Какво ръководи поведението ни и ни диктува нормите за правилно или погрешно? Кое е това, което ни казва какво да правим и какво да не правим? Отговорът ви е познат - това е едно вътрешно усещане, наречено съвест - механизъм на ума, който определя кои ценности трябва да зачитаме и кои - не.
Как научаваме за тези ценности? Придобиваме ги от определена социална група - нацията, племето, родът, семейството, в която сме родени и към която принадлежим.
Да „задълбаем“
Нашето оцеляване зависи от принадлежността ни към дадена социална група. Желанието ни да сме част от група е древен инстинкт, датиращ още от дните ни като примитивни номади, когато отчуждаването от племето е означавало сигурна смърт. Инстинктът за принадлежност е дълбоко вкоренен в нас и за много хора е изключително важен. Желанието ни да изучим и да спазваме ценностите, продиктувани от социалната ни група, е тясно свързано с инстинкта ни за оцеляване. Родени сме в състояние на безпомощност и невежество, и родителите ни искат да оцелеем, затова се стараят да ни възпитат по възможно най-правилния начин, за да придобием “правилно” отношение и да вършим “правилни” неща. Те искат да “паснем”, за да бъдем приети като нови членове на групата, в която те (и ние) живеем.
Чудили сте се защо родителите ви толкова са загрижени какво ще кажат съседите, ко легите, роднините за вас, ако се прибирате посред нощ, имате хулигански прояви, крещите или ви виждат с различни партньори? Спомняте ли си тревогата, изписана на лицето им? Безпокойството им не идва единствено от мнението на съседите. Скритият страх е от социална изолация и отхвърляне, както за тях, така и за вас, тъй като в колективното съзнание изключването означава смърт.
Съвестта е като социален барометър - ако се чувстваме невинни, спокойни и отпуснати, знаем, че следваме правилата и правото ни да принадлежим е гарантирано. Ако се чувстваме виновни знаем, че сме нарушили правилата. И тъй като искаме да сме част от различни групи - семейството, социална общност, нация, фен клуб, ние развиваме различна ценностна система, свързана с всяка една от тези групи и спазваме тези правила.
Съвестта определя ежедневието ни. Докато растем, ние започваме да си мислим, че тези наши вътрешни принципи на поведение са продиктувани от лични и независими мнения и вярвания. Това, което ни заставя да се държим по правилния начин, е така вградено в нашия характер, че го смятаме за присъщо на нашата индивидуалност и идентичност.
Правилата на съвестта не са универсални
Нещо, което в дадена група се смята за “добро”, може да е “лошо” в друга. Например, индусите смятат за нормално да уговарят браковете на децата си още докато са малки, което е странно за евреите и християните. Последните се хранят и пият след залез, а това е недопустимо за последователите на джайнизма.
Изправянето против изискванията на определена група създава дълбок вътрешен конфликт. Колкото повече човек иска да принадлежи, толкова по-точно следва правилата и толкова повече има нужда да разграничава ценностите на своята група от тези на другите групи. Сблъсъкът на противоположни ценности е основата на всички войни.
Колкото по-стриктни са моралните ни убеждения, толкова по-силно е влиянието на съвестта върху нас. Затова хора, които са силно моралистично настроени, обикновено са много обвързани със семейството и с ценностите на своята религия и култура.
Личната съвест - нуждата да принадлежим
Личната съвест е нещо, което усещаме дълбоко индивидуално: ако се чувстваме виновни, в обичайния случай бихме направили всичко, което е по силите ни да оправим нещата, за да си отиде неприятното чувство на вина и да се уверим, че все още спазваме правилата, които ни гарантират принадлежност към групата. Например съпруг, който е флиртувал (или фантазирал) със секретарката си, може да почувства необходимост да купи цветя на жена си.
Личната съвест се изгражда по време на ранното детство. Единственото, което детето иска, е да принадлежи на майка си и на баща си. Детето обича родителите си безусловно, тъй като оцеляването му зависи от тях. Това е дълбок инстинкт, най-мощният първичен импулс при бозайниците, а също така и начин, по който природата гарантира оцеляването на детето. Без тази обвързаност кърмачето не би оцеляло и прави всичко необходимо, за да остане близо до майка си.
С порастването ни, нуждата от обвързване се разпростира и към други членове от семейството, като по този начин придобиваме семейна идентичност. Извън семейството се срещаме с други хора, постепенно получаваме и социална идентичност, като се свързваме с по-голяма група от хора. Желанието ни да сме част от колективното общество - от приятелската компания, до участието ни в световни организации - задоволява нуждата ни да заемаме определено място в света.
Всеки един от нас има нужда да принадлежи към дадена група. Всяка група е “система”, която създава усещането за принадлежност и се регулира от правила за правилно и погрешно. Степента, в която сме обвързани със системата, се определя от това дали следваме личната си съвест, или се изправяме срещу нея. Ако направим нещо, което излага на риск принадлежността ни, имаме угризения на съвестта, чувстваме се виновни и очакваме да бъдем наказани. Всъщност често даже искаме да ни накажат, защото това ни освобождава от една от най-тежките форми на наказание, което обществото може да ни наложи - изключване от системата.
Чувството ни за принадлежност и лоялност към дадена група или личност зависи от това до каква степен човекът или групата са важни за нас.
Нуждата от баланс
Личната съвест е подчинена и на един друг по-слаб фактор, (отколкото нуждата да принадлежим), но също толкова важен - това е усещането за баланс. Балансът тук се разбира като реципрочност. Например, ако аз ти дам подарък, ти чувстваш, че искаш да ми дадеш нещо в замяна. Когато го направиш, може би аз ще почувствам, че искам да ти отвърна с нещо още по-голямо.
Ако подобен обмен е игрив и любящ, той създава лавинообразна реакция, която задълбочава връзката помежду ни с всяка размяна. По този начин връзките ни могат да се развиват и да се обогатяват. Обменът е неразделна част от радостта на свързването и един от основните механизми, които поддържат хората заедно.
Понякога, ако получим подарък, се чувстваме задължени да дадем нещо в замяна. Най-малкото трябва да благодарим и докато не кажем това “Благодаря!” сме преследвани от чувство за незавършеност. По същия начин, когато дам подарък на някого, чувствам, че ми се полага едно: “Благодаря!” и ако не го получа, усещам липса.
През повечето време от живота си ние или сме задължени на някого, който ни е дал, или някой, на когото сме дали, е задължен на нас - това показва наличието на свързаност, приятелство или интимност, изградена с времето.
Няколко думи за реципрочността, проявена в негативното. Също както искаме да отвърнем на любовта с любов, така и търсим отплата, когато ни наранят или обидят. Тези от нас, на които е било сторено голямо зло, могат да разберат човешкия апетит за “оправяне на сметките” - примитивна и непреодолима сила, която може да ни преследва цял живот. Личната ни съвест ни принуждава да искаме онези, които са се отнесли с нас несправедливо, да си “платят”.
Социален ред и обноски
Друга ситуация, обусловена от личната ни съвест, е свързана със социалните ни връзки. Какво се случва, ако се държим странно или неадекватно в дадено общество? Социалният ред представлява колективното изискване да се признаят и уважат определени правила, свързани с поведението и обноските в социалната среда на всяко общество, на което принадлежим.
Борянка БОРИСОВА, психолог
