глас са изричали претесненията си, то вие сте копирали тяхното отношение към живота. Освен това е възможно безпокойството и тревожността ви да идват от това, че не познавате процесите на живота (не го приемайте като укор), липсва ви доверие – в себе си, в другите, в самия живот. Към изброеното можем да добавим и твърдото убеждение, че трудностите са сигурни и постоянни, а щастието е краткотрайно и временно. И още един щрих - „любовта“ ни към драмата може да идва от желание да сме на нейната честота, за да не преживеем голям шок, когато се случи драматичното събитие. Идва ред на неумението да откриваме причини да се радваме и забавляваме, и на незнанието как да живеем спокойно и в собствен темп да извършваме дейността си.
Ще кажете: „Как да живея в собствен темп – не може?! Събужда ме алармата на часовника, друг ми определя работното време, натовареността, обема и динамиката на работата. Поставят ми задачи, дават ми отговорности....!?“ Добре! Кой избра професията ви, работното ви място, партньора? Кой ви принуди? Обстоятелствата ви притискаха?!... Кой организира изпълнението на задачите, кой съставя плана ви за деня? Говорили сме за изборите и решенията и за това от кого зависят...
Страхът от довериетоСтрахът ни казва, че не сме в безопасност, че ни дебне заплаха и провал, че сме сами и необичани. Доверието е свързано с вярата, че всичко, от което се нуждаем, ще дойде за нас в точния момент, че сме на сигурно и безопасно място, че сме ценни и значими.
Няколко идеи какво да правим, когато страхът не ни е обзел и парализирал. Аз ви насърчавам да наблюдавате живота. Забелязвайте, когато се случи бедствие, какво правят хората. Обединяват ли се, сътрудничат ли си, преминават ли заедно през кризисната ситуация. Помислете има ли около вас такива хора, към които може да се обърнете в труден за вас момент. И още. Спомнете си в трудна за вас ситуация кой ви е помагал? Сам ли бяхте? Как се справихте тогава? Когато бяхте сам, кои ваши качества, знания и умения ви помогнаха да преминете през трудната ситуация. Какво научихте от нея, какво ново умение развихте, с какво „обогатихте арсенала“?
И още въпроси за свободното време. Ценно за вас ще бъде да им отговорите честно.
Доверявате ли се? Как преценявате дали да се доверите на един човек? Изучавате ли начина му на мислене. Обръщате ли внимание как действа в кризисна за него ситуация. Има ли стратегия за справяне. Стреми ли се към успех в живота си?
В случаите, в които сте се доверили, разочаровахте ли се или преценката ви беше правилна? Ако сте удовлетворен от гласуваното доверие и човекът е бил сигурен, надежден и отзивчив, тогава – от какво се страхувате? Виждате ли, когато имате подкрепа?
И сега... да се гмурнем в дълбокото...
Какво беше отношението на баща ви към вас? Общувахте ли с него? Можехте ли да му кажете всичко, което ви вълнува? Чувствахте ли се закрилян/а от него? Усещахте ли, че за всичко можете да го попитате и да поискате съвет. Беше ли ви опора? Той гордееше ли се с вас? Чувствахте ли любовта му? Забелязваше ли ви? Радваше ли ви се? Хвалеше ли ви? Спомняте ли си силната и топлата му прегръдка? Помните ли усещането, че ръката му е на рамото ви, когато ви предстои да направите важна, отговорна и решаваща крачка в живота си? Какво е изражението на лицето му, когато неочаквано отворите вратата на дома след дълго отсъствие? Той активен човек ли беше/е? Успешен? Радва/ше ли се на живота, живее/ше ли го? Как се справяше баща ви с трудните моменти в своя живот? А с отговорностите си? Подкрепяше ли ви? Разбираше ли изборите ви? Одобряваше ли ги? Даваше ли ви пространство за изява? Позволяваше ли ви да грешите? Говорехте ли с него за „провалите“ си? Как се справяше той със свободата си? А със самостоятелността? Вярвате ли на баща си?
Изброих ви тези въпроси, за да откриете собствените си отговори и да разберете защо се безпокоите, страхувате и притеснявате. Когато стигнете до отговорите си, ще си подарите осъзнатост, а чрез нея ще се наблюдавате как реагирате в различни трудни за вас житейски ситуации.
Връзката ни с живота е като връзката ни с майка ни. А доверието към и в живота е като връзката с баща ни...
Борянка Борисова, психолог
